"Алфа Рисърч": Четири партии влизат в парламента, една е почти сигурна

ГЕРБ, БСП, ДПС и "Атака" влизат със сигурност в парламента, а "Движение България на гражданите" е на прага. Това показват данните от най-новото проучване на "Алфа Рисърч", направено по поръчка на "Дневник", проведено през периода 7 - 8 май 2013 г. сред представителна за пълнолетното население извадка. Според тях 54% са твърдо решили да гласуват, 21% са колебаещите се, 25% - със сигурност няма да гласуват.


Резултатите изглеждат така (на база гласуващи):
ГЕРБ - 33%
БСП - 28%
ДПС - 10%
"Атака" - 7.5%
"Движение България на гражданите" - 4%


Данни за първите четири сигурни партии и петата, която е почти сигурна в следващия парламент според най-новото проучване на "Алфа рисърч" и на база гласували

© Дневник

Данни за първите четири сигурни партии и петата, която е почти сигурна в следващия парламент според най-новото проучване на "Алфа рисърч" и на база гласували




Следват други партии, които са под 3%:
- Коалиция "ДСБ и Български демократически форум" - 2.7%
- Национален фронт за спасение на България" - 2.3%
- "Ред, законност и справедливост" - 2%
- Коалиция "Съюз на демократичните сили" - 2%
- "ВМРО – Българско национално движение" - 1.9%
- Лидер - 1.7%
- Коалиция "Център – Свобода и достойнство" - 1.5%
- Коалиция "Горда България" - 0.5%
- Зелените - 0.5%
- Други - 2.4%


Ето коментарът на "Алфа Рисърч" за резултатите от изследването на електоралните нагласи:


Нехарактерни за край на предизборна кампания колебание и несигурност у избирателите, силна фрагментация на вота, четири сигурни партии в парламента, една – почти сигурна и няколко, чиято съдба ще се реши от избирателната активност и финалната мобилизация на техните симпатизанти – показва националното представително проучване на "Алфа Рисърч", проведено по поръчка на "Дневник".


Краят на кампанията за предсрочните парламентарни избори на 12 май 2013 г. е белязан от три парадокса:


Кампанията не е довела до увеличение, а до спад на избирателната активност.



Настоящото изследване е проведено по  поръчка на "Дневник" през периода 7- 8 май 2013 г. сред представителна за пълнолетното население извадка, стратифицирана по тип населено място. В допитването участват 1025 пълнолетни граждани, подбрани по метода на квота въз основа на признаците пол, възраст и образование. 
"Алфа Рисърч" и "Дневник" носят отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на техните страници. Те не носят отговорност за частично или манипулативно използване на тези данни.
Съгласно чл. 137а от Изборния кодекс всяка медия, която използва данни от настоящото проучване, е длъжна да съобщи информацията от това каре

В самото начало на кампанията 58% от имащите право на глас около 6 млн. българи заявяваха готовност да участват в изборите. Скандалите около подслушванията и изтеклите записи със СРС не водят до ръст на протестния вот, а до разколебаване на част от избирателите – главно от широката периферия на ГЕРБ и бивши десни симпатизанти. В резултат в края на кампанията твърдо желание да гласуват заявяват 54% - 56% от анкетираните. При тази тенденция, ако в оставащите два дни не възникне извънредно събитие или не бъде мобилизиран контролиран вот, може да се очаква, че между 3 млн. 300 хил. и 3 млн. 500 хил. от живеещите в България пълнолетни граждани ще упражнят правото си на глас.


30% от хората заявяват, че следят внимателно скандалите около подслушванията. Най-голям дял сред тях имат привържениците на БСП, следвани от тези на ГЕРБ, "Атака" и РЗС. Колебаещите се избиратели не са в тази група. Те са основна част от 57-те процента следящи само най-общо развитието на казуса и не особено заинтересовани от него. Което обяснява отчасти защо той не оказва решаващ ефект върху електоралното поведение. Към момента скандалът влияе най-вече върху имиджа на ГЕРБ и лично на Цветан Цветанов, доверието в когото пада до 13%.


Запазва се преднината на ГЕРБ пред БСП, макар и разликата между тях да намалява.


Както февруарските протести, така и априлските СРС скандали са оказали относително ограничено влияние върху битката за първото място между ГЕРБ и БСП. Доскорошните управляващи постепенно губят подкрепа и в момента събират около 19% от вота на всички избиратели. Значителна част от техните периферни привърженици са сериозно разколебани. Разочарованите от ГЕРБ обаче или увеличават мълчаливото мнозинство на негласуващите, или се разпиляват към малките партии, но почти не преминават към БСП, която гравитира около 16 - 17%, устойчиво регистрирани през последните месеци.


На база избирателите, които са убедени, че ще отидат до урните и вече са взели решение за кого ще гласуват, може да се очаква, че ГЕРБ ще вземе около 33% от действителните гласове, БСП – около 28%.


Както обичайно преди всички избори, при ДПС е налице нарастваща мобилизация. Без да броим евентуалните гласове от Турция, ДПС би събрало около 10% от бюлетините в урните. "Атака", която в най-голяма степен спечели от протестите, достига 7.5% от вота. Тези четири са и абсолютно сигурните партии в бъдещия парламент.


За първи път от 12 години, т.е. от последните три парламентарни избора (2001, 2005, 2009 г.) в българския парламент няма да има силно представителство на нова политическа сила.

Партиите, които два дни преди деня на вота са под 3% - данни на база гласувалите.

© Дневник

Партиите, които два дни преди деня на вота са под 3% - данни на база гласувалите.


Може би най-силният парадокс на тези избори е, че въпреки широката си обществена подкрепа, въпреки че предизвикаха падане на кабинета, протестите не успяха да излъчат ново политическо представителство. Не напълно сигурен, но все пак висок шанс да прескочи четирипроцентната изборна бариера има само една нова формация – тази на г-жа М. Кунева. С подкрепа от 2.5% от всички избиратели ДБГ е точно на ръба на заветните 4%.


Пет други партии - ДСБ, НФСБ, СДС, РЗС, ВМРО - събират между 2 и 2.7% от действителните гласове. При определено стечение на обстоятелствата – ниска избирателна активност и силна мобилизация, те биха могли да се доближат до чертата и да поднесат изненада, въпреки че към момента този сценарий е по-малко вероятен.


Една от особеностите на настоящите избори е, че между 15 и 20% от гласовете на отишлите до урните избиратели може да останат непредставени. Самото наличие на над 40 формации, участващи в изборите, и липсата на партия със силно нарастваща подкрепа е предпоставка за разпиляване на вота – дори и като протестен знак в рамките на изборния ден. Колкото повече партии участват, толкова по-малка е статистическата вероятност да се оползотворят толкова ефективно подадените гласове, че да се гарантира присъствието им в парламента. Трудно не значи невъзможно, но на базата на настоящите нагласи това не може да се предвиди освен в рамките на пожелателното мислене.

Кой ще гласува и кой не

© Дневник

Кой ще гласува и кой не


Към момента най-вероятно е в 42-ото народно събрание да има 5 партии. Неизвестни обаче остават и те са главно в три посоки: високият дял нерешили избиратели – 21% се колебаят дали да гласуват и кого да подкрепят; несигурността за партиите, гравитиращи около четирипроцентната бариера и не на последно място – дистанцията между водещите политически сили в зависимост от избирателната активност.


Части от този текст не могат да бъдат използвани без изричното разрешение на "Дневник", а данните от изследването могат да бъдат цитирани само с добавяне на активен линк към тази публикация и позоваване на "Дневник" и "Алфа Рисърч".


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK