ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2022

  • 25.3%
  • 20.2%
  • 13.8%
  • 10.2%
  • 9.3%
  • 7.4%
  • 4.6%
  • 3.8%
  • ГЕРБ:67
  • ПП:53
  • ДПС:36
  • ВЪЗР:27
  • БСП:25
  • ДБ:20
  • БВ:12
39.4%активност

Източник: Резултатът и активността са от ЦИК при 100% обработени протоколи, мандатите са по изчисление на "Дневник"

Гласуването невъзможно: властта може да остави хиляди без право да избират заради COVID-19

Гласуването невъзможно: властта може да остави хиляди без право да избират заради COVID-19

© Reuters



Ако парламентарните избори бяха днес, общинската и изборната администрация трябваше да осигурят подвижни секции за гласуване на близо 45 хил. души, изолирани в домовете си заради COVID-19. Ако се вярва на прогнозите, че в истинския изборен ден след три седмици започналата нова вълна на заразата ще е в пика си, броят на нуждаещите се от подвижна урна рязко ще се увеличи и дори е възможно да се удвои. Читатели, които ще гласуват с подвижна избирателна кутия заради COVID-19, могат да ни пишат на редакционната поща [email protected]


Още при приемането му "на пожар" от управляващите безпрецедентното по мащаб гласуване на хора под карантина се очертаваше като огромно изпитание пред изборния процес в страната. С наближаването на вота вече изглежда все по-вероятно то да се провали заради невъзможността на властите да го обезпечат. А цената на неуспеха му ще е ограничаването на неизвестен (засега) брой хора от конституционното им право да избират народни представители. И това без да се брои, че при невъзможност да осигури гласуването държавата практически ще принуди граждани да не изпълнят задължение, което им и вменила със закон.


Един (не)предвидим проблем


Решението поставените под карантина заради COVID-19 да гласуват с подвижни избирателни кутии беше прието по спешност в края на януари, като управляващата коалиция ГЕРБ - "Обединени патриоти" отказа дори да обсъжда предложенията на други формации за гласуване по пощата, "зелени коридори" за заразените и т.н.




Промяната беше прокарана през закона за извънредното положение заради нежеланието на ГЕРБ да "отвори" за поправка Изборния кодекс, което щеше да даде възможност да се внесат предложения за изменения и на други изборни правила. По това време средният дневен брой на новорегистрираните случаи коронавирус в България беше около 550 души.


Месец и половина по-късно заразените са пет пъти повече и продължават да растат. А осигуряването на гласуването изисква сложна логистика: хиляди членове на комисии за обиколки по домовете и на кутии, обезпечаване на транспорт, максимално ефективни маршрути и мерки за запазване на здравето на участващите във вота. Според изборни експерти това гласуване е обречено поне по два причини: до последния момент няма да е известно колко точно хора ще поискат да пуснат бюлетина, а след това вероятно няма да има достатъчно ресурс за осигуряване на гласуването им.


Кой има право на подвижна урна


Според действащите в страната правила срещу разпространението на коронавируса има две категории хора, на които е забранено да напускат дома си:

изолираните (отчитат се като "активни случаи") - хората с положителен тест за SARS-CoV-2


карантинираните - които са били в контакт с доказано заразен, но още не е известно дали са инфектирани, както и завърналите се от чужбина


Към 17 март двете групи - по данни на Единната информационна система - наброяват почти 100 хил. души: 47 173 aктивни случая и 52 095 под карантина. Ако отговарят на другите условия за гласуване (да са пълнолетни, да не са под запрещение и да не излежават присъда) те имат право да гласуват извън изборните секции. Същото могат да направят и хората с увреждания, както и настанените в болници, но по друг ред.


За колко избиратели става дума


Изчислението - с всички уговорки за неизвестностите около развитието на COVID пандемията и нагласите на избирателите да гласуват с подвижна избирателна секция, показва, че при 100 хил. поставени в изолация и под карантина броят на гласуващите вероятно ще е около 43 хил. Сметката е направена, като се вземе предвид, че приблизително 20% са непълнолетни и нямат право на глас (това е делът от населението под 18 г. възраст) и се приложи 54 процентната избирателна активност от парламентарните избори през 2017 г.


Всичко, което трябва да знаете за изборите - четете тук


Ако се оправдаят прогнозите на математика на Националния оперативен щаб Николай Витанов в края на март да има 65 - 70 хил. активни случаи, то за 4 април властите трябва да готови да осигурят гласуване на 56 - 60 хил. души, и то при условие че всеки заразен има само по един контактен под карантина, което е много малко вероятно.


За Цветозар Томов, социолог с дългогодишен опит в наблюдението на избори и бивш член на Централната избирателна комисия (ЦИК), това е доста оптимистичен сценарий.

Според него изборната администрация трябва да е подготвена да осигури възможност за гласуване на поне 100 хил. болни от COVID-19 и под карантина, именно заради неизвестностите около развитието на пандемията и избирателната активност
"Цялата работа с подвижните секции е измислена, за да се избяга от начина, по който можеше този проблем да бъде решен", смята Томов и изброява други три възможни решения: да се допусне дистанционно гласуване, да се приеме втори изборен ден или да се направят специализирани секции за заразени и карантинирани.


Твърде важният човешки фактор


При голям брой желаещи да гласуват логистиката сериозно се утежнява, тъй като това означава много изборни секции и още повече хора, които да съставят изборните комисии.


"Дневник" не успя да получи от ЦИК официална статистика колко са били подвижните секции на парламентарните избори през 2017 г., но според данни на неправителствената организация "Институт за развитие на публичната среда" те са били 185 и с тях са гласували общо 5 549 души. Това прави средно по 30 гласували в подвижна урна. Същото число адреси, които комисията може да обиколи за ден, споменава в изказванията си и говорителят на ЦИК Таня Цанева.


Това означава, че при 43 хил. гласоподаватели ще са нужни над 1400 подвижни избирателни секции. По сметките на Цветозар Томов за 100 хиляди избиратели и ако всички са на различни адреси, ще трябват 3300 секции.


Всяка подвижна избирателна секция се състои от не по-малко от трима членове, което при двата посочени варианта означава да се осигурят между 4 хил. и 10 хил. души. В идеалния вариант те трябва да са ваксинирани срещу COVID-19 или вече да са преболедували. Засега властите не дават официални данни колко от членовете на изборната администрация са получили първа доза в кампанията по имунизиране, която приключи на 12 март.


Допълнително затруднение идва от неизвестността на колко адреса са разпределени заразените с коронавирус и карантинираните: на едно място може да има няколко души, но може и да е само един избирател и това утежнява прогнозите за нужното за гласуване време. Не се знае също какво ще се предприема, ако някой от членовете на комисии се окаже положителен за коронавирус.


Как се заявява подвижна урна


Заявленията (приложение в края на решението на ЦИК) се подават до кметовете на общини, райони и кметства. Заради забраната за напускане на дома ЦИК е определила четири начина за това:

- попълнено от гласоподавателя и подадено в общината от пълномощник
- попълнено и подадено в общината от пълномощник (и в двата случая пълномощното е в свободен текст и не се заверява нотариално)
- изпратено по имейл, като не се изисква електронен подпис
- електронно заявление през електронна платформа, ако общинската администрация има такава
Общината трябва да направи проверка в здравните регистри дали заявилият се действително има право на това. Одобрените за мобилна урна се очаква да получат потвърждение по телефона или по имейл.


След това администрацията трябва да заличи заявилите да гласуват с подвижна секция от списъците за гласуващи по постоянен или настоящ адрес. Това според Цветозар Томов ще създаде още един непредвиден от ЦИК проблем: неяснота как ще се постъпи с хората, засегнати от COVID-19, които не са подали заявления за гласуване. "Ако те бъдат извадени от избирателните списъци с презумпцията, че не би трябвало да напускат дома, ще им бъдат отнети избирателните права, а няма, и не може да има, законова възможност някой да отнеме изборните права на човек заради това е болен или карантиниран", обяснява Томов.


Ако обаче не бъдат заличени, ще се разчита единствено на съвестта им да не напускат дома си заради риска от разпространяване на заразата. "Какъв ще е ефектът върху епидемията от изборния ден ще разберем десетина дни след него", заключава той.


И всичко в последния момент


Най-сложната част от осигуряването на гласуването с подвижна урна ще е късното уточняване на участващите в процеса хора - броят на желаещите да гласуват ще стане известен в последния момент преди изборите, а едва след него ще може да се определи броят на членовете на секционните комисии.


Според решение на ЦИК

срокът за подаване на заявления за гласуване в подвижна секция е от 24 март до 31 март
Срокът е определен, за да се даде възможност на администрацията да организира подвижните секции и означава, че поставените в изолация или под карантина в последните три дни преди изборите няма да могат да гласуват.


Секция се образува, ако има най-малко 10 заявления за това. Хората, които не живеят на постоянния си адрес, пък трябва до 20 март да са подали друго заявление за гласуване по настоящ адрес.


До края на 1 април - ден, след като получи списъците, общинската администрация по места трябва да определи членовете на подвижните секции. Това са все хора, предложени от парламентарните партии, а за целта те трябва да сключат споразумения помежду си, напомня Цветозар Томов. Ако партиите не представят кандидатури, въпросът се отнася до районната избирателна комисия, която трябва да назначи хора. Отделно трябва да се осигурят превозни средства за транспорт до адресите и шофьори.


Засега от ЦИК не коментират как ще бъде осъществена подготовката на подвижните секции, защото първо трябва да се види колко хора ще поискат да гласуват. За Томов нещата изглеждат по-ясни:

При всички тези условия, просто няма да стане гласуването и всичко, за което се моли изборната администрация, е заявленията да бъдат колкото се може по-малко 


Цветозар Томов,

социолог, бивш член на ЦИК


Ако ще гласувате, внимавайте


В идеалния, макар и малко вероятен, вариант властите ще успеят да осигурят възможност на всички ограничени от коронавируса в дома си да гласуват. Това няма да е без значение, защото ако за база бъдат приети предходните парламентарни избори, когато един депутатски мандат "струваше" малко над 14 хил. гласа, то 43 хил. желаещи да пуснат бюлетина биха били достатъчни за определяне на три места в парламента.


В другия вариант, държавата няма да се справи с проблема и ще има хора с нарушени избирателни права. Сред тях ще са и неизвестният брой подставени под карантина в дните от 1 до 3 април, които не могат да заявят подвижна урна.


Невъзможността да се гласува обаче трудно може да предизвика оспорване на изборните резултати. "Граждани няма как да оспорват резултати от изборите. Може да ги оспорват политически субекти, които са ангажирани в изборния процес", коментира пред "Дневник" говорителят на ЦИК Таня Цанева. Това означава, че единственият шанс за задвижване на съдебна процедура е някоя от формациите-участници в изборите, да я поиска. Дотук претенциите за оспорване на резултатите не са давали резултати.


Все пак остава възможност на гражданите да си търсят правата, смята адвокатът Силвия Петкова, която в отворено писмо поиска от омбудсмана, президента и председателите на върховните съдилища да сезират Конституционния съд за лишаването на хората, които не са подали заявление до 1 април, от правото им да гласуват. Според Петкова гражданите, които са лишени от избирателно право, могат да подадат жалба в Европейския съд по правата на човека, който има не едно и две решения срещу България по темата.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK