Избори 2013 или да се оплетеш в собствения си сценарий

Избори 2013 или да се оплетеш в собствения си сценарий

© Надежда Чипева, Капитал



Със сигурност за никой от редовните читатели на "Дневник" не е тайна, че подадената в края на февруари оставка от тогавашния премиер Бойко Борисов беше ход за потушаване на обществените настроения, които щяха така или иначе да свалят управлението на ГЕРБ и да не му позволят да се повтори. В тогавашната ситуация бързият и точен политически нюх на Борисов му подсказа незабавно да скалъпи сценарий, в който загубите да бъдат минимизирани, а негативите обърнати в позитиви.


Сценарият "Борисов"


Той беше ясен – изборите да са по-рано, за да не бъде позволено на другите големи партии да се подготвят за пълна мобилизация, а малките да бъдат отслабени до тоталния им минимум. Допълнително Борисов можеше да слезе за първи път от 5 години насам от фокуса на обективите и да укроти част от настроенията против себе си и управлението си.




На 12-ти май планът "Борисов" не само успя, но и се преизпълни. ГЕРБ мобилизира целия си електорат и дори повече, но до същата мобилизация достигнаха и БСП, и ДПС. Преизпълнението на плана дойде от фрагментацията на протестния вот – "Атака" не покри потенциала си, който се пръсна по различни формации, а броят на партиите, които се доближават до 4 процентовата бариера, но не я надминават, е близък до този на избори от началото на 90-те години. Отслабването на малките партии беше най-големият успех на плана "Борисов", но и най-големият му провал.


Контролираният разпад на "Синята коалиция" доведе само до фрагментирането на вота на десния избирател, но не и до неговото пренасочване към ГЕРБ. Издърпването на изборите с няколко седмици по-рано покрай подадената оставка не даде възможността на "България на гражданите" да премине 4 процентовата бариера. При това разпределение на силите ГЕРБ постигна тактическата си цел да отслаби всички по-малки играчи вдясно, но затвори собствения си път към стратегически необходимите си коалиционни и парламентарни партньори.


Контрасценарият


Това развитие отговаря в голяма степен на контрасценария, по който работеха партиите в ляво и в центъра – БСП и ДПС. Предвид твърдия електорален таван, който задържа изборните резултати и на двете партии в строги граници, стратегическата им цел за предсрочните избори беше да достигнат резултати, при които ГЕРБ да не успее да сформира правителство. Изпълнението на този контрасценарий не изглеждаше трудно предвид очакването за падаща подкрепа за ГЕРБ и практически пълната мобилизация на собствените им електорати.


В друга реалност, в която Борисов и компания не работеха агресивно против собствените си интереси, може би БСП и ДПС щяха да се нуждаят от щастлив развой на събитията около кампаниите на партиите след третата – слаба "Атака", недобра мобилизация на гласуващите за Кунева и Костов. От действия в тази посока нужда в крайна сметка нямаше, защото работата беше свършена от основните им опоненти от ГЕРБ.


Три възможности за бъдещото правителство


От сблъсъка на двата сценария, които уж трябваше да си противостоят, но в действителност заработиха в тандем, влизаме в следните три хипотези за бъдещо управление.


Най-вероятно изглеждаща в момента е хипотезата правителство подкрепяно от БСП, ДПС, а ако все още неизлезлите до край резултати го предполагат, защо не и "Атака", с програмен характер и вероятен премиер Пламен Орешарски. В такова правителство най-вероятно ще влязат предимно непартийни личности, вероятно експерти, което е напълно приемливо за всички партии, които биха го подкрепяли. В тази хипотеза положението на ГЕРБ варира от сложно до отчайващо.


По всичко личи, че партия като ГЕРБ не е способна да застане в опозиция дори и при нормални обстоятелства, но при все повече излизаща на повърхността вътрешна битка между лица и крила, ежедневни атаки от прокуратурата и крах на публичния имидж, загубата на властта ще означава сигурно разпадане.


Положителното в този сценарий е, че логиката на съзидателното разрушение дава надежда за преформатиране на дясното пространство, което може да доведе дори и до изненадващото развитие, в което истинска дясна партия го заема.


Втора по вероятност е хипотезата, в която някоя или няколко от въпросните три партии БСП, ДПС и "Атака" откажат да подкрепят кабинет и предизвикат следващи парламентарни избори. Въпреки че е по-малко вероятна, тази хипотеза също е напълно възможна и в груби линии отговаря на целите на отделните партии. БСП и ДПС не се страхуват от електорални загуби в евентуални нови предсрочни избори, а атакистите могат да се надяват дори на по-пълна мобилизация, покрай издъхващите сили на по-малките партии на протеста. Допълнително ако БСП и ДПС се окажат със 120 или по-малко депутати, този вариант ще спести срама на националистите да участват от една страна на парламента заедно с ДПС, въпреки че съдейки по последните изказвания на Сидеров, явно вече са свикнали с мисълта за тази възможност.


В интерес на изчерпателността трябва да се отбележи, че всякакви комбинации между първите две хипотези са възможни – първо програмно правителство, а скоро след това нови избори, или дори временно някаква форма на подкрепа за сегашното служебно правителство или поне част от него.


Трета и най-малко вероятна остава хипотезата, в която ГЕРБ и "Атака" събират заветните 121 депутати и гласуват за краткотрайно еднопартийно правителство без практически никаква обществена подкрепа и нулев потенциал за изпълнение на значими реформи. За разлика от другите хипотези, в тази евентуалната опозиция (в случая БСП и ДПС) може да си позволи съвсем спокойно да остане извън властта и дори да спечели от това развитие. За сметка на това Борисовите хора не могат да са особено щастливи в този сценарий, защото общественото напрежение отново ще се насочи директно срещу тях и ще доведе до пълна невъзможност за стабилизиране на страната.


Да се оплетеш в собствения си сценарий


В стила на популярния герой от Facebook, Спиндермаан, Бойко Борисов, Цветан Цветанов и другите политически "стратези" на ГЕРБ се оплетоха в собствените си паяжини от междупартийни игри, дребни трикове и сметки без кръчмаря.


Когато през 2009 г. обществото гласува доверие на Борисов, той и партията му имаха уникалния шанс да върнат доверието в политическата система. Вместо със строителство на институции и вслушване в обществото, Борисовите хора се заеха със строителство на магистрали и слушане на бизнесмени и опозиционни политици. Вместо с борба срещу порочните практики, обръчите от фирми и монополите, Борисовите хора стигнаха дотам да се самоподслушват, затегнаха връзката между политиката и бизнеса и протектираха и проектираха монополи.


Така през 2013 г. собственият им сценарий за управлението на страната, за воденето на партия и за отслабването на другите политически играчи ги довежда до положението на пълна изолация, вътрешна война, спадаща подкрепа от европейските им партньори, липса на план за управление и стратегическа ситуация, в която всяка надежда за полезен ход е забравена.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK