"Галъп": След протестите "Атака" влиза в парламента, партията на Кунева - пада на границата (обновена)

Волен Сидеров още от началото подкрепя протестите и представя крайни идеи, сред които пълна национализация и 1000 лева минимална заплата.

© Анелия Николова

Волен Сидеров още от началото подкрепя протестите и представя крайни идеи, сред които пълна национализация и 1000 лева минимална заплата.



Ръст на "Атака" и голям спад на партията на Меглена Кунева "България на гражданите" показват данните от изследване на социологическата агенция "Галъп", публикувано от партньорите й БиТиВи и вестник "Преса". Допитването е направено след оставката на кабинета "Борисов" и уличните протести.


Ако изборите бяха днес, партията на Волен Сидеров ще събере 5% при 1.2 на сто доверие през февруари преди протестите. При "България на гражданите" тенденцията е обратна - при 4.8% преди месец, днес тя събира 3 на сто. Това е около 150 000 избиратели - на границата за влизане в парламента, посочват от "Галъп".


Партията на Бойко Борисов води с един процент над левицата за разлика от преди месец, когато "Галъп" изравни БСП и ГЕРБ. Общо двете партии в момента привличат над две трети от активните гласоподаватели и ако тази тенденция се запази, те ще имат над 70% от местата в бъдещия парламент, пише в изследването. И двете партии обаче събират по-малко от преди месец за сметка на тези, които декларират, че няма да гласуват.




ДПС запазва третото си място с 5.2%, като също отбелязват спад от 2 на сто спрямо времето преди оставката на кабинета.


Освен "Атака", другите националистически партии също набират скорост. След партията на Кунева е формацията около телевизия "Скат" - Национален фронт за спасение на България, която събира 1.5% спрямо 0.9 на сто месец по-рано. Следва ВМРО с 0.9 на сто при 0.4 през февруари.


Следват РЗС, ДСБ и СДС с 0.7 - 0.8% подкрепа.


Гласоподавателите, които посочват, че няма да гласуват са 42.1 на сто при 37.6% преди месец.


"Бързата оставка на Борисов изненада мнозинството гласоподаватели и те все още търсят интерпретация на този внезапен за тях акт, независимо че 58% го одобряват", пише в изследването. Данните на "Галъп" показвали, че дори и след съставянето на служебен кабинет 62% считат, че протестите трябва да продължат.


Двама от всеки пет гласоподаватели биха искали да се появи нова значима партия на протестиращите, като един от всеки пет декларира готовност да гласува за нея. Висока степен на подкрепа получават дори пряко противоречащи си искания и лозунги от протестите, като по най-проблематичния въпрос - национализация на ЕРП-тата и монополите в комуналното обслужване.


Оценките за поведението и действията на президента Росен Плевнелиев в създалата се ситуация са преобладаващо положителни – 55%, но по отношение на личния му рейтинг мнението е раздвоено.


В класацията за личните рейтинги на политиците продължава да води еврокомисарят Кристалина Георгиева с 50% одобряващи работата й, следва Плевнелиев с 44 на сто и столичният кмет Йорданка Фандъкова - 39 процентни пункта. Преди протестите доверието към тримата съответно е 50, 41 и 35 на сто.


Следват президентът Георги Първанов (2002-2012 г.) с подкрепа 34 на сто спрямо 33 месец по-рано и бившият министър на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова с 30%, а през февруари е събрала с процент по-малко.


Докато преди месец Бойко Борисов и Сергей Станишев са били с равно доверие- 29 на сто, през март лидерът на ГЕРБ събира 28%, а председателят на БСП - 25 процентни пункта.


В дъното на класацията е лидерът на ДСБ Иван Костов, който запазва 4% и след събитията от февруари.


Изследването на "Галъп" е проведено от 7 март до 12 март 2013 г.  и обхваща 1013 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK