Reuters: Бедните българи са готови веднага да тръгнат за чужбина

Александър Ангелов от Враца е имал само 25 работни дни през последните 7 месеца.

© Stoyan Nenov, Reuters

Александър Ангелов от Враца е имал само 25 работни дни през последните 7 месеца.



Беднотията в България толкова е отчаяла хората, че те са готови при най-малката възможност да потеглят за чужбина. Управлението на предходното правителство да се държи ниска задлъжнялостта на държавата предизвика протести и вещае нестабилен парламент и въпроси относно икономическата политика, на която се основава валутният борд.


Безработицата не е 12% (както твърди официалната статистика), а поне 18% (както твърдят предприемачи) и до 40% при младежите.


Прогноза на финансовото министерство сочи, че след едно поколение - през 2030г., делът на българските граждани на възраст над 64 години ще скочи от 19 на 25 процента, което още повече ще натовари системите за социална сигурност.




Това разказва Reuters в репортаж за притиснатите от кризата българи, за които е по-добре в която и да е друга страна от Европа, но не и в родината им. От това печелят популярност националисти и популисти като "Атака", допълва агенцията.


Разказът започва от Враца с изоставените химически и металургични предприятия, надупчени улици и олющени сгради в най-бедния регион на Европейския съюз. От 1989г. насам градът е изгубил 20% от населението си до под 60 000 души и е станал умален вариант на най-бедната държава в ЕС, изоставена от над 2 млн. свои граждани.


Александър Ангелов на 27 години е учил бизнес администрация и е работил в строителството, продажбата на автомобили и монтирането на соларни панели. 


Радостина Петкова на 21 години живее с Александър във Враца.

© Stoyan Nenov, Reuters

Радостина Петкова на 21 години живее с Александър във Враца.


Но непрекъснато работата трае по няколко дни и парите не стигат да се издържа домакинството с приятелката му и малкото им момиченце. Помага майка му, която изпраща 300 евро от Гърция, където гледа възрастна жена.


За седем месеца Александър има само 25 работни дни, за които е спечелил 700 лева. Храната и памперсите на бебето струват 300 лева на месец, а токът за декември - 345 лева. Двамата не отговарят на условията за социална помощ.


"Ще изтраем още малко докато бебето порасне малко и проговори и ще заминем нанякъде в чужбина", казва той пред Reuters. 


Радостина и Александър разчитат единствено на парите, които майка му изпраща от Гърция.

© Stoyan Nenov, Reuters

Радостина и Александър разчитат единствено на парите, които майка му изпраща от Гърция.


Работим за жълти стотинки


Официалната безработица е по-ниска от тази в Гърция или Испания, но въпреки това тези страни остават привлекателни за българите с техния жизнен стандарт под средния за ЕС и средна заплата от 400 евро, която е под минималната за гърци и испанци. Затова по данни на Deloitte 70% от учениците и студентите смятат да заминат, стига да си намерят работа зад граница.


Сервитьорката Мариана Цветкова оставя през януари двете си деца и заминава за Испания да мие чинии и да чисти в Малага, защото и това е по-добре, отколкото живота у дома.


Двамата имат момиченце и чакат да порасне съвсем малко, за да търсят късмета си в чужбина.

© Stoyan Nenov, Reuters

Двамата имат момиченце и чакат да порасне съвсем малко, за да търсят късмета си в чужбина.


"В България нещата отиват от зле на по-зле. Трудно е да се намери работа в София, а когато я намериш, ти предлагат жълти стотинки", разказва тя по телефона от Испания.


Служебният кабинет пренасочи 20 милиона лева за създаване на 16 000 временни работни места, а Европейската комисия казва, че са нужни по-координирани усилия, включително реформи на трудовия пазар и в образованието. Но това идва твърде късно за Александър: "Ако се появи и най-малък шанс да намеря работа в Гърция, потеглям веднага".


За чужбина са готови да тръгнат българи от всички възрастови групи, но и 13% от хората над  55 години.

© Stoyan Nenov, Reuters

За чужбина са готови да тръгнат българи от всички възрастови групи, но и 13% от хората над 55 години.


Ще останем колкото може по-дълго там


Разпространено миналия месец проучване на "Витоша рисърч" за Би Би Си показа, че 37% от анкетираните българи са обмисляли през последните 5 години да търсят късмета си в друга страна от ЕС като са посочили Германия, Великобритания и Испания като първи избор.


Запитани дали сега са готови да потеглят, с "да" отговарят 26%, а 15% вече са започнали конкретна подготовка.  


От анкетираните обаче 69% казват, че имат намерение да заминат, но някъде след 2014г. Едва 17% някога са живели или работили в друга страна, между 22% и 40% са готови да отидат в чужда държава само срещу обещание на приятел или роднина да помогне да си намерят работа там, а до 9% разчитат първо да отидат в чужбина, пък там ще видят какво ще се намери.


Около и над 80% са готови да приемат всякаква работа, която е под квалификацията им.


Хората обаче са решени да се задържат зад граница колкото може повече - така отговарят между 51 и 65 процента от анкетираните с намерение да работят в друга държава. Всеки трети е посочил, че ще замине с партньора си, а всеки пети - че би взел и децата си.


Кой иска да емигрира


Профилът на желаещите да работят в чужбина показва, че:


- това са поравно мъже и жени; 


- разпределени равномерно във всички възрастови групи като три четвърти са на възраст до 45 години; 


- разпределени почти равномерно по местоживеене между селата (24%), малките градчета (26%), по-големи градове (32%) и столицата (19%)


- повечето са от домакинства с 2-4 души; 


- 82% са етнически българи;


- 63% са семейни; 


- 61% са със средно, а 27%  с висше образование; 


- половината (43%) имат елементарни познания по английски език;


- повече от половината анкетирани (52%) всъщност вече са заети в България на пълно работно време;


- но всяко трето домакинство не печели повече от 800 лева нетен доход, а най-голямата (15-17 процента) група, канеща се да замине, са тези с доход от 1000-1500 лева в домакинството;


- всеки трети (34%) е отговорил, че парите не му стигат за елементарни неща, а други 36% - че доходът покрива само основни нужди.


Животът в Северозападния район на България стана умалено копие на проблемите на България.

© Stoyan Nenov, Reuters

Животът в Северозападния район на България стана умалено копие на проблемите на България.


300 милиона безработни младежи


Темата за младежката безработица е основната и в последния брой на сп."Икономист" Авторите му изчисляват, че по света 300 милиона души на възраст 15-24 години са без работа, включително тези, които нито са заети, нито учат. Това прави всеки четвърти от тази възрастова група на планетата.


В развитите държави всеки трети младеж с работа всъщност е на временна работа или замества някого. В бедните страни всеки пети работи за семейството без заплата или е в неформалната икономика. Като цяло, половината от младежите по света са или в сивия сектор, или произвеждат по-малко, отколкото биха могли. Изчисление от 2011г., цитирано от "Икономист", стига до извода, че заради неспособността да даде работа или да използва потенциала на младите си хора, Европа губи по 153 млрд. евро всяка година.


Щетите от младежката безработица са по-малки в динамични икономики, но тежки в стагниралите държави в Южна Европа, където има несъответствие между образованието и нуждите на бизнеса, трудовият пазар е скован и невъзможността да се намери работа трае дълго. 


Дори в развитите държави работодателите почти не обучават персонала си или така преструктурират и автоматизират фирмите и персонала си, че и при стабилен растеж на икономиката няма да наемат същия брой хора като преди кризата.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK