Четири стратегии за бойкот на статуквото

Четири стратегии за бойкот на статуквото

© Юлия Лазарова



Протестите се размиха до изчезване, някои от протестиращите намериха място в  листите на партиите и всичко тръгна по старому. Рекорден брой участници ще се яви изборите – 38 партии и 7 коалиции. Някои от тях, които не включиха протестиращи в листите си, изведнъж размахаха гражданските си квоти пред телевизионните камери, въпреки че ги ползват от десетина години.


Така с влизането в изборен режим на заден план остана една от основните причини за протестите – недоволството от партиите (не само управляващите), арогантността на политическия елит, желанието за смяна на системата. Нещо повече – от всекидневна употреба думите "гражданин" и "статукво" се изтъркаха до клишета, описващи нещо толкова просто като старата битка между властта и поданиците. И за два месеца изгубиха трупаното с години значение.


Без представени, без представители




Въпросът доколко е представителна българската представителна демокрация обаче вълнува не само протестиращите. Одобрението към най-обичания премиер на прехода Бойко Борисов устойчиво потъва от 60% през 2009 г. до 29% в края на мандата (по данни на "Алфа Рисърч"), без опонентът му Сергей Станишев да спечели от това. На фона на ниското доверие във всички институции и голямото одобрение на протестите прогнозираната висока избирателна активност изглежда направо нелогична. На предстоящите избори сякаш за повече хора от всеки друг път без разумен отговор остава въпросът "За кого да гласувам?"


За онези, които намразиха политическата система, по подразбиране отговор няма – те просто не са убедени в смисъла на това да търсят представителство. И излязоха на улицата, за да го кажат – обещанието, че властта ще защитава интересите им, не се изпълни. Същевременно проблемите пред малкия и среден бизнес, породени както от кризата, така и от сливането на едрия бизнес с държавата, разбиха илюзията, подклаждана отдясно, че съдбата на хората зависи от самите тях.


Има обаче голяма група хора, за които протестите не бяха решение. Те са също толкова разочаровани от омразното за протестиращите "статукво", но го отдават повече на ограничения политически пазар, отколкото на социалните противоречия, присъщи на капитализма. За тази група партиите продължават да са изразител на колективни интереси. Те се дразнят, че дясното раздава карти за игра и балончета, и заради натрупания опит не се връзват на обещанията за връщане на ДДС в 7-дневен срок - или пък недоумяват защо леви капиталисти настояват за затягане на коланите и търсят варианти да запазят плоския данък и едновременно с това да накажат богатите. Тези хора все още мислят, че с гласуване могат да променят нещо, и все пак не са сигурни за кого да пуснат бюлетина.


Опит да дадем част от отговорите какво се случва, ако не гласуваш или подкрепиш политическа сила, за която предварително е ясно, че няма да влезе в парламента, е поредицата от текстове, озаглавена "Четири стратегии за бойкот на статуквото". С тях, освен да ориентира, "Дневник" иска да провокира дискусия и да помогне всеки да направи информиран избор на 12 май, независимо какъв е той (можете да следите всичко в специалната тема "Не виждам за кого да гласувам").


Четири стратегии


Представените стратегии не са предложения за действие, а четири вероятни избора за разочарованите гласоподаватели. Няма как и да предлагат нещо, върху което да не е мислено досега. Идеята не е да изтъкнем най-добрия, а да представим аргументите и най-вече последиците от всеки един от тях. Това са накратко: (линковете водят към пълните текстове - бел.ред)


Първият вариант - отказът от гласуване - е популярен на запад, където разочарованието от партийната система също не е новост. Тълкуван като активност – целенасочен бойкот на изборите, или като пасивност – липса на интерес и гражданска отговорност, отказът от гласуване почти винаги е признак на липса на доверие в управлението.


Вторият е гласуването с "бели бюлетини" - пускането на празна или невалидна бюлетина, особено в масовия си вариант, не поставя под съмнение заинтересоваността от политическия живот, като същевременно е ясен сигнал за липсата на алтернатива.


Третият вариант - глас за партия на протеста - се появи като възможност през последния месец. Скорошно изследване отчете потенциална подкрепа от 14% за такава партия. Такива се появиха твърде много и вероятността която и да е от тях да изпъкне сред първите политически сили в страната е минимална. Съмненията, че протестните (или представящите се за такива) формации защитават интереси, различни от тези на протестиращите, ги зачеркват като алтернатива. Но гласът за партия на протеста е възможност да се покаже на старите формации, че хората наистина са имали причини да излязат на улицата.


Четвърта възможност е гласуването за други малки партии, които разсейват вота. Някои от тях – и стари, и нови – имат стабилни идеологии и платформи, но по една или друга причина не успяват да пробият дори да бъдат чути и съответно да изненадат с представяне. Въпреки това понякога много по-точно се вписват в дефиницията "изразител на колективен интерес".


Всички тези възможности през гласуване-негласуване да бъде показан проблемът на големите политически играчи биха имали ефект – добър или лош – само когато са приложени от достатъчно хора.


Ако и вие не виждате за кого да гласувате, а искате да упражните правото си на вот, ако имате алтернативни стратегии - пишете ни на [email protected] или коментирайте във форума.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK