Защо за гражданите е добре партиите да са в криза

Кадър от мартенския протест под наслов "Да изметем боклука" пред парламента

© Красимир Юскеселиев

Кадър от мартенския протест под наслов "Да изметем боклука" пред парламента



На 12 май за сърцето на избирателите ще се борят два вида партии. Това са старите, които харесват статуквото, и новите или претендиращите да са нови, които искат да променят реда. Старите не предлагат нищо повече от това, което вече са пробвали.


БСП и ДПС говорят за някаква форма на коалиционно правителство, каквото вече са прилагали и са си ''взели уроци''.  От ГЕРБ настояват, че са се поучили от грешките си, допуснати през предсрочно прекратения мандат, и искат пълно мнозинство и еднопартийно управление, каквото вече имаше. РЗС пак даде заявка, че ще предизвиква скандали в кампанията. "Атака" отново "освобождава" българите. Все изпитани рецепти, гарантирали им преди успех. Вероятно пак ще им донесат, поне на повечето.


Интересното обаче е дали българското общество ще се опита




да разбърка познатата подредба


Дали ще подкрепи, при това с достатъчно гласове, малки партии, за да развали уюта на големите? Ако се съди по социологическите сондажи - едва ли. Поне не сега, на 12 май, въпреки исканията за промяна.


Очевидно е, че за да има промяна в България, трябва новите партии така да разхвърлят къщичката на старите, че да предизвикат криза в порочната система на управления, дошли след различни проценти на представителство, но по същество - без разлика.


Защо криза? Защо е полезна политическата криза?


Партиите и партийната система имат две лица. От една страна, партиите са структури на властта. От друга - те са представители на гражданското общество. Осъществявайки функциите си като представители на властта, партиите създават дълготрайни промени в социалната структура, които целят преизбирането им във властта. Като представители на гражданското общество с всеки избори те формират партийната система. Тази система възпроизвежда социално-икономическите разделения във всяко общество, оформени от властта. Защото всяка власт преразпределя ресурси.


За да има промяна в социалния статус на гражданите, трябва промяна в партийната система и правилата, по която тя работи.


За да гласувате трябва да сте регистриран потребител.

Резултати от 3140 гласа

  1. ГЕРБ (22.04%)
  2. БСП (11.18%)
  3. ДПС (0.70%)
  4. "Атака" (2.90%)
  5. ДБГ (5.32%)
  6. "Зелените" (10.57%)
  7. ДСБ (26.24%)
  8. Друга (7.23%)
  9. Не виждам за кого да гласувам (10.10%)
  10. Няма да гласувам (3.73%)

Трябват нови правила


Естественият извод, който може да се направи, е, че за да благоденстват гражданите като представители на различните социални класи и за да наложат промяна в социалния профил, трябва да има промяна в партийното представителство. А промените в партийната система стават по дефиниция само след криза в нея.


Защо благоденствието на гражданите минава през кризата и нещастието на партиите?


Партиите са посредници между гражданите и властта, между обществото и държавата. Проблемите на гражданите стигат до партиите по различните комуникационни канали, които те създават, и след това вкарват тези проблеми в държавните институции за решение. Когато няма криза, това означава, че всичко е наред. Ако всичко е наред, партиите не могат да идентифицират проблеми. Тогава за тях е по-изгодно да действат по същите правила, които са им донесли успех в предходните избори. Да направят същата неясна кампания, избягваща персонални дебати. Това е по правилото, че когато в политическия живот нещо работи, по-добре да не се цели то да стане перфектно, тъй като рискът да се влоши е неизчислим. Ако подкрепата за Бойко Борисов се увеличава, за какво му е нужно да влиза в преки дискусии?


Почти всички партии на статуквото бележат ръст в доверието според представителните социологически проучвания. Как да очакваме промяна? Каква промяна, след като обществото по никакъв начин не наказа формациите, представени в предишния и в предишните парламенти, когато отшумя недоволството от януари и февруари. Сега партиите на статуквото са доволни, а се очаква и висока избирателна активност, която прикрива кризата на доверие в тях. А тази криза е проблемът.


Въпреки напудрените обещания за широки граждански листи сред кандидат-депутатите пак има главно стари лица, пак има и спорни личности. Разбираемо е при тази електорална форма на ГЕГБ, БСП, ДПС и т.н. Защо да гонят дивото, след като питомното се оказва печелившо. Това е причината да няма и нови форми на общуване на кандидатите за политици с избирателите. Наблюдаваме същата скучна и некреативна кампания, каквато сме свикнали да виждаме.


И защо изобщо да очакваме, че старите партии ще променят нещо за добро, че ще подобрят положението на хората, след като ще ги вкараме пак в Народното събрание?! Там ще са почти същите депутати, които си знаем, те ще излъчат /евентуално/ правителство, каквото сме виждали...


И така до следващия път, когато и да е той. Докато обществото не разбере, че кризата не е добра за старите партии, но е добра за него.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK