След 12 май: програмно правителство или нови избори

След 12 май: програмно правителство или нови избори

© Дневник



Програмно правителство с мандата на БСП или нови избори - това е въпросът, на който търсят отговор политици и наблюдатели след предсрочното гласуване. Още първите коментари откроиха изолацията, в която попадна победителят в изборите - ГЕРБ, и голямата тежест, придобита от четвъртата партия в следващия 42-ри парламент - "Атака". 


Четири партии влизат в Народното събрание. Това са ГЕРБ, БСП, ДПС и "Атака". Това потвърдиха и междинните данни на ЦИК.


С най-висок резултат, но без мнозинство е партията на бившите управляващи, въпреки че те не успяха да завършат първия си мандат и кабинетът "Борисов" подаде оставка след масови протести. По изчисления на социолозите от "Алфа Рисърч" тя печели 96 мандата. Левицата ще има 83 депутати, ДПС - 39 , "Атака" - 22. За първи път от парламента ще отсъства традиционната десница. За първи път след 2001 г. няма да има и нова формация.




Ако и след обявяването на официалните резултати, това е разпределението на местата в парламента, съставянето на правителство ще бъде трудно.


ГЕРБ потвърди след изборния ден готовността си да състави самостоятелно правителство, т.е. на малцинството, както и в предишния мандат. Но за да успее, ще й трябва подкрепата на ДПС или на "Атака" и отделни депутати от други групи. Засега това изглежда невъзможно, ако политическите сили удържат на думата си.


Според предварителните резултати левицата и ДПС могат да формират мнозинство, макар и твърде крехко. Медиите, собственост на Ирена Кръстева - майка на кандидат-депутата от ДПС Делян Пеевски, вече излязоха със заглавия, че БСП и ДПС са с мнозинство в парламента, а ГЕРБ минава в опозиция.


Програмно правителство с премиер Пламен Орешарски, каквото лансира БСП, може да разчита на гласовете на народните представители около Лютви Местан, но не е сигурно, че ще има поддръжка от партията на Волен Сидеров. И в изборната нощ той повтори, че е против коалиция с ГЕРБ и БСП. Макар да не отхвърли съвсем възможността да преговаря, твърде често повтаряше, че може да води разговори за подкрепа на неговия "План".


Не е изключено групата на "Атака" да бъде разцепена, както се случи през мандатите на тройната коалиция и на ГЕРБ. Това би обслужило евентуален кабинет на БСП - ДПС. Някои по-смели в прогнозите си разсъждават дали пък партията на Бойко Борисов няма да опита да си набави гласове от хората на Волен Сидеров и да привлече ДПС. Тази хипотеза изглежда нереалистична. Лютви Местан неколкократно отхвърли възможността да работи заедно с Бойко Борисов и Цветан Цветанов, а и на нощната пресконференция каза, че движението е за съгласие, но не и за съглашателство.


Проблем за Сергей Станишев е да осигури за евентуалния премиер Пламен Орешарски стабилна подкрепа едновременно от ДПС и "Атака". Двете формации антиподи досега не дават категоричен отговор "да" или "не" и правят твърде много уговорки за бъдещото си поведение.


Развръзката се очаква в следващите две седмици. Конституцията предвижда новоизбраното Народно събрание да се свика на първо заседание от президента най-късно един месец след избирането на парламента.


Практиката досега е първото заседание на парламента да е максимално бързо след вота - обикновено във втората седмица след изборите. Макар да няма срок в основния закон за провеждане на консултации на държавния глава с парламентарните групи за съставяне на правителство, президентът се очаква да действа също бързо, както постъпи и след като кабинетът "Борисов" подаде оставка в края на февруари.


След консултациите президентът трябва да възложи на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство. Той има 7 дни да го изпълни, ако не успее да предложи състав на правителство, президентът връчва проучвателния мандат на кандидат-премиер, излъчен от втората по големина парламентарна група. Ако и в този случай случай не бъде предложен състав на Министерски съвет, в 7-дневен срок държавният глава възлага на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател. Т.нар. парламентарна рулетка може да отнеме между 1 и 2 месеца.


Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-председател.


Ако не се постигне съгласие за правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в двумесечен срок.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK