Скандалът зад скандалите

Кадър от протест срещу подслушването и полицейщината

© Юлия Лазарова

Кадър от протест срещу подслушването и полицейщината



Най-голямото достижение на политическата история са механизмите, чрез които милиони хора доброволно поверяват решаването на проблемите си на отделни лица. Всички достойнства на демокрацията произтичат от представителството на интересите, което тя предлага. Демократичното представителство обаче изпада в смислова криза, когато неговите основни аргументи - изборност, отчетност, контрол и прозрачност – срещнат аргументи от друг порядък, каквито са скандалните разкрития за политически личности, партии и институции.


На пръв поглед скандалът е полезен за демокрацията, защото посочва къде е загнил политическият организъм, и мобилизира граждани и политици за неговото прочистване. Когато са изключение от нормата, скандалните разкрития не съдържат индикации за това колко са представителни за цялостното поведение на засегнатите политически субекти или политическата класа като цяло. Ако разкритията не повличат след себе си признанията на други политици, а възмутеното гражданство не залива улиците с нови шокиращи факти, значи скандалът е предизвикан от частен случай и отстраняването на последиците от него е гаранция за възстановяването на демокрацията.



Николай Найденов е професор по политология, ръководител на катедра "Политология" в СУ "Св. Климент Охридски"



Когато


скандалните разкрития са само конкретно доказателство за една голяма публична тайна


подминаването на проблема за представителността им е част от самия скандал и то най-важната. От това в каква рамка ще бъде поставена изтеклата информация зависи дали тя ще послужи за отстраняване на неудобни противници, т.е. ще разчисти терена за бъдещи скандали, дали ще търси чисто демонстрационен ефект, или ще отвори пътя за нов политически договор. Превръщането на скандала в опора на сегашната предизборна кампания обещава всичко друго, но не и прочистване на политическите нрави.


Първо. Порочното зачатие и протичане на българския преход задължително изискват една по-широка аналитична рамка. В този контекст разкритията и санкциите могат да бъдат оздравителни само ако не се ограничат до уличените в злоупотреби конкретни лица. Затова разкритията трябва да продължават, докато очертаят една представителна картина на скандалните факти за политиката през последните 23 години. Но именно тази картина е най-големият кошмар на нашата политическа класа.


Не случайно политиците намериха за твърде удобно да се вкопчат в конкретния казус и да загърбят основния патос на протестите от зимата, насочен срещу цялата политическа класа и нейния модел. Подобна "радикална" мимикрия е добре позната от самото начало на прехода и тя завършва с едно от двете: уличените в корупция политици биват оставени на спокойствие и получават нови перспективи за развитие, щом преминат на "правилната" страна; политиците, които заплашват да направят мащабни разкрития, биват облагодетелствани, докато "забравят" намеренията си.


Второ. Дискусията за подслушванията и разкритията промени характера на предизборната кампания като съревнование между политики и морални позиции. Целта е постигането на една неправомерна подмяна: внушението, че политикът Х е политически непорочен и може да реши проблемите само защото яростно обвинява политика У в злоупотреби.


Трето. Дискусията за подслушванията тотално измести реалистичния анализ на състоянието на страната. Претендентите за властта рисуват една катастрофическа картина, от която почти отсъстват монополите, срещу които избухнаха протестите. Чудно ли е, че "Топлофикация" вече дори не си и помисля за индивидуални договори или поне месечно отчитане на разходите. Рационалният анализ може да стъпи само върху една реална оценка за състоянието на страната. Незначителни усилия са необходими, за да се регистрират двайсетина показатели за доходите на хората, икономиката на страната или държавния бюджет в началото и края на всяко правителство и тези данни да се съпоставят с аналогични данни за други държави от Европейския съюз.


Но тези данни ще принудят претендентите за властта да признаят постигнатото от предшествениците (колкото и малко да е то). А тъкмо това признание натоварва с реална отговорност претендентите за властта. От катастрофическия дискурс израстват само празни популистки обещания и аргументи, присъщи на футболното хулиганство.


Четвърто. Възмущението срещу нерегламентираното подслушване с основание бе разобличено като заплаха за правата на човека и устоите на демокрацията. Това обаче не попречи на същите коментатори да ползват без колебание записите от нерегламентирано подслушване. Правата на човека или свобода на подслушването?! Комбинацията от двете издава присъствието на егоистичен интерес, готов да погази всякакви права и ценности.


Пето. Без отговор виси въпросът: защо партията, която беше обвинена в тотално подслушване, остава единствената жертва на разкрития от подслушване? Огромните мащаби и традициите в злоупотребите с власт от времето на перестройката изключват възможността това да се дължи на перфектния публичен морал и отговорност на останалите партии. Логиката на тези разкрития говори за линии на влияние, които не съвпадат с официалните линии на власт в МВР. А това поставя сериозно въпроса за интегритета на министерството и потенциала му да преследва последователно цели от публичен интерес.


Шесто. Скандалите, свързани с подслушването, затъмниха изнесената информация за свързаните с бившата Държавна сигурност кредитни милионери и за вдигането на банковата тайна на редица офшорни зони. Загрижеността за правата на човека и чистотата на политическите нрави не би трябвало да подминава подобни информации, особено ако те обясняват корените на пропуснатите възможности за развитие на България.


Седмо. Скандалите, представящи доскорошните управляващи като субект и обект на подслушване, дават възможност на техните опоненти да печелят допълнителни гласове по далеч по-бърз и ефективен начин, отколкото чрез предизборна агитация. Това говори за мотиви, в които е трудно да се разпознае по-добрият политически морал.


Ето защо тесният обхват на критиките, породени от настоящите скандали, по-скоро ще отдалечи обществото от систематичното разкриване на престъпленията на прехода и възстановяването на обруганата от него справедливост.


Нещо повече. Разпределението на властта в резултат от нерегламентирано подслушване, а не в резултат от информирания избор на гражданина, ще утвърди подслушването като най-мощния инструмент в борбата за власт и контрола над нея. Едва ли това става случайно в контекста на наближаващото прехвърляне на архивите на ДС, където им е мястото - в държавния архив, т.е. преди да се освети най-големият скандал: доминирането на политическите и икономически елити на посттоталитарна България от лица, свързани с ДС.


Зад крясъците на настоящите скандали прозира един кошмарен сценарий: смяна на системата за шантаж чрез принадлежността към ДС с нова система за шантаж – чрез "подслушана" информация за непубличните прегрешения на политици, магистрати, журналисти... А това обещава ново затъмнение на демократичния разум от халюцинациите на задкулисните играчи.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK