Поредни или последни избори

Кадър от националната конференция на ГЕРБ

© Юлия Лазарова

Кадър от националната конференция на ГЕРБ



Това не е трамвай, а тролей", авторитетно обяснявала една ГЕРБ-лелка на друга след сбора на ГЕРБ в зала Арена-Армеец.


Нищо покрай ГЕРБ не е онова, което изглежда


Онова, което видяхме в залата не е национална конференция на политическа партия, а обявяване на готовност за въвеждането на диктатура в България.




Не спирайте да четете тук, защото не преувеличавам. Знаците са очевидни, стига да има кой грамотен да ги прочете.


Вместо нужната грамотност обаче виждаме обратното. Повечето журналисти, отразили сбора обърнаха внимание на това, че на тази "конференция" няма раздадени доклади и отчети, няма изказвания от залата или обсъждания. Няма и как да има такива неща, обаче, защото в структурата на ГЕРБ не съществува онзи висш форум, който превръща сборище в партия – национален конгрес, конференция или събор, който е висшата власт в партията и който държи под контрол, слага и сваля ръководството.


Такова нещо в ГЕРБ не съществува. Ръководството е безконтролно и се самопоражда. Нещо като Атина Палада, излизаща напълно порастнала и въоръжена от главата на Зевс.


ГЕРБ не е партия


и онези, които приеха тази организация в ЕНП (Европейската народна партия) – и продължават да твърдят, че са приели за член партия и то дясна – лъжат. И знаят, че лъжат. Но пък не им пука, че лъжат.


Онова, което се проведе в залата, не бе събирането на висш партиен орган, а нещо съвсем друго – привикване на "народа", за да изрази той всеотдайната си подкрепа за вожда.


Формулата е изобретена – както и магистралите – от Адолф Хитлер (между другото, лозунгите с ключова дума "воля" пак са негово изобретение). Става известна като "Нюрнбергско рали".


Над фюрера няма колективен орган


комуто той да се отчита и който може да го свали. Но пък фюрерът от време на време привиква народа да го акламира.


В днешно време тази традиция продължава Александър Лукашенко, който свиква, когато му скимне, "всенароден сход" в огромна зала в Минск. На този "сход", който няма никакво юридическо или политическо битие, последният диктатор в Европа се "отчита" на народа си и поема негови "заръки". Инак Лукашенко си има и парламент, но той съществува, за да бъде показван на чужденците. Неотдавна във фюрерската традиция се включи и Владимир Путин, събрал народа си на стадион, за да го прикани да умре за Родината, когато му бъде казано.


И в Беларус, и в Русия има избори. Но някак все става така, че управлява един и същи човек. Народът всеки път се събира на "сход" и акламира – понякога дори другарски критикува – вожда. Но винаги е ясно, че господарят е вождът, а народът е негов подчинен.


Повечето хора не виждат задаващата се диктатура в България


защото мислят остаряло. Съвременните диктатури не са като класическите. Не става дума за изтреблението на 6 милиона евреи или 20 милиона "врагове на народа". Днешните диктатури са доста по-гъвкави и безкръвни. Успяват да се държат на повърхността без кръвопускане, защото са по-интелигентни и упражняват други начини за контрол над населението.


Да видим докъде са структурирани тези начини и в България – докъде са изляти основите на диктатурата на ГЕРБ.

Борисов пред националната конференция

© Юлия Лазарова

Борисов пред националната конференция


Първо и най-важно е винаги


удушаването на свободата на словото


Основните – "традиционните" – медии са поставени под контрол. В интернет няколко хиляди критикари са оставени да си беснеят, за да бъдат показвани на чужденците като доказателство за демократичност.


В България това е напълно постигнато. Основните медии са под контрола на ГЕРБ и техните олигархични приятели. Само за една седмица след оставката на Борисов медиите се опитаха да си възстановят свободата. И после пак се наведоха. Очевидно някой нещо им каза, което ги върна в обичайното състояние на слугинаж.


В интернет бълбукат някакви критикари, които си мислят, че с отмирането на класическите медии поставят основите на нови такива. Че едва ли не се съпротивляват. Да – и това е гъвкавостта на новите диктатури – те наистина се съпротивляват. Но в чаша вода. Оставени са на мира, за да ги виждат от ЕНП. Всъщност са търпени от властта, която от време на време само ги рита по кокалчетата, за да не прекаляват.


Това току-що го видяхме в опита на прокуратурата да уплаши журналист от "Медиапул". По-общо погледнато, обаче, виждаме и постигането на втория носещ стълб на идващата диктатура –


контрол на върхушката върху МВР, прокуратурата и институциите на държавата


Това ГЕРБ отдавна постигна, сега просто виждаме извисяването на главния прокурор до висотите на властта, обичайни при новите диктатури. В настъпилото междувластие след оставката на Борисов властта се търкаляше на улицата и беше интересно да се види, накъде ще отиде. Най-логично бе тя да прелее към президента, останал единствената легитимна институция в страната. Плевнелиев обаче се скри (беше скрит?) и властта преля другаде – към Цветанов и ГЕРБ, както и към Цацаров. А Цацаров се задейства като репресивен орган, когато стана дума за неговия интерес – точно, както се прави в новите диктатури. Защото те не са партийни, а са шайка хора, сближавани от съвпадението на личните си интереси.


Част от тази картина е и друго, което правят новите диктатори –


да вербуват на своя страна чиновническия апарат


Това става по два начина – с вдигане на заплатите над частния сектор и с внушаването на чиновника на самочувствието на господар на гражданите. Това е постигнато. Днес заплатите на чиновниците са огромни в сравнение със средното в реалния сектор (където се произвеждат парите). А с участието си в терора на държавата върху производителите чиновничеството придоби самочувствието на реален господар на живота и смъртта на фирмите. И до гроб ще бъде благодарно на ГЕРБ.


Проверих и затова знам: ако искате да колекционирате сувенири от сбора на ГЕРБ – бонбони, запалки, карти за игра и пр. – отидете в някоя община или държавно учреждение. Имат ги с тонове и се хвалят с това. По закон чиновниците са деполитизирани от 1990г., но тъй като са поели ролята на наши господари, това няма никакво значение.

Борисов пред националната конференция

© Юлия Лазарова

Борисов пред националната конференция


Третия носещ стълб на новите диктатури е най-интелигентно измисленият. Днешните диктатори са разбрали, че


най-важното за подчинението на народа е той да бъде държан в бедност и безпомощност


Логиката е следната. Ако отпускаш разни неща на народа, за да го задоволиш, той свиква да иска все повече – и накрая те сваля от власт. Ако обаче го държиш смазан достатъчно дълго време, без никаква защита от страна на институции, закони или медии, народът става покорен. Свиква, че ти си властта, а той – не. И свиква, че за да запази дори малкото, което има, е най-добре да е с наведена глава.


Точно това успя да направи ГЕРБ в последните месеци и затова властта отново преля в него, макар уж да имаше оставка на правителството. Откак започнаха протестите, консумацията на ток и горива е паднала с една-трета. Това означава, че в страната всичко е спряло. Мои познати в бизнеса казват, че техните поръчки са паднали десет пъти в последния месец, а обажданията за информация – до сто пъти.


Производителите стоят в мълчаливите си цехове. Дистрибуторите не са на път, а гледат телевизия. Няма какво да се произвежда, нито да се дистрибутира. Магазините се опразват – няма какво кому да продадеш. Положението е по-зле – защото резервите са вече изсмукани от кризата – от времето на Виденов.


В селата това е положението от 2010 насам. Днес затихването на икономиката стигна до средноголемите градове. Това ще стигне и до София, където още не се усеща – и където никой не обръща внимание на простия факт, че


страната умира от периферията към центъра


Преди протестите ГЕРБ вече бяха блъснали държавата в стена, както се изрази Иван Костов. Но сегашният внезапен срив не е част от тази катастрофа. Не знам, как ГЕРБ изработиха това, но се справиха блестящо. Може би спряха държавните пари – а държавата в тази криза е най-големият клиент – към фирмите. Какъвто и номер да извъртяха, резултатът е факт.


А резултатът от този резултат е търсеният – народът е беден, безпомощен и оставен без надежда. Това го прави покорен. И ще го направи благодарен тогава, когато ГЕРБ се върнат на власт и отпуснат мъничко примката. Хората ще поемат дъх и ще кажат: "Ето, върнаха се и нещата започнаха да се оправят".


Четвъртият носещ стълб е


да бъде посочен вътрешният враг


който никога не бива да бъде допуснат до властта – дори с цената никога да няма смяна на властта. За Путин това са "комунистите"; за Лукашенко – "демократите". Няма значение, стига да има враг.


Точно това направи ГЕРБ, като посочи себе си като единствената сила, способна да спре "бившите комунисти". Номерът бе извъртян виртуозно, като се има предвид, че всички водещи фигури в ГЕРБ, както и всички олигарси, в чийто интерес управлява(ше), са кадри на БКП, ДС или на производните им мутри.


Това, че тези в БСП вече е безсмислено да бъдат наричани "комунисти" – че за разлика от ГЕРБ поне имат висш орган на партийната власт – остава скрито за публиката, която не успява да излезе от 90-те години на миналия век. За успеха на антикомунистическата реторика на ГЕРБ допринесе и няколкоседмичната кампания на "автентичната десница" да легитимира партията на Борисов като едва ли не съвременното СДС. Особено показателно е подгряващото сбора в "Арена–Армеец" изказване на Йордан Соколов, призоваващо да се гласува за ГЕРБ против "комунистите" – изказване, разкриващо не само окончателното загърбване на здравия разум, но и закърняването на онзи механизъм, който държи живите твари живи – инстинкта за самосъхранение.


Основните стълбове на диктатурата са налице и си чакат останалата част от постройката. Затова ГЕРБ си позволиха да свикат "всенароден сход" по примера на Хитлер и Лукашенко. Показаха на всички, които не са останали затворени в клетката на 90-те, какво бъдеще ни готвят. Постъпиха честно, както впрочем правят всички диктатори, докато се стремят към абсолютната власт: предупредиха ни, какво да очакваме.


Очертава се на идващите избори съществена част от народа да гласува като поданик, измолващ подаяния от господаря си срещу демонстрирано покорство. Ако обаче ГЕРБ се върне на власт, това могат да се окажат не поредните, а последните избори. В следващите десетилетия пак ще се ходи до урните, но все някак ще става така, че ГЕРБ ще управляват.


Това е планът на ГЕРБ за бъдещето. Казаха, че имат волята да го постигнат. Да видим, дали българите имат акъла да го спрат. Дали могат да отличат трамвай от тролей...


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK