Координатор на изборните доброволци: Половината българи във Великобритания няма как да гласуват

Димитър Иванов

© Личен архив

Димитър Иванов



Близо 500 секции ще бъдат открити в цял свят, за да могат българите да гласуват на парламентарните избори на 4 април. На повечето места организацията ще бъде поверена на доброволци, живеещи в страната. Изборна секция може да бъде открита там където са подадени над 60 заявления за гласуване като има ограничения спрямо държавите. От наемането на помещение до гласуването и броенето на бюлетините основна роля има Мрежата на българските изборни добрволци. "Дневник" разговаря с нейния глобален координатор Димитър Иванов, живеещ от две десетилетия в Швейцария.


Колко доброволци ще има в секциите в чужбина на 4 април?


- Около 500 изборни секции ще има в цял свят (бел.ред. - разговорът е проведен преди на 13 март външно министерство да съобщи, че ще бъдат открити 467 секции), а в комисията на една секция са минимум пет човека. Това са 2500 души като от тях 500-600 са представители на посолствата и консулствата. Останалите 2000 души ще са изборни доброволци в десетки държави на петте континента. Ако ние, доброволците, не сме активни, няма да има избори на много места в чужбина. Българската държава няма да изпрати петима служители за секцията в Денвър или в Едмънтън, Канада.




Мрежата на изборните доброволци покрива цяла Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка, САЩ, Канада, Австрия, Швейцария, Франция, Норвегия, почти цяла Германия и Италия. Във Великобритания организираме 30% от секциите.


Как мотивирате българите да станат изборни доброволци?


- Ние нямаме формално членство в Мрежата, тя не е регистрирана. Когато видим, че в някое населено място има активни сънародници, ние се свързваме с тях и им казваме: "Ако имате желание да откриете изборна секция, елате в нашата общност, за да си помагаме, защото имаме натрупан опит". Когато се кандидатираме за членове на секционна избирателна комисия, за наблюдатели, или за застъпници на партии, така ние помагаме изборите да се проведат на това място.


Ако не проявим инициатива да се открие секция, примерно на Канарските острови, там няма да има. Ето и на остров Нантъкет, срещу Бостън, 69 българи са подали заявления за секция там и по Изборния кодекс тя трябва да се открие, защото заявленията са над 60.


Очаквате ли проблеми за гласуването в чужбина на 4 април?


- От сега е ясно, че във Великобритания ще има много сериозни проблеми. Само в Лондон искат да гласуват над 34 хиляди души, а секциите там са с капацитет едва 11 хиляди души. Значи 23 хиляди сънародници ще си останат на опашките по лондонските улици.


Защото във Великобритания вече като страна извън ЕС могат да се откриват до 35 секции ли?


- Да. Тази ограничителна мярка за страни извън ЕС беше приета в Изборния кодекс през 2016 г. Сега в Обединеното кралство има 83 места с над 60 подадени заявления за откриване на секции, но на 4 април ще има само 35. В Лондон секциите ще са 14, а на парламентарните избори през 2017 г. те бяха 22. Сега броят на заявленията за гласуване е над три пъти повече от тогава. През 2017 г. средно в една секция в Лондон са гласували 463 души, а сега се очаква те да са средно 2448 души. Представете си какви опашки ще са по улиците.


За ситуацията в Лондон Мрежата на изборните доброволци за Великобритания уведоми с писмо от 10 март ЦИК и външно министерство.


Всичко, което трябва да знаете за изборите - четете тук


Реално повече от половината наши сънародници във Великобритания на 4 април няма да гласуват, защото изборната секция или ще е на стотици километри, или няма да има капацитет да поеме много избиратели. По последни официални данни в Обединеното кралство пребивават 206 хиляди български граждани.


В Турция сега са поискани 43 секции с над 60 заявления за гласуване, което е два пъти по-малко от Великобритания.


Кого тогава повече ограничава мярката до 35 секции - сънародниците ни в Турция или във Великобритания?


- Това е новината - във Великобритания, защото винаги се казва, че тази мярка за 35 секции в страни извън ЕС е приета, за да се ограничи вота на сънародниците ни в Турция. А какво се получава - с нея се ограничава вотът във Великобритания и в САЩ. Там също ще бъдат орязани повече секции (11), отколкото в Турция (8).


От кога работи Мрежата на българските изборни доброволци?


- От 2014 г. помагаме на всички избори и референдуми като координираме подаването на заявления, намираме помещения за секциите, предлагаме кандидати за членове на секционната комисия. Всъщност ние сме неформална изборна администрация, и то постоянна, в чужбина.


Друг проблем е, че до 11 март беше срокът за даване на предложения за членове на секционните избирателни комисии до външното министерство. Но хората, които сме предложили, ще бъдат одобрени чак на 29 март, само пет дни преди изборите. Това е защото партийните кандидатури за чужбина се ползват с предимство, а нашите не са. Така изборните доброволци първо рискуваме здравето си в пандемията, второ - жертваме си почивката със семействата и то на Великден (на 4 април е католическият Великден), а сме последна дупка на кавала, защото пет дни преди изборите не знаем кой ще е одобрен и кой - не.


Възнаграждението ни е, бих казал символично. (бел.ред. - за член на изборна секция в чужбина то е общо 110 лева, реши ЦИК на 5 февруари 2021 г.)


Какви са отношенията ви с Министерството на външните работи?


- Еднопосочни, в смисъл, че те знаят за нас, ние им вършим работата, информираме ги какво правим, какво да се подобри в организацията на изборния процес в дадена страна, пишем писма. Първо от България предприемат действия и на тази база ние препоръчваме кое е добро за дадена страна, където ние живеем и работим.


В какво се състои вашата работа като глобален координатор на Мрежата на изборните доброволци?


- Поддържам връзка с колеги по места, които са местни отговорници и събирам информацията на глобално ниво като координирам работата между държавите и континентите, в смисъл пръв сред равни съм. Иначе съм лесоинженер, завършил съм Лесотехническия университет в София, доктор по екологичните науки на Федералния университет в Цюрих. От десет години работя в социалното осигуряване на кантон Цюрих.


Новини, анализи и данни за изборите четете в специалната рубрика - тук.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK