Бъдещото правителство трябва да прави тежки реформи, но едва ли

Пламен Орешарски

© Анелия Николова

Пламен Орешарски



След видимата политическа изолация на ГЕРБ, България върви към т.нар. програмно правителство, подкрепено от три партии - БСП, ДПС и "Атака". Въпреки някои разлики и особености в програмите им, обещания за вдигане на доходи и пенсии, намаляване на цените на енергоносителите, по-добро образование и здравеопазване и генерално по-силна роля на държавата има в изобилие. Няма обаче обяснения откъде ще дойдат парите, единствено се чу за по-добра събираемост на данъците и вадене на светло на голяма част от контрабандата.


Тези евентуални приходи в бюджета обаче никой експерт не оценява (и то с много условности) на повече от 1-1.5 млрд. лева годишно, сума, крайно недостатъчна за гореописаните позитивни промени, тоест ако намеренията на бъдещите управляващи за повишаване на стандарта на живот са сериозни, в досегашната разходна част на държавата е критично важно да настъпят промени.


Откъде всъщност може да се реже и пренасочва:




- Силовите структури са един от очевидните кандидати за рязко намаление на разходите. МВР продължава да е с над 50 000 служители, от които полицаи са едва около 20 000 - една чудовищна и абсолютно раздута структура за нуждите на малка страна като нашата, да не говорим пък за какво са ни необходими ДАНС и НСО в този си вид. Безсмислено отпусканите пари за подслушване са всъщност само върхът на айсберга, много по-притеснителен поне за мен е фактът, че тези хора освен заплати получават от оскъдните пари на данъкоплатеца и осигуровки, и щедри пенсии, при това при ранно пенсиониране, и компенсации при излизане от системата и т.н., и т.н.


Нека не забравяме, че въпреки съпротивата и лъкатушенията в реформата другата крайно консервативна система - армията, успя за 24 години да намали числеността си от 130-140 хил. на 35 хил. и въпреки това малко или много продължава да изпълнява функциите си. Тоест при желание това може да се случи и тук, проблемът е, че в нито една предизборна програма са разписани такива реформаторски действия.


- Здравеопазването, в което, противно на всякаква логика, разходите всяка година се увеличават, но никога не стигат, а качеството на т.нар. продукт, който системата произвежда, видимо се влоши през годините. Тук поне за мен има поне два огромни структурни проблема, които никое правителство през последните 15 години не желае да адресира - изключително големият за мащабите на България брой болници, всяка от които получава пари, както и монополът на здравната каса. В резултат на нежеланието статуквото да се промени ние всъщност не знаем колко пари се надплащат всяка година, а без демонополизиране на здравната каса няма и да разберем. Дали обаче трите партии смятат нещо по въпроса -  предизборните платформи поне мълчат.


Донякъде казаното за здравеопазването важи и са пилеенето на средства в образованието, където никога не съм разбирал как може в държава, чието население е намаляло с над 1.5 млн. човека за 25 години и в чиято структура за съжаление младите хора намаляват, бройката на университетите да се утрои и всички да получават държавни субсидии.


- Администрацията, която въпреки някои спорадични опити на последното правителство продължава да бъде излишно многобройна, недостатъчно подготвена, пропита от политически назначения и като резултат некомпетентна и враждебна към бизнеса и гражданите, които е призвана да обслужва. Многобройната администрация влече след себе си освен разходи за заплати и пенсии и наеми, консумативи, компютри, коли, както и непрестанно генерира всякакви такси, разрешителни, лицензи и пр. Намеренията за развитие на електронното правителство (такива има във всички програми) са крайно недостатъчни. Без резки съкращения в бройката на ведомствата и чиновниците всъщност ефектът за бюджета ще е ограничен. 


- Енергетиката, в която поне от 10 години никакви смислени реформи не са правени и всичко се решава крайно непрозрачно под одобрителното кимане на регулатора. Високите сметки за ток, които изкараха хората по улиците и доведоха до падането на правителството на Борисов, са отново само видимата страна на една крайно консервативна система, която се бори на живот и смърт нещата да продължат както до момента, и едва ли единствените виновници са само производителите на зелена енергия и ЕРП-тата. Тъй като поне аз никога не съм виждал до момента смислен анализ на разходите в системата от производството на въглища и цената на енергоносителите до таксата пренос до крайния потребител, не мога и да направя реалистична оценка колко точно пари биха могли да се спестят оттам, но сумата ще е в порядъка на милиарди левове.


Абсолютно не ми се отваря дискусия за АЕЦ "Белене", самото отваряне на проекта ще обезсмисли всички предизборни обещания за по-добър стандарт, и за слепец са видни двата факта - България, първо, няма и не може да си позволи да инвестира 9-10 млрд. евро, и второ - с оглед на променената структура на икономиката отдавна липсва нужда от подобни нови мощности.


- Законът за обществените поръчки и приложението му. По различни и спорадични оценки, които съм чел, през корупция от обществените поръчки годишно изтичат между 0.5 и 1.5 млрд. лв., пари, които ако останат в бизнеса, са предпоставка за инвестиции и отваряне на нови работни места.


- Приватизация - дума, която въпреки предизборните обещания остана мръсна и при уж дясното правителството на ГЕРБ. Освен провалените (или многократно отлагани, което е същото) сделки за АДИС и товарните превози на БДЖ има логика да се мисли за евентуалното раздържавяване примерно на ТЕЦ "София", на ТЕЦ "Марица-изток 2", концесионирането на пристанища и летища също доникъде не стигна. Потенциалните приходи тук могат спокойно да превишат 1 млрд. лв., да не говорим, че качеството на услугите от тези предприятия ще се покачи, а приходите от подобни сделки ще влязат в сребърния фонд.


Разбира се, освен от гореизброените реформи страната има нужда и от ясна управленска програма, осъществявана от образовани и компетентни министри, от работеща съдебна система и от силни и адекватни регулатори, и от прогнозируемост и по-добра бизнес среда, и от спешни промени в пазара на труда, и от дългосрочни стратегии за справяне с демографската криза и интеграцията на ромите и т.н.


Но без болезнени реформи големи пари поне по скромното ми мнение няма да се намерят, т.е. ще продължим с палиативните мерки. Пламен Орешарски е опитен, компетентен и способен човек и би могъл да проведе подобни реформи, но те са невъзможни без ясна и твърда подкрепа от политическите партии, които се подготвят да съставят правителство. 


Дали обаче новият кабинет и новият премиер биха получили мандат за подобни радикални и поне според мен крайно необходими действия от леви партии като БСП, ДПС и "Атака", е съвсем друг въпрос. По-скоро не ми се вярва, уви, което пък означава, че ще си останем там, където сме в момента - на дъното на Европейския съюз, чакайки след 1, 2 или 4 години поредния спасител.


* Бисер Боев е собственик на "Месо, деликатеси и вино". Той е бивш изпълнителен директор на "Икономедиа". 

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK