© Красимир Юскеселиев
Съпредседателят на "Зелените" Георг Тупарев
"Дневник" публикува серия от интервюта с представители на основните политически партии, които имат шанс да влязат в парламента, както и тези, чиято политика вълнува читателите. Потърсихме лидерите на ГЕРБ, БСП, ДПС, "Атака", "Движение България на гражданите", ДСБ и "Зелените".
Днес продължаваме с разговора ни с Георг Тупарев, съпредседател на ПП "Зелените". Има собствен бизнес със софтуеър, живее и в България, и в Холандия, но в момента повече се в България.
Опазването на природата ли е основното в политиката на "Зелените"?
– Зелената политика е много консервативна с тези идеи за опазване на околната среда. Не е случайно, че държави като Германия и Скандинавските страни, където Зелените са в управлението, са места с много консервативно мислене.
Това, за което партия "Зелените" се бори у нас е спазването на законите. Излизаме на протести по улиците за защита на Пирин или Иракли, за да се спазва закона. Случвало е да се обявим и срещу ветропаркове, то е отново защото се оказва, че са построени незаконно в Натура 2000.
Ако някой дойде при нас с искане да си построи ветропарк, който не е в Натура и е според закона, Зелените ще са първите, които ще го подкрепят и ще застанат зад това нещо. Ако дойде туристическа организация или община с искане за развива разумен туризъм – имам предвид целогодишен с малко ски и с други неща, ние ще сме първите, които ще се съгласим. В случаите като Пирин, това е неспазване на закона, от което общината няма полза, хората нямат полза, само няколко мафиота имат полза, а природата е губещият. Ако беше спазен законът, ние никога нямаше да излезем на улицата.
Хората в момента виждат само малка част от нашето лице. На местно ниво "Зелените" сме активни и в много други посоки – енергийни проекти, сметища, замърсяваща индустрия, храни.
МОСВ твърди, че законът е спазен в казуса Пирин и прехвърля проблема към концесионния договор. Явно има нещо, което не е наред с механизма, по който се случват нещата на управленско ниво. Вие как ще гарантирате, че ако сте в парламента или в управлението, ще се справите с това?
– В момента ние научаваме постфактум за тези неща, които се случват. Затова реакцията ни е доста силна, бурна и масова. Ние директно излизаме на протест на "Орлов мост" и други места. Ако бъдем в парламента, тази информация няма да излиза постфактум най-малкото. Ние ще бъдем част от процедурата, която трябва да одобрява тези неща и ние ще информираме гражданите преди да се стигне до незаконни процедури и казуси въобще.
Когато си парламентарно представен, ти си част от палраментарните комисии, които вземат тези решения. Тогава вече ние можем да алармираме още преди да бъдат взети. Тогава вече имаме право да сезираме Конституционния съд предварително, преди да е станало късно, когато бетонът вече се лее.
С какви механизими може да се разреши проблема с погазването на закона, според вас?
- Първото най-важно нещо е граждански контрол на ниво държава и на ниво съдопроизводство. Съдебната система също трябва да бъде контролирана. Друг важен фактор е информирането на хората не само за резултата.
Ние искаме да влезем в парламента не за да управляваме, а да защитаваме гражданите от некоректните управници.
© Красимир Юскеселиев
Един от основните акценти в програмата на "Зелените" е зелената икономика и енергетика. В България е засилен скептицизмът към това словосъчетание в момента. Как ще убедите хората у нас, че зелената икономика е печелившата формула?
- С факти: През 2008 г. 70% от нето-новите работни места в Европа са именно зелени. В Западна Европа има около 3 милиона нови зелени работни места. Това, че Германия и Скандинавските страни не изпаднаха в рецесия се дължи на зелената икономика, която се заражда. Сривът на автомобилния пазар през 2008 г. в Германия беше напълно компенсиран от бума на зелената икономика.
Като цяло мръсната стара икономика е подменена с модерна зелена икономика. Зелената енергетика например: Магдебург беще мръсен, сив, опушен град с тежка металургия при първото ми посещение, още когато Германия беше разделена. Ако отидем сега там няма нито един комин, а 45 хил. души работят в сектора на вятърната енергетика. Това е най-големият център в света за вятърни технологии. В Дрезден пък са немските фотоволтаици.
Как човек, който има сигурно работното място в мината би повярвал в ползата от друга алтернатива за себе си?
- За по-младите има преквалификация. Не е толкова трудно например за човек, произвеждал стомана, да се научи да прави тръбните системи, които поддържат една вятърна турбина. Голямата част от хората в Германия са преквалифицирани, много млади хора са си намерили нова и високо платена, технологична работа. Според мен, това е особено разумна компенсация.
Може ли България да използва опит от Германия в сектора зелена икономика?
- В момента всички сгради в Източна Германия са санирани. Така те са много по-икономични и са пример за зелена икономика, която е създала много работни места. Смятаме, че санирането у нас може да компенсира почти половината от загубените работни места в строителния сектор. Te ще бъдат и по-високо платени, защото санировките изисква по-висока квалификация.
Нето ефекта за икономиката ни ще бъде много по-висок, защото от една страна ще има повече работни места, от друга – ще се харчи по-малко енергия.
А какво става с големите икономически интереси в другата част от индустрията?
- Обръщането към зелена икономика беше един дълъг процес и в Германия. Голямата зелена вълна беше 90-те години, но още през 80-те започна да се експериментира с първите ВЕИ-та. Именно немски е първият закон за възобновяеми източници. Авторът му е написал първия му вариант през 1982 г. а финално е гласуван едва 1999 г. след много усилена работа. С този закон на практика се отприщва развитието на сектора по цял свят.
Как ще убедите хората, че надбавките за зелен ток си струват?
– Това, което наричаме ВЕИ-надбавка у нас не е надбавка всъщност. Замърсяващите източници винаги са били субсидирани от държавата - от елементрани неща като построяването на пътя до рудника и стигнем до това, че държавата поема разходите в случай на авария, т.е. тези индустрии не плащат застраховки. Така погледнато енергията изглежда много евтина, но това са скрити субсидии. Именно, за да уравновесят тези субсидии, и да бъдат на едно и също ниво, налагат надбавки за ВЕИ-тата. Иначе новите никога няма да влязат в една и съща икономика. Важно е българите да разберат, че това не са субсидии, а необходимост, за да се даде еднаква позиция.
© Надежда Чипева, Капитал
Това в Германия много бързо се разбра, в рамките на месеци и хората започнаха да си слагат фотоволтаици на покривите.
Защо това е добра инвестиция?
– Ще дам примера, който дадохме "Зелените" и на референдума: посочихме ноемврийската сметка на една конкретна жена - 64 лв. на месец, от тях 24 са реалната цена на тока, всичко друго са надбавки, като за зелената енергия беше 3 лв.
Иначе всеки месец у нас се плаща такса за достъп до мрежа, която на всякъде другаде е единична, а при нас е единичната плюс месечна. Големият проблем в нашите сметки са транспортните разходи и всякакви други измислени надбавки, които НЕК си слага. Практически 70% от цената на тока са за някакви надбавки.
© Георги Кожухаров
Ако имате фотоволтаик, който е наблизо, токът му няма да мине през високоволтовата мрежа и няма да има транспорт. Ако сравним един фотоволтаик с въглищата, фотоволтаикът е малко по-скъп в момента, това е вярно. Макар че за последните пет години всяка година тя падаше с 20% себестойността на инвестицията.
Вятърът в момента вече е по-евтин от въглищата по света, а дори и в България. Не ми е ясно защо толкова го малтретират. Фотоволтаиците са малко по-скъпи, но се произвеждат близо до мястото, където се харчи енергията им и при тях няма транспортни разходи. Така избягваме загуби, например тези 20-30 %, които се губят докато пристигне токът от Козлодуй до София плюс транспортните разходи.
Аз съм сигурен, че фотоволтаикът в София в крайна сметка ще бъде по-евтин.
В Холандия моето домакинство е 100% независимо, защото имам 100% зелен микс от мрежата - вятър и слънце. В България моето домакинство е горе-долу същото и е 100% "червен ток" (наричам го така, защото това е мафиотски ток на много правителства, още от БСП и после свързани с тях.). Аз плащам тук повече отколкото в Холандия, защото транспортните ми разходи са много по-високи, плащам такси, които там не съществуват и трето - плащам за едно фалирало НЕК, за да може то да преживее и да продължава да работи за АЕЦ "Белене".
Рентабилно ли е у нас да си сложиш слънчев панел на частен дом?
- Напълно е възможно и у нас. За съжаление, хората тук правят икономии и така сами си отрязват клона. Независимите по Черноморието са стари панели, които работят само през лятото добре и почти не функционират през зимата. Ако се направи малко по-висока инвестици за вакумни панели, те могат да загряват водата до 60 градуса дори и през зимата.
И с вятъра у нас е така - почти нямаме модерни перки, но за това е виновна държавата. За да се инсталират последно поколение вятърни перки, трябва много скъпа технология, например кран, който струва 30-40 млн. лв. В Германия всяка провинция купува такива кранове и ги дава под наем, иначе никой не може да си инсталира такива перки. У нас такава практика няма, всеки се опитва поединично да направи нещо и сътветно имаме по-стари перки, които са неефективни, по-шумни и по-вредни за птиците. В този смисъл недоимъка в България е доста голям проблем.
Това политически как ще се преодолее?
- Например като се купи такъв кран, това е държавна политика. Той се изплаща от наемите за ползване за 4-5 години.
Основният стимул са малки промени в закона, по-скоро законови разпоредби, които ще направят енергетиката работеща система. На първо място отпадане на териториалното разпределение на енергоразпределителите. Сега имаме трима, което за всички е лошо, освен за мафията. Законодателството в случая прави монополите, не разпределителите.
У нас няма разделение между енргоразпределител и краен търговец на енергия. Трябва да се направи така, че всеки да може да продава ток, затова не се изисква специален лиценз, а определни икономически условия които фирмите да изпълняват. Като например да купуват ток от определен микс поне колкото продават. Всеки търговец би трябвало да си прави различни търговски пакети, с различен микс и хората да си избират. Аз например бих си избрал само зелен микс и няма да взимам нито един ват от Козлодуй.
Всичко това е лесно изпълнимо, дори не трябват големи реформи на законодателството.
Защо не се правят?
- Няколко причини. С тази схема в момента няколко неефективни производители и НЕК успяват да вземат някакви пари. Ако всеки си избира производителя, някои от тях ще фалират. Явно има интереси.
Другото е неразбирането на енергийния пазар. Покрай референдума се срещахме с бившия икономически министър Делян Добрев, с хора от НЕК - те не разбират как фунционира европейския пазар.
Третото е, че липсва инициатива в България. В момента по търговски закон аз мога да произвеждам ток на покрива си и да продавам част от него на съседа си. Населени места могат по този начин да станат самостоятелни, но липсва инициатива. В Германия в началото имаше хаос, но тези неща се изчистиха, когато започнаха някои градчета да се откачат от мрежата, имаше прецеденти, които оказаха натиск върху законодателството то да се изчисти.
Добър пример е малкото градче Шьонел, където през 1986 г. лятото хората приемат деца, пострадали от Чернобил на лагер и така се плашат от това, което виждат, че решават, че общините не бива да използват ток от АЕЦ. Успяват след 10 годишна битка, два референдума, съдят се и накрая успяват - дават им право градът да си купи мрежата. Очакванията са били енергоразпределителната им мрежа да фалира, но не само че не се случва така, ами в момента тя е една от най-големите мрежи в Германия.
В България това е възможно. Трябва самоинициатива. В Германия също има силни лобита, но хората там започнаха по-рано и са по-самоинициативни.
Това ли е проблемът у нас?
- Нашето законодателство - Законът за възобновяемите енергийни източници е преписан до голяма степен от немиския закон. Той трябва още да се коригира и други закони трябва да се оправят.
Най-страшното обаче е липсата на желание да се спазват тези закони. Това е нова технология и инвестиците са скъпи. А у нас целенасочено се опитват да фалират цялата ВЕИ индустрия. Дори и в сегашния закон си е казано, че всяка година добавената цена към зеления ток ще намалява, а другият вид ток ще намалява и някъде към 30-та година те ще се срещнат. Заложено е, че цената не трябва да се променя прекалено често, за да могат хората да инвестират, но никой не го спазва. Заложено е, че включването в мрежата трябва да става в рамките на един месец, отново не се спазва..
Бюрокрацията за изграждането на една ВЕИ инсталация в Германия отнема около 2 работни дни, а у нас – 64. В Германия таксите и всички бюрократични финансови задължения са 2% от цялия проект, а б България са 40%. Това оскъпява и самия ток в крайна сметка и е сериозен проблем.
Защо е важно все пак да развиваме у нас зелената енергия?
- Най-силният мотив е клише – енергийна независимост. Ако една чаша се произвежда в България и струва лев да кажем, от него 40% отиват за енергия. С други думи 40% от себестойността й отива в Сибир, а не остават в българксата икономика. Ако електричеството за производството на тази чаша идва от тук, тя няма да стува един лев а да кажем 1.10 лв., но всичко ще остава вътре в нашата икономиката. Като цяло икономиката ни ще има много по-голяма печалба от това, че си произвеждаме вътре тока.
В политиката на десните партии в миналото беше заложено енергийната независимост, но като антикомунизъм и антирусизъм, а не като силна икономика.
Вие как ще подходите политически?
- Това, което се опитваме да направим ние Зелените с нашата програма и съм сигурен, че ще направим, ако влезем в парламента, е една истински енергийно независима България, което е добре за цялата ни икономика. Това не е идеологична борба, а съвсем разумни икономически аргументи.
Основната ни подбуда не е икономическа, а е опазването на околната среда и климатичните промени. От желанието си да спрем да изменяме климата на земята, ние стигнахме до този икономически механизми, с които можем да постигнем поне две неща - енергийна ефективност и независимост и чиста природа.
Какви са приоритетите ви в здравеопзването, друг ваш акцент във вашата предизборна платформа?
- Много е важно да развием превантивната медицина, която у нас въобще не се споменава. А също и епидемологията на населението. Например знаем, че в региони с цветна металургия има значително завишаване на определени заболявания. Има места в Средногорието, където възрастни хора няма, или в Попинци всяка жена над 50 години е с деменция. Тези неща в България не се изследват. Ние искаме да се инвестира в това, за да може българското население да води по-здравословен начин на живот.
Според нас още трябва стриктно да се регламентира централната роля на личния лекар като събирателно звено на предклинична, клинична и постклинична терапия за даден пациент. В момента, когато човек се разболее му се правят предклинични изследвания, като влезе в болницта отново му се правят същите изследвания, излиза от болницата, трябва физиотерапия да се прави, не знаят на какво и накрая личния лекар не знае какво се е правило в целия този период. Чисто технологично това може да се реши с електронна здравна карта, но личният лекар трябва да е човекът, който събира данните на пациента от раждането до смъртта.
В България е много сбъркана системата, защото тук лекарствата са много по-скъпи от Холандия, това не е нормално. Трябва няколко институци и да работят едновременно, ръка за ръка, за да спадне цената на лекарствата драматично и те да бъдат доставяни безплатно. У нас животоспасяващи лекарства не са включени в списъци.
В България няма никаква профилактика и когато дадена болест се установи късно, това освен всичко друго натоварва здравната каса извънредно много. Едно нещо като е хванато в ранна фаза, спестява много нерви и пари. И е важно за здравето на хората, разбира се.
Съществува европейска практика на пакет от широк списък с животоспасяващи лекарства, които според държавния регулатор са най-добрите, издържали са най-много тестове – не са най-евтините или най-скъпите. Този пакет трябва да се приеме от здравеопазването у нас като задължителен и след това осигурителите и фармацевтичните производители да се разберат за най-добрата цена за тези лекарства.
© Красимир Юскеселиев
Какво друго, според вас, е определящо да се прави за здравето на хората извън здравната система,?
– Храната също е важна. Засега сме спечелили битката срещу ГМО храните, ще настояваме да се изписва изрично на етикетите на продуктите, когато се е използва ГМО-състваки, както и при фуражите. Това засега не се прави.
© Надежда Чипева, Капитал Пречиствателна станция за отпадни води, Кубратово
Водата и въздуха. Глобите при аварии са много ниски в момента, по-евтино е да си платиш глобата отколкото да сложиш пречиствателни станции например. Така у нас в момента има около 40 цъкащи бомби, изградени в голямата си част по времето на социализма, които при авария биха съсипали цели речни басейни. Ако стане авария в Тополница и Марица ще отрови целия речен басейн чак до Бяло море. Това е въпрос не дали, а кога ще стане. Трябва да се направят пречиствателни станции за действащите, а за недействащите – трябва да се укрепят и се направят геодезични проучвания.
Хората трябва да бъдат задължени да въвеждат модерните технологии – серопочистващи , за транспорта и тн. Трябва да излезнем на европейско ниво.
Мониторингът е много важен фактор. Например в Стара Загора е абсурдно колко години се прехвърля топката и не може да се установи от къде идва замърсяването. Такова нещо няма в Европа, явно има много голям интерес това да не се знае.
Ние искаме да приравним нещата с европейското законодателство. Много от тези неща са решения на ниво държава и не са със задължителен характер.
Образованието се посочва като важен приоритет от всички партии, но проблемът е какво се прави после, че нещата се влошават през годините?
- В момента всеки знае, че има изтичане на млади хора на Запад. Първата стъпка българите да останат да живеят у нас, е да подобри качеството на образованието на всички нива – начално, основно и висше.
Образованието е една тежка система, която не може бързо да се задвижи, но в рамките на един-два мандата трябва да надмине средното европейско ниво.
Как трябва да се подходи, за да се случи това?
- Налага се една много сериозна финансова инвестиция в образованието като цяло и то не само от една управляваща сила, трябва да се постигне консенсус по този въпрос от всички партии.
Ролята на учителя трябва да бъде атрактивна и уважавана, а това се започва с чисто икономически механизъм като се повишат заплатите на учителите.
Второто важно нещо е да се интегрират различните етноси в образованието. Ромските деца в момента могат да учат единствено в ромски училища или училища, които ги грози затваряне, защото нямат достатъчно деца. Това с времето прави етническият проблем още по-голям и сериозен. Навсякъде по света се знае, че когато имаш добро образование, има ниска раждаемост, толкова е силна тази корелацията. Разбира се, много по-лесно е да се прави популистка пропаганда отколкото да се строят училища.
Затварянето на училищата в малките населени места не е правилно, защото това само подсилва обезлюдяването.
Има нужда и от сериозна реформа в учебното съдържание, както и в подхода към ученика, разбира се - по-човечна система към децата, да не се стресират, а да се обръща внимание на нуждите им. Трябва системата да допуска експериментирането, да се учат модерни и актуални неща, които да са практически полезни на децата.
