Димитър Димитров, политолог: Абсурдно е партиите да се надяват на предимство с промени в избирателната система

Димитър Димитров

© Юлия Лазарова

Димитър Димитров



В отговор на въпроси от читатели "Дневник" се обърна към специалиста по избирателни системи Димитър Димитров, за да разясни методиката за определяне на изборните резултати.


Димитър Димитров е политолог, преподава избори и избирателни системи и електорална социология в Софийския университет. Участвал е като експерт в консултациите по сега действащия Изборен кодекс, в изготвянето на експертно решение за активната изборна регистрация, както и в множество изследвания на изборите в България от 1990 г. насам. Член е и на Изборния борд към Министерския съвет.


Какъв е основният принцип, по който получените гласове на парламентарните избори се преобразуват в мандати? Как се отразяват постоянните промени в методиката на изчисляването на резултатите?




- Като цяло важната част на алгоритъма за определяне на изборните резултати остава непроменена от 1990 г. Това е добър признак на устойчивост. Състои се от една първа стъпка в алгоритъма, в която разпределението на мандатите в парламента става в национален избирателен район, или на национално равнище, както обичайно се определя. Така 240 места се разпределят на базата на гласовете, подадени за партиите, преминали бариерата от 4% от действителните бюлетини. Всичко това става в една стъпка и това е важно, защото придава устойчивост на системата за разпределение на местата.


Обратният механизъм, предлаган от БСП през 1991 г., е да се изчисляват резултатите в отделните 31 многомандатни избирателни района. Предложената тогава система и методика дори носи името на бъдещия премиер Жан Виденов. И е солидарно отхвърлена от всички останали участници. Всъщност група математици, най-вероятно водени от академик Благовест Сендов, предлагат първата стъпка да бъде на национално равнище, за да бъде това разпределение възможно най- устойчиво. Цената на тази устойчивост е локалната диспропорция на районно равнище. В районите няма съответствие между дяловете гласове и дяловете места. Съответствие би било възможно при равномерно представяне на листите по райони, т.е., няма партии, по-силни само в дадени райони на страната. Освен това общият брой на мандатите в отделните райони по конституция е пропорционален на дяловете население в районите, а мандатите се разпределят на база действителните гласове, подадени за листи, преодолели бариерата.


Т.е., националният избирателен район придава стабилност на изборния резултат. Предпазва ли той изборите от манипулации?


- В известна степен. Докато има такъв район, 10-те процента, които една партия е получила на изборите, казват, че тя ще получи 24 места в парламента. И да си купи партията 1000 гласа, процентът ѝ ще стане 10.1 и нищо няма да се промени. Когато обаче се правят 31 разпределения за всеки район, не 1000, а и 500 гласа могат да бъдат определящи, за да спечелите един мандат. Определящото значение на малък брой гласове ще принуди партиите да се занимават приоритетно с "добиването" им. С всички възможни средства и на всяка цена.


За националния район - до 2009 г. се използваше един относително сложен метод, таблица с делители "Д'Онт". Сложен в сравнение с въведената квота "Хеър", или метод на най-големия остатък, който позволява изчисляване на коляно. Така не е необходимо депутатите да се запознават с някакви енигми като "Д'Онт", достатъчно е да седнат и да си умножат броя гласове по 240 и да ги разделят на всички гласове, подадени за партии над 4%, и така ще получат приблизително резултата си. Могат да си го направят вкъщи, няма нужда да питат никого. Не, че няма десет калкулатора за "Д'Онт" в интернет. Но те предпочитат да могат да го направят на ръка и се чувстват по-сигурни.


Принципът е прост - броят гласове, който една партия е получила, се умножава по 240 и се дели на броя гласове, подадени за всички партии, прехвърлили 4-процентовата бариера. Така се разпределят повечето места. Тъй като при делението не се получават цели числа, разпределените мандати са малко по-малко от 240. Останалите няколко места се разпределят според размера на остатъците - първо мандат взима партията, който има най-голям неоползотворен остатък, след това - тази с втори по размер и т.н., докато се достигнат 240 места.


По-простият - и приблизителен - начин е, като се вземе процентът - имате 20% от гласовете за партиите над 4%, умножавате по 240 и го делите на 100. И така получавате 48 депутати, ако имате точно 20%. Ако имате малко повече или малко по-малко, резултатът ще зависи както от остатъка, така и от остатъците на другите партии - вашият може да остане неразпределен. Затова се казва, че структурата на остатъците, която е съвършено случайна, е от значение за крайния резултат, при условие, че разпределените чрез остатъци мандати са определящи за образуването на мнозинства. В реални разпределения у нас разликата между 120 и 121 мандата ще зависи от случайната структура на остатъците.


На практика изборният резултат е това, което се прави на първата стъпка - разпределението на мандатите по партии или коалиции.


Кой спечели и кой изгуби от въвеждането на квота "Хеър"?


- През 2009 г. вкарването на квота "Хеър" размества едно място. Изчисленията показват, че благодарение на метода на най-големия остатък РЗС е получила едно място допълнително за сметка на ГЕРБ.


Освен това, ако нямаше мажоритарен елемент, БСП щеше да има 6 мандата повече, сините - 2, Атака - 3 и т.н., а ГЕРБ - 11 по-малко. Промяната на избирателната система беше решение, взето от БСП, когато те си мислеха, че ще са първа партия. В последните три седмици на кампанията тогава нагласите се обръщат, съответно предимствата получава ГЕРБ. Добре е когато се пишат правила, те да имат универсална приложимост, и доколкото е възможно, да не са продукт на политическия контекст и производна от него калкулация. На практика последният състав на парламента беше производна на грешните стратегии на БСП.


При всички положения обаче идеята да променяш избирателната система, за да си създадеш едно малко и условно предимство, е абсурдна. Тя прилича на депутата от ГЕРБ, който носеше чувал с бюлетини при последния местен вот - не променя съществено изхода от изборите, но резилът остава. И всичко това - за да покажеш съпричастност с партията.


Димитър Димитров, политолог: Абсурдно е партиите да се надяват на предимство с промени в избирателната система

© Юлия Лазарова


Разпределението на мандатите в национален район е първата стъпка. Какво следва?


- Освен националния, в България има и 31 многомандатни района, а партиите имат листа за всеки от тях. Тази комбинация от национален район и многомандатни райони отчасти се дължи на това, че 1991 г. всеобщо лоби на всички провинциални депутати колективно настояваше да няма национална листа. Те се чувстваха безсилни да се преборят с парашутистите, които партийните централи в София биха спуснали. Затова искаха да има регистрация по места. Така се стигна до този компромис.


Но когато няма национална листа (партиите да подреждат в една листа кандидатите си от 1 до 480, или колкото позволява законът), се появява проблем. След първоначалното разпределение на мандатите, се налага те да бъдат "върнати" по райони, където също да бъдат разпределени пропорционално на база на националния резултат на партиите. Грубо казано, мандатите трябва да се "напъхат" в районите в зависимост от броя места във всеки от тях. Това е втората стъпка.


Местата в районите обаче се определят от броя на населението по справка от НСИ. Затова и след последното национално преброяване на големите градове се падат повече мандати от преди, като така са отразени промените в демографската структура.


Така местата, които се полагат на един район според броя на населението, не съответстват на местата, които получават в него партиите на база действителните гласове на изборите. На места се получават излишъци, а на други – незаети мандати. Стига се до т.нар. локална несправедливост, заради която една партия печели повече гласове в един район, но вкарва в парламента депутати от друг.


Колко мандата ще трябва да се разместят, зависи от това колко локални партии има. А ДПС и ДСБ през 2005 събират почти две трети от гласовете си в по 5 района. И при наличието на две такива локални партии разпределенията по райони са много различни, силно се отклоняват от националното, средно разпределение.


И така, 1990 г. методиката е била разработена така, че разместванията да стават в рамките на партийните листи между районите. Т.е., ако БСП получи мандат по-малко в София, ще получи един повече другаде. Нещо повече - методиката на втората стъпка на практика засяга най-вече най-голямата или големите партии. Обикновено те имат механизми, с които да компенсират разочарованите си кандидат-депутати. Едни стават областни управители, други биват издърпани в изпълнителната власт. Оттогава е и правилото, че един кандидат от партия може да води две листи - като допълнителна гаранция за знаковите политици и допълнителна гъвкавост при компенсирането на конкретни кандидати, засегнати от разместванията по райони.


През 2005 г. например бяха разместени 28 мандата. Заради двете локални партии стана така, че в 23-и МИР – София - "Коалиция за България" получи най-много - 6 мандата от примерно 12 на втора стъпка, но при разместването 5 от тези 6 мандата трябваше да бъдат взети от други места - Видин, Ямбол и т.н. Обръщам внимание, че заради националния район това не променя изборния резултат - общият брой депутати на "Коалиция за България" си остава един и същ. Тогава се надигна ужасен вой - че това не е справедливо, че не може да бъде вярно. Въпреки че всички тези кандидати от "Коалиция за България" бяха компенсирани от партията при съставяне на екипите на изпълнителната власт.


Тогава можеше по много прост начин да бъдат защитени например половината от получените местата и изкривяванията да не бъдат толкова драстични като в 23-и район. Просто трябваше да се допълни съществуващата методика, за да се избегнат подобни драстични размествания.


Димитър Димитров, политолог: Абсурдно е партиите да се надяват на предимство с промени в избирателната система

© Юлия Лазарова


Вместо това беше решено изцяло да се промени методиката - и беше обърната политическата логика. През 2009 г. се вкара една междинна стъпка, с която на практика големите партии бяха защитени. Тя се нарича "редукция на местата на свръхразпределение". Така разместванията засегнаха малките партии - ДПС, "Атака", "Синята коалиция" и РЗС. Всъщност РЗС е спечелила само 4 мандата там, където има гласове, а останалите 7 са по разни остатъци - и отново принципът на тези остатъци е съвършено случаен.


При това колкото е по-малка партията, като въпросната РЗС, толкова е по-случаен е принципът. Накрая последното място за РЗС се напъхва във Видин, където партията е спечелила 2100 гласа, тъй като тези размествания се правят стъпка по стъпка и винаги има едно последно. 2100 гласа - в България и кметове на села биват избрани с повече гласове!


Което води до следното - вече е трудно прогнозирането на районите, в които малките партии ще получат мандати. Механизмите за образуване на мнозинства стават съвсем различни. През 90-те години малките партии са били в състояние да планират така своите номинации, че да могат да създадат хомогенна или надеждна група. Те знаят, че няма да получат 31 мандата и няма да вкарат по 1 във всички райони. Ако имат 15, трябва да си изберат 15-те района, в които евентуално ще получат мандати, за да сложат в тях своите компетентни хора, лидери и т.н. Само че не се знае кои са 15-те! Като се свика поредният състав на Народното събрание, попадналите там народни представители по силата на случайните разпределения по остатъци неизбежно се ориентират към групата от всякакви зависимо-независими, които се местят напред-назад и помагат да се създаде мнозинство. Така тези 7 от общо 11 депутати на РЗС в парламента са напълно наясно, че този път е кацнало птиче на рамото им, но следващия път никой не знае какво ще бъде разпределението, още повече, сега вече имаме нова методика...


Паралелно с това, следвайки логиката "Имаме воля, но нямаме срам", ГЕРБ написаха такива правила за разпределение на партийната субсидия, че на практика депутатът, попаднал по волята на случайно разпределение на остатъци в парламента, всъщност получава правото да контролира дял от партийната субсидия, при това немалък - и той се старае да се позиционира така, че да оползотвори адекватно тези около 200 хил. лв., които мандатът носи със себе си.


Същевременно въвеждането на 31 мажоритарно избирани кандидати позволи всеки, който успее да си открадне малко мнозинство, да влезе в парламента. Така стигаме до класическия пример в Шумен, където мажоритарното мнозинство е спечелено с 266 гласа, но пък има 3220 недействителни гласа, за които никой не знае кой как ги е произвел в 302 секции. Но пък относителното мнозинство е спечелено. Въвеждането на мажоритарни кандидати беше посегателство върху "котвата" на стабилността на избирателната ни система - консенсуса около националния избирателен район.


И накрая - през 2009г. падна контролът върху гласуването в чужбина и то "избуя" до 150 хиляди гласа.


И като извадите от 240 депутати 7 за гласовете в чужбина и 31 мажоритарни, виждате, че началното съгласие, че ще има първа, най-устойчива стъпка на разпределението на национално ниво, вече е ерозирало.


Каква е ситуацията в момента?


- Добре е, че с приемането на Изборния кодекс правилата се върнаха към устойчивата първа стъпка и бяха премахнати мажоритарните 31 мандата. Отново ще изчисляваме разпределението на 240 мандати между всички действителни гласове за партии и коалиции, преминали 4-те процента, в национален избирателен район, като използваме квота "Хеър".


Сегашната методика има друга особеност. Ще настъпват размествания само вътре в многомандатните райони, които обаче ще бъдат видими - между мандатите, които са получени или разпределени по остатъци между партиите и коалициите в самия район.


След първата стъпка се прави разпределение на мандатите във всеки район отново при използване на квота "Хеър" и, когато е необходимо, при използване на остатъци. Тъй като броят на получените мандати от една листа по райони на втора стъпка ще бъде по-голямо или по-малко от числото на разпределените за нея мандати на първа стъпка, ще се извърши разместване в рамките на района. Методиката предвижда разместванията да стават само между мандати, получени по правилото на най-големия остатък. Т.е., мандат, разпределен на втора стъпка чрез остатък, може да бъде взет от една партия и даден на друга, ако първата на втора стъпка е получила повече от определените за нея мандати, а втората е получила по-малко. В новия алгоритъм локалната несправедливост ще бъде нагледно илюстрирана с премествания на мандати между различни листи. В общия случай очаквам остатъците на малките партии да изместват остатъците на големите в рамките на отделните райони.


Димитър Димитров, политолог: Абсурдно е партиите да се надяват на предимство с промени в избирателната система

© Юлия Лазарова


Т.е., ако аз гласувам за малка партия в София, няма вероятност този глас да отиде някъде...


- Никъде няма да отиде. Ще остане на място и ако малката партия трябва да измести мандат, разпределен за голяма, Вашият глас би бил много полезен. Принципната разлика с алгоритъма от 90-те години е, че ще стане много явно кой от кого в рамките на района е взел място. Към 1991 г. съществуваше общо съгласие, че е добре разместванията в района да се избягват, защото излишно покачват напрежението. Относително непрозрачна, изначалната схема е по-приемлива и защото дори и да са ощетени кандидати, докато те са от водещата листа, всеки индивидуално може да бъде компенсиран ex post.


В новата методика може да се стигне и до гранични случаи, в които числата няма да позволят да се получи крайно разпределение. Ще се наложи ЦИК да определи резултата чрез свое решение, спазвайки разпределението на първа стъпка.


Фактът, че на три последователни гласувания имаме три различни методики, говори за дефицит на устойчивост на изборните правила. Редно е методиката да бъде подробно разписана в изборния закон, а не да зависи от решение на ЦИК.


Какво се случва с "гласовете" на негласувалите?


- За определяне на изборния резултат се използват само гласовете, подадени за листи, преминали бариерата. Недействителните бюлетини, както и бюлетините, подадени за листи, които не са преодолели бариерата остават "не-утилизирани". Разбира се, възможно е изборът да е обоснован и от мотива партията да получи бюджетно финансиране. Подобна подкрепа може да бъда мотивирана от желанието партията да съществува като организация в следващия мандат, за да търси своя шанс на изборите, след като той изтече.


Как Ви звучи идеята за задължително гласуване?


- Няма как да го реализираме, ако имаме "един милион" гласоподаватели в чужбина. Ако искаме да задължим някого да гласува, трябва да му осигурим възможност. Как ще стане това? Всеки ще носи бележка, че не е в България, за да не гласува?


В Италия изборния закон определя гласуването като граждански дълг. Което, между впрочем, вдигна активността с едва 2%, тъй като негласуването не се санкционира..


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK