Боряна Димитрова: Мисия "дълъг живот" на следващ кабинет - невъзможна

Боряна Димитрова

© Георги Кожухаров

Боряна Димитрова



Проблемът е дали ще привикнем да живеем с перманентни протести и стачки подобно на Гърция, или всеки по-голям протест ще води до политическо сътресение и падане на правителства. Така Боряна Димитрова - управляващ партньор в социологическата агенция "Алфа Рисърч", отговори на въпроса дали и кога очаква протести. "Дневник" разговаря с нея за изборите и последиците от тях.


В следващия парламент влизат "Атака", партията на телевизия СКАТ, ново РЗС, ДПС, а БСП е близо до 4-процентната бариера. Смятате ли, че може да ви се наложи да дадете и такава прогноза при някои следващи избори?


- Ако България се развие в посоката, която вещаете, последното, от което ще се интересуват хората, са прогнозите. Ценностният, общностният и икономическият крах ще са довели до такова омерзение към партиите, че вместо да правим парламентарни прогнози, по-скоро ще ни се наложи да анализираме кой и в каква посока може да промени формата на управление.




Ако скоро има нови избори, ще има ли сериозни разлики със сегашните резултати?


- След каскадата от скандали, които бяха тествани на тези избори, едва ли е останал някой да вярва, че в близко бъдеще може да се постигне много по-различен резултат. Просто всичко, което можеше да повлияе, беше изпробвано. Друг е въпросът, че сегашната ситуация е толкова патова, че и статистически незначителни разлики в процентите могат да преструктурират управляващото мнозинство.


Вече казахте, че е възможно следващите парламентарни избори да са заедно с тези за Европейски парламент. Още ли смятате така? Не допускате ли, че кабинет на БСП и ДПС с подкрепа от "Атака" или от нейни депутати може да издържи доста по-дълго?


- Преди да е гласувано правителство и да е ясно кой стои зад него, би било несериозно да навлизаме в детайли за неговото дълголетие. Още повече че то трябва да получи своя шанс и своя кредит на доверие.


Мисията "дълъг живот" на този кабинет ми изглежда обаче невъзможна по чисто обективни причини. Първо, нито една от трите партии не може да е спокойна за реакциите на собствените си симпатизанти към бъдещото съжителство. Колкото по-автентични и искрени са привържениците им, толкова по-враждебни са към формулата на партийните ръководства.


Второ, политиките и реформите, необходими за стимулиране на бизнеса и съживяване на икономиката, които едно експертно правителство на Пламен Орешарски даде заявка, че ще провежда, трудно ще бъдат подкрепяни от избирателите на БСП, ДПС, а и на "Атака", защото в голямата си част те самите разчитат държавата да преразпределя в тяхна полза. Прекалено различни са визиите на тези партии.


И, на трето място, дългосрочната стратегия на всяка от тях предполага поддържането на антагонистични отношения с останалите, ако не иска избирателите й да я напуснат – Касим Дал вече започна да руши монопола на ДПС, партията на СКАТ диша във врата на "Атака", зимните протести показаха, че БСП не владее най-левия електорат. Накратко заплахата пред дълготрайността на кабинета е в заложения в коалиционната формула разрив между елит и избиратели, което е трайният порок на българския политически живот.


Имаше ли за вас изненада на тези избори?


- Честно казано, и в личен план, а и като преглеждам публикациите ни от януари до май, не виждам изненади. За жалост - трябва да добавя. Следя изборите от 90-а година и усещането ми този път беше за едно déjà vu – само където малко по-фарсово, по-банално и по-уморено. Службите все така вадят компромати, десницата все така се самоубива, медиите все така вървят след победителите. За да бъде картината пълна, и социологическите изследвания дадоха своя принос в скандалите.


Какво бихте казали за избирателите? Голяма част от тях загубиха представителство. Къде са причините?


- Конкретните причини са в Закона за финансиране на политическите партии, който стимулира редица партии не да търсят представителство, а да гонят заветния един процент, който им гарантира държавна субсидия. Също така в разцеплението на десницата и не на последно място – в ерозията на доверието към всички партии, което накара почти всеки осми гласувал да пусне бюлетина, с която не да излъчи управляващи, а да изрази протеста си a priori към които и да било управляващи. А по-общо погледнато, диагнозата е следната – колкото по-неефективни са институциите в едно общество, толкова по-слабо е представителството на хората.


 Кои скандали повлияха върху този вот? Отрази ли се последният - от деня за размисъл?


- Всички скандали оказаха известно влияние, но поради еднаквия им почерк водеха до игра с (почти) нулев резултат. Симпатизантите на БСП се мобилизираха, тези на ГЕРБ отвръщаха със същото, а колебаещите се или се отказаха да гласуват, или се разпиляха протестно към малките партии. Така цялостната електорална картина не се промени съществено освен неприятния вкус от прегорели сценарии и контрасценарии.


Колко време давате на ГЕРБ, ако остане в опозиция? Ще се разпадне ли извън властта?


- Най-честите аналогии за бъдещето на ГЕРБ са със съдбата на НДСВ. Прилики има, но и две много съществени различия. Първо, за разлика от НДСВ, което си остана партия на жълтите павета, ГЕРБ има силни позиции в местната власт, а тя гарантира икономически ресурс и електорална подкрепа. И, второ, ГЕРБ има най-многочислената в новата ни история парламентарна опозиционна група. Това го прави силен инструмент на влияние, вкл. за конституционни промени, които така или иначе ще бъдат поставяни на дневен ред.


Не познавам състава на новата парламентарна група, но ако съдя по предишната, силни клиентелни кръгове със сигурност ще има и те ще действат центробежно съобразно икономическите си интереси. На базата на противопоставянето не е изключено да се обособи и нормално дясноцентристко крило в него, което да взаимодейства с една бъдеща обединена десница.


Вие познавате характеристиките на избирателите на старите десни партии, смятате ли, че е възможно десницата отново да стане фактор? При какви обстоятелства?


- Надеждите ми са повече, отколкото аргументите, но си мисля, че мнозинството от традиционните десни избиратели, а и голяма част от моето поколение, искат в обществото да има силна десница, която да създава условия за просперираща България. Разочарованието от егоизма, неадекватността и маргинализирането на някогашното дясно, както и убедеността, че трябва да се поеме по друг път, са мощни движещи фактори и те не бива да се пренебрегват.


Ако нещо ме смущава и бих искала да го кажа сега, то е, че различните представители на дясното – в партиите, в бизнеса, в науката, в университетите, в културата, в неправителствения сектор и пр., живеят години наред с едно своего рода презрение към останалите професионални прослойки, възприемайки себе си като единствения еталон за автентично дясно. Лявото, обратно, успя да се съхрани чрез поредица от паралелни мрежи – енергийна, финансова, университетска, полицейска, рекламно-пиарска и пр., всяка от които действа по собствените си правила, но подкрепя останалите в техните начинания.


Лявото е по-силно не защото БСП е много силна, а защото има реални общности, които се нуждаят от него. Дясното, което по принцип е много по-индивидуалистично, не успя да изгради взаимно подкрепящи се и взаимно усилващи влиянието си общности, поради което се изолира и затваря на все по-малки острови. Възраждането на дясното е усилие за възраждане на общности от десни избиратели с общи ценности, но и с разбирането, че се нуждаят от общ проект.


Вече се подхвърлят идеи за нова дясна партия, възможно ли е тя да бъде успешна, ако се изгради от "останките" на досегашните?


- Самата метафора, че от останките от вчерашното ястия ще се приготвя ново, е вече нелицеприятна и демотивираща. Същевременно при непрекъснатата емиграция на млади и образовани хора, потенциални десни избиратели, няма широк набор от възможности. Десницата не може да си внесе електорат, лидери или политици. Реалистичната възможност е създаването на възможно максимално широка дясна платформа, която постепенно да излъчи своите лидери и да създаде възможност за дясноцентристко управление с онази част от ГЕРБ, която ще се запази след отделяне на крайните клиентелистки кръгове. В противен случай България ще се люшка между леви и екстремистки управления.


Колко от симпатизантите си биха загубили "Атака" и ДПС, ако гласуват заедно в подкрепа на кабинет, предложен от левицата?


- За ДПС ми е трудно да прогнозирам, защото там механизмите за формиране на влияние са от друго естество, но във всички случаи може да остане без част от по-автономните градски избиратели, които са изложени на непосредствен сблъсък с феновете на "Атака", особено в Североизточна България. Колкото до електората на "Атака", той е изключително подвижен – тя губи едни, печели други. При нея проблемът е структурен – рискува да загуби поне една трета от по-устойчивото си и мотивирано ядро, което вече преминава към партията на Валери Симеонов.


Има ли бъдеще партията на Меглена Кунева?


- Само в рамките на общ проект на обединена десница.


Очаквате ли нови протести? Кога?


- Есента и зимата са естествените катализатори на социалните протести. България едва ли ще остане изключение от протестните движения в цяла Южна Европа. За мен проблемът е дали ще привикнем да живеем с перманентни протести и стачки подобно на Гърция, или всеки по-голям протест ще води до политическо сътресение и падане на правителства, както това стана с правителството на ГЕРБ.


И ГЕРБ, и БСП се аргументираха с данни от "Алфа Рисърч". Бойко Борисов назова агенцията в разговора с Мирослав Найденов и Кокинов, чийто запис беше тиражиран. Поласкахте ли се?


- "Алфа Рисърч" не е партийна агенция, не е офшорка, няма странични морски или планински интереси, занимава се единствено и само със социални и маркетингови проучвания. Съществуваме благодарение на професионализма си и вярвам, че това е единственият правилен начин.


За неудобни данни по-често сме получавали обиди или заплахи, но се радвам, ако политиците започнат да разбират смисъла на достоверните проучвания. Това означава реален интерес към собствените им избиратели, а не третирането им като попивателни, които безкритично възприемат техните изяви.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK