© Георги Кожухаров
"Вместо да дава решения, комисията се превръща в част от проблемите на изборния процес"
Една любима моя книга започва така: "В свят, заливан от ненужна информация, яснотата е сила."
Ювал Ноа Харари пише за съдбините на човечеството, а аз ще опитам да дам малко яснота по злободневен въпрос - попълването на секционните протоколи и обработката им в местата за гласуване с машини. Проблемът е истински, процесът на отчитане на гласовете ни е обречен на забавяне и недоверие заради неизбежната лавина от грешки, които ще дойдат от две неща.
Първо - изискването секционните комисии (СИК) да сумират в своя традиционен протокол след повече от 13 часа работен ден стотици числа от гласуването с хартиени бюлетини и преписаното на ръка от т.нар. финален протокол от машината - гласове за 30 партии и коалиции и преференции за десетки или стотици кандидати. Второ - изискването операторите в изчислителните пунктове на районните избирателни комисии (РИК) да изтеглят данните от машинното гласуване от флашката на специализираното устройство, после да въведат пак на ръка всичко вярно или невярно от хартиения протокол на СИК и вече с членовете на РИК да започнат мъчителния процес по изчистване на несъответствията.
Първо за сумирането. Защитниците от ЦИК на задължителното сумиране на хартиени и машинни гласове и преференции се кълнат в текстове от Изборния кодекс като чл. 281(4) (Доп. - ДВ, бр. 88 от 2020 г.): Данните от гласуването с хартиени бюлетини и от машинното гласуване се сумират.
Как ще гласуваме на 4 април - всички важни въпроси и срокове и последните прогнози - четете тук
Законодателят не е казал "сумират се незабавно, на място, в секцията", нито е казал "може да се сумират за по-лесно на компютрите в РИК". Дискусия за волята на законодателя би била безсмислена, защото миналата есен при приемането на последните промени в Изборния кодекс депутатите трудно биха могли да предвидят днешната ситуация: 30 политически субекта, някои с до 32 кандидати в големите избирателни райони; в секции с по 500 или повече гласували СИК сумират стотици преференции от хартиените бюлетини и от машината. Затуй и пиратките, с които в четвъртък се замеряха партийните централи, са неважни.
Скоба. Политическото в последните изменения на Изборния кодекс беше решението да се гласува с хартия или с машина по личен избор. Което аз лично поддържам, защото обратното би било скрит образователен ценз, какъвто всъщност се целеше. Скоба.
Другият основен аргумент на "правоприлагащия орган", както в ЦИК дефанзивно се самоопределят, е за единния протокол, в който трябва да са всички, ама всички данни - от хартията, от машината, вярно или невярно сумирани, но на едно да са. Да, Изборният кодекс навсякъде споменава секционния протокол в единствено число. Но при мъничко въображение, воля и кураж в името на обществения интерес ЦИК биха могли да кажат, че протоколЪТ ще е в две части - традиционната, за хартиеното гласуване, и разпечатката от машината.
Ама наблюдатели и застъпници искали всичко. Имат право и можеха да получат заверено фотокопие от хартиения протокол, както винаги досега, плюс една допълнителна разпечатка от т.нар. финален протокол от машината - с подписи от членовете на СИК и кръгъл печат. Доставчикът на машините гарантира, че хартиената ролка ще стигне и че поставянето на нова ролка е лесно. (Толкова е просто! Но в Методическите указания на ЦИК за СИК не са предвидени допълнителните разпечатки.)
Ама, наблюдатели и застъпници искали всичко на едно място - цитирам пак мотивите на защитниците на "Н.В. Протокола Такъв, Какъвто Е". И според правилата на ЦИК ще получат в секцията едно безполезно фотокопие на протокол, който ще бъде поправян в РИК - както и досега, но този път корекциите ще бъдат повече.
Толкова са очевидни предимствата на разделното отчитане на хартиения и машинния вот, че без да си падаш по конспирации, започваш да си мислиш как някой ще се радва на предизвестената бъркотия.
Една много дълга дискусия против и в защита неприкосновеността на формуляра, изборна книга №97-НС-хм, всеки може да прочете на сайта на ЦИК в протокола от заседанието на Комисията от 11 март. И да си направи изводи дали гласуването е било по партийни линии. Накратко, ЦИК не събира нужното мнозинство от 2/3 за нито едно от подложените на гласуване предложения, направени от по-долни нива на изборната администрация, неправителствени организации и членове на самата ЦИК. Няма мнозинство, няма решение. "Книгата" си остана, както бе приета през февруари. В ЦИК не е достатъчно някоя партия да има просто мнозинство, за да прокара решение, нито пък ти трябва мнозинство, за да блокираш решение.
Това е положението. Последната възможност в полза на машинното гласуване е в РИК да се приемат числата за гласовете за партии и преференциите от флашката на машината като автентични и с първенство спрямо преписаното и сумираното на хартия в секцията. Иначе защо изобщо ги ядохме жабетата с машините?
С годините и в моите очи поне ЦИК, вместо да дава решения, се превръща в част от проблемите на българския изборен процес. Ако има някакво ясно мнозинство там, то е мнозинството на буквоядството, рутината, шаблонното възпроизвеждане на действия от предишни изборни цикли и съпротивата срещу предложенията, идващи отвън.
Ще ми се журналистите да започнат да питат членовете на тази комисия: "Като сте вече към средата на мандата, похвалете се с едно нещо, което сами сте измислили и направили за общо добро, извън принудата на закона и обстоятелствата?"
Ало? Не ви чувам...
Всичко най-важно за предстоящите избори - в специалната рубрика на "Дневник".
