Гласуването в чужбина – кога електоралният ефект е нулев

Гласуването в чужбина – кога електоралният ефект е нулев

© Юлия Лазарова



Тези дни проф. Михаил Константинов даде едно закачливо интервю в bTV. След него във фейса се изля обичайният хейт (език на омразата) срещу професора. Изгледах го два пъти, за да разбера що го хейтят. И не можах да разбера докрай.


Да го хейтят, щото се е ваксинирал - не вярвам. Професорът наближава "165 години" и по всички критерии трябва да е между първите ваксинирани, даже и да не брои гласовете. Ама той ги брои и по-добре е да е ваксиниран, а не да се тръшне болен по средата на броенето. Щото не знаем другите дали могат да броят добре. Ако се съди по протоколите на секционните избирателни комисии (СИК), едва ли.


Не забравяйте, че над 9000 СИК-а ще имат изпит по смятане за 4-ти клас с действието събиране двуцифрени и трицифрени числа. Ще трябва да съберат хартиен с машинен протокол и да произведат финален протокол на СИК. Това си е направо матура отвсякъде!




Стигнах до извода, че масата хейтъри не разбира докрай какво казва професорът за гласуването в чужбина. И затова хейтят. То така и трябва да бъде. Що ти е професор, на когото всичко му се разбира? И като каже, че гласовете от странство нямат електорален ефект, млъкваш и само на фейса хейтиш анонимно. Щото не знаеш какво е това сложно нещо.


Та нека се опитаме да проумеем какво е това животно "електорален ефект". В конкретния случай, доколкото разбирам, става въпрос, че на предишните парламентарни избори през 2017 г. гласовете от чужбина не са променили резултата от изборите. Иначе казано - с тях и без тях все тая - композицията в парламента щеше да е същата и ако нямаше гласуване в чужбина.


Как ще гласуваме на 4 април - всички важни въпроси и срокове и последите прогнози - четете тук


За да бъде разбрано това, са нужни малко обяснения.


През 2017 г. действителните гласове са общо 3 425 632. Като се разделят на 240 мандата, излиза, че цената на един мандат е 14 273 гласа. От чужбина са дошли 109 916 гласа. Ако ги разделим на тази цена на мандат 14 273 гласа, излиза, че от чужбина са произведени 7.7 мандата. Кръгло 8. Но понеже няма многомандатен избирателен район (МИР) "Чужбина" тези мандати си остават виртуални и не могат да се персонифицират. Няма МИР "Чужбина" с партийни мераклии за депутати, които официално се наричат кандидати. В някои държави ги наричат даже аспиранти, като едно време по соца. Така че, образно казано, произведени са 700-800 килограма живо тегло депутати, което се разпределя между партиите вътре в страната, пропорционално на спечелените гласове. И тъй като в страната има МИР-ове с мандати и мераклии (кандидати) да ги заемат, то тези виртуални гласове се персонифицират там. Тези гласове са 3.21% от всички действителни гласове.


Липсата на район "Чужбина" има и още един кофти ефект. Избирателите там нямат възможност да визуализират политическите партии, за които гласуват през лицата и посланията на конкретни кандидати. Те са не просто в пред-преференциалното гласуване, а в каменната ера и гласуват за партийна котка в чувал - за един или няколко от няколкотостотин кандидати на някоя партия. Подозирам, че това има силен демотивиращ ефект за избирателната активност зад граница.


Сега да посмятаме малко, за да разберем толкова ли са безобидни гласовете от чужбина?


Май не са. Щяха да бъдат безобидни, с нулев електорален ефект, ако се разпределяха по партии точно както се разпределят гласовете в страната. Или с малки отклонения. Когато структурата на задграничния вот е друга, то гласовете от чужбина наливат мандати или отнемат такива.


Ако, да речем партия 'А" има 10% от националния вот излиза, че през 2017 г. тя би имала 331 572 гласа, или 24 мандата, изкарани само на територията на страната при цена на един мандат 13 815 гласа. Но ако е имала и 50% от задграничния вот (54 958 гласа), то излиза, че тя би имала общо 386 530 гласа и при цена на мандата 14 273 гласа партия "А" ще има 27 мандата. Или 11.28% от общия брой гласове в страната и в чужбина.


В реалността този сценарий се е разигравал в миналото с по-малък процент, разбира се. Тогава мандатите са отивали в ДПС. През 2017 г. заради разцепването на ДПС то взема в чужбина 11.90% от гласовете, а ДОСТ взема 17.27%. Ако бяха заедно, то от чужбина щеше да има се появи един или два мандата, както е ставало предишни години. Точна така е станало през 2013 г., когато ДПС с 59 938 гласа взема 43.394% от гласовете в чужбина. Така че, скъпи хейтъри, слушайте професора, а не се заглеждайте само по асистентките!


Да разгледаме сега обратния случай, при който партия "Б" има 20% от националния вот или 663 143 гласа или 48 мандата при цена на мандат 13 815 гласа. Дай Боже всекиму! Но същата партия е взела само 10% от задграничния вот или 10 992 гласа. Значи има общо 674135 гласа. При цена на мандата пак 14 273 гласа партия "Б" получава вече 47 мандата. И какво става? Авторът на тази статийка отпада от гражданската квота, отива в селската квота и продължава да смята.


Излиза, че освен плюсове, задграничният вот може да носи и загуби.


На партията в мандати, а на някой мераклия за депутат в депутатски заплати и депутатски привилегии, между които и депутатски кюфтета.


Тази хипотеза вероятно е реализирана на практика през 2013 г. БСП взема в страната 15.40%, но в чужбина само 2.632% и е потънала с един мандат.


И за да завършим тази аритметика, ще разгледаме равно-пропорционалното разпределение. Партия "В" има 30% от националния и 30% от задграничния вот. Числата са 994 715 гласа в националния вот или 72 мандата (квота 13815 гласа). Добавяме 32 975 гласа от чужбина, делим вече на 14 273 гласа за един мандат и пак получаваме 72 мандата в парламента. Тоест външните гласове не са се отразили на разпределението и не са имали електорален ефект.


Разбрахте ли сега, уважаеми? Когато изборите в чужбина повтарят профила на резултатите в страната, това сложно нещо електорален ефект е нулев. Не произвежда мандат. И дали в чужбина ще гласуват малко или много хора,


няма значение, ако те гласуват както в страната.


Да правим ли избори в чужбина?


Аз съм известен душманин на изборите в чужбина. Искам при тях да бъде въведена уседналост, да има консулски избирателни списъци, да има МИР "Чужбина". Тези ми странни виждания са мотивирани в няколко статии, интервюта и все още съм убеден в тях.


Тук искам да споделя, че гласуването е доста слаба форма на връзка на хората със страната. Учените хора я наричат политико-правна връзка. Ама още по-учени хора твърдят, че тази политико-правна връзка се реализира преди всичко в две форми - плащането на данъци и военна служба, ако се налага такава.


Гласуването обаче, без плащане на данъци и без да се носят последствията от избора, не е особена политико-правна връзка. Да не говорим за двойното и множественото гражданство, при което не е ясно в коя точно армия трябва да се запишеш, ако се налага, да не дава Господ.


Да вземем братята ни от Северна Македония - към 16:00 часа на 17 март, 2021 г. особено силна връзка с България чрез желание за гласуване са заявили


само 329 избиратели от над 100 000 притежатели на БГ документи за самоличност.


Това е равно на 0.329%.. Аз знам, че всички обичаме нашите планини зелени, реки и златни равнини, небето като от коприна, изобщо обичаме нашата Родина. Само че избираме кой да се занимава с общите ни дела за срок от 4 години и то само в Родината. В чужбина с нашите дела се занимават хора, които са си ги избирали тамошните граждани.


Така че, дайте да мислим как може да влизаме или да излизаме от избирателни права, а не да си ги ползваме като пожизнена рента или да ги носим като пожизнен хомот.


Не знам дали, ако похарчим част от парите за избори в чужбина за организиране на детски лагери за български деца от чужбина, за книги за българските училища, за екскурзии или други полезни неща, няма да изградим по-добра връзка с Родината, с нашите планини зелени, реки и златни равнини.


Всичко най-важно за предстоящите избори - в специалната рубрика на "Дневник".


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK