Двадесет години по-късно - откъс от "Варварите. Управлението на ГЕРБ (2009-2013)" на Евгений Дайнов

Корицата на "Варварите. Управлението на ГЕРБ (2009-2013)" на Евгени Дайнов

© Издателство "Милениум"

Корицата на "Варварите. Управлението на ГЕРБ (2009-2013)" на Евгени Дайнов



Представяме ви откъс от новата книга на Евгений Дайнов "Варварите. Управлението на ГЕРБ (2009-2013)", предоставен ни от издателство "Милениум". Премиерата й е на 18 април, четвъртък, от 19 часа в зала "Мати", НДК. Водещи ще са политологътТатяна Буруджиева и социологът Цветозар Томов.


Въведение


Двадесет години по-късно




В една тъмна и мразовита вечер в средата на декември 1989 година обикаляхме около храма "Св. Александър Невски" с приятел – тогава най-известния противник на режима. Той бе сред създателите на Комитета за защита на Русе, Клуба за гласност и преустройство, "Екогласност", КТ "Подкрепа", СДС и т.н. Обикаляхме черквата, посветена на руския княз, който в началото на XIII век започва решителното отделяне на Русия от Европа и обвързването ù с татарските ханства, и търсехме отговор на въпроса: "Къде искаме да свърши сегашната бъркотия?". Имахме предвид вече стартиралата политическа буря, която не след дълго щеше да получи прозвището "прехода".


Моят приятел бе максималист: "Почваме на чисто. Имаме уникалния шанс да направим първото истински щастливо общество – да направим държава по подобие на хипарското братство от големите фестивали на 60-те години. За това се боря". Аз бях минималист: "Аз пък се боря за това, в края на бъркотията, където и да се намирам в центъра на София, в рамките на петминутна разходка в която и да е посока, да намеря някой, който да ми направи джин с тоник".


Бях истински вбесен, когато (около два месеца по-рано, когато приближаващата буря само тътнеше, Берлинската стена си беше здрава, а Тодор Живков беше заплашил българския народ, че ще го управлява до стогодишна възраст) в една късна слънчева сутрин се бях озовал на жълтите павета с пет лева в джоба – огромна сума за тогавашните ми възможности. Исках да похарча тези пет лева в някое спретнато кафене, където да почета вестници, да хапна кроасани, да пийна кафе и после, към пладне – да дръпна един джин с тоник. Но столицата на Народна република България не предлагаше подобен лукс. И тогава реших, че в крайна сметка искам нещата да се преобърнат надолу с главата най-вече за да се появи джин с тоник. И кроасани. И истински кафенета. И истински вестници...


Навръх Коледа 1989 година въпроса "Къде ще свърши всичко това?" вече си задаваха стотици хиляди българи. Всеки имаше свой отговор до момента, в който в началото на 1992 година Филип Димитров, тогава министър-председател, не лансира тезата, че в крайна сметка се борим да бъдем "нормална западна страна".


Окей, казах си, приемам това като цел. По-скромна е от правенето на общество по модела на фестивала в Удсток, но е по-амбициозна от това сред софийската кал – "и тъмна, и страшна", както пееше тогава Богдана Карадочева – да има заведения с джин и тоник, каквито и бездруго към тази дата вече имаше.


Нормална западна страна, с всичките си плюсове и минуси – няма лошо!


Две и повече десетилетия по-късно България вече бе, поне на хартия, доста повече от онова, което си представяше Филип Димитров – можеше да докаже с документи, че е в най-елитния клуб на нормалните западни страни – член на НАТО, член на ЕС и т.н. Извън хартията обаче се случваха странно познати и напълно незападни неща. Към края на 2012 година медиите бяха под контрола на правителството и приятелските му кръгове. Цензурата се беше върнала на нивото от края на 80-те, а също и полицейският тормоз. В рамките на няколко месеца за "показания" в РПУ бяха привикани: музикантът Мишо Шамара (за да го тормозят за текст на негова песен); дотогава никому неизвестен варненец (да се оправдава, че е снимал трима полицаи, спящи в патрулката по време на дежурство); моя милост (да се обяснявам защо съм казал еди-какво си в телевизионен сутрешен блок); Пламен Даракчиев, един от основателите на "Подкрепа" (за да се защитава, че организира протест).


Поетът Николай Колев-Босия пък, трън в петата на режима на Тодор Живков, в есента на 2012 година беше арестуван от четиридесет полицаи, защото бе обявил намерението си да нацели парламента с гнил домат.


Из цялата страна квартални полицаи обикаляха домовете, за да питат различни граждани кой ги е накарал да се подпишат под еди-каква си петиция или да отидат Варварите на еди-кой си протест. Подразделенията на МВР за борба с тероризма проверяваха айпи адресите на новинарски електронни сайтове, останали по някаква причина извън контрола на властта. В селата, градските квартали и големите институции отново се появиха "слушалки" на властта, които докладваха кой какво прави и говори. Срещу това властта закриляше въпросните "слушалки", които иначе си бяха локални разбойници и мародерстваха на пълна воля, тъй като внезапно бяха се оказали неприкосновени.


Масово се подслушваха телефони. Повечето хора в България се върнаха в режима на страх, налаган между 1944-1989 година: "Шшшт, това не е за телефон! Ако искаш да говорим, да се видим в парка". През есента на 2012-та имах толкова срещи по парковете на София, колкото през есента на 1989-а...


В края на премиерския мандат на Бойко Борисов гледахме и други познати от миналото филми. Хищническото разграбване на природата, провеждано от близки приятели на властта, през 2012 година доведе до повторение на природозащитните протести на "Екогласност" от 1988-1990 година. Отново имаше окупация на кръстовището на Орлов мост, шествия, обсада на парламента и скандирания "Мафия!". Междувременно властта демонстрираше близост с режима в Москва, като подписа – 
напук на изрични забрани от страна на ЕС – заробващ договор с руския монополист "Газпром" и тръбеше, че търси начини да изгради АЕЦ "Белене", тази "рожба на българо-съветската дружба", чието строителство бе забранено точно двадесет години по-рано.


За да стане България "нормална западна страна".


Очаквайте утре епилога на книгата, озаглавен "А сега - накъде?"


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK