© Надежда Чипева, Капитал
Георги Ганев е един от най-популярните макроикономисти в България. Той е преподавател в Софийския университет, а освен това е програмен директор по икономически въпроси в Центъра за либерални изследвания в София. Сега той е в ролята на кандидат-депутат от "Демократична България". С него разговаряме защо иска да влезе в политиката, на какви компромиси е готови и какво не би приел, от какви ремонти има нужда икономиката.
Защо му е на един икономист да влиза в политиката?
- Защото, за съжаление, основният проблем пред България не е икономически, поне аз така го виждам. Проблемите на икономиката са следствие от него. Това е липсата на върховенство на правото, правила, които не важат еднакво за всички, собственост, която не е защитена, договори, за които не е ясно как ще се изпълняват. А това е лошо за обществото и за икономиката.
Но в политиката се правят много компромиси, докъде сте готов да ги правите?
- Не бих могъл да отстъпя, аз лично, от реформата в правораздаването, както е формулирана от "Демократична България". Това е единствената формулирана реформа в правораздаването. Дори някои от политическите сили не знаеха кой е главен прокурор, едвам се осмелиха името му да произнасят на глас. Държаха се малко спрямо него като онзи, чието име не може да се споменава. От това не може да има никакво отстъпление, защото това е единственият смисъл на цялото упражнение. Оттам нататък много неща може да подлежат на преговори.
Защо никоя друга сила не предлага такава реформа?
- Според мен едни сили - ДПС, например, са родителите на този модел, те не искат той да се сменя, други, като например ГЕРБ, са в пълни зависимости и всякакво нормално правораздаване в България може да се окаже страшно нещо за немалко от тях. Тоест, може да се окаже, че има кой да ги накаже, цитирам един бивш зам.-председател на ГЕРБ, който преди време каза: мене няма кой да ме накаже. Трети, са в мечта. Те нямат против него стига да са на власт - БСП. На други явно пък не им изглежда това като главният проблем на България.
В хор обаче всички са записали в програмите си въвеждането на необлагаем минимум. Каква е тази мода?
- Аз лично публично съм изразил изненада, че няма такъв минимум, още в първата секунда, когато се въведе плоският данък през 2008 г. Първо, няма никаква несъвместимост между данъка и съществуването на необлагаем минимум, въпреки някои теоретични спорове сред икономистите. А той е нещо като нормативно признатите разходи по граждански договори. Просто се признава, че всяко домакинство има едни нормални разходи и оттам нататък се облага.
Какво трябва да знаете за предстоящите парламентарни избори - тук
Смятам, че въвеждането на този минимум бюджетът може да си го позволи, особено при комплекса от мерки, които ние предлагаме и освен това той засяга всички данъкоплатци - намалява им данъчната тежест. А ние сме заявили принципен приоритет ако се сменят данъците, да е само в посока на намаляване на данъчното бреме. Така че, стига да е бюджетно възможно, не виждам никакво противоречие.
Трябва ли да се пипат сега данъците?
- Данъчната система се състои от няколко компонента, от които ставките са само единият. Първият е какво се облага - доходи, потребление, богатство. Вторият са данъчните основи и третият - ставките. По първата точка намирам, че съществуващият баланс е горе-долу приличен. В този смисъл не би трябвало да се пипа нещо в нея, защото не е счупена. Има само някои трески за дялане.
Основната е, че осигуровките са само върху доходите от труд. Тоест, облага се около и малко под половината от населението, а ставката е много висока. Ако нещо ще се сменя системно, е в тази посока. Трябва да е върху по-широка основа, но с по-ниска ставка. В Дания, например, без да коментираме ставката, се облага цялото население и с данъчните приходи се покриват и здравните и социалните осигуровки.
Другото, което може да бъде подобрено е свързано с това, че макар и да сме част от най-богатия клуб, имаме да догонваме и можем да наблегнем на по-голямо облагане на потреблението като облекчим облагането на доходите.
Всички в програмите си залагат на сериозно увеличение на средната заплата в края на бъдещ мандат, за "Демократична България" е повишение до 2400 лв. за 4 г. Какво е реалистично и при какви условия?
- На мен даже 2400 лв. ми е долната граница, аз бях изненадан, че политиците са по-скромни от мен. Всяка програма се пише с една силна презумпция в нея и това е - ако ние управляваме. Ако "Демократична България" управлява и ако аз съм абсолютен диктатор на България, като се въведе върховенство на правото и започнат да се изпълняват договорите, и стане предвидимо какви ще са съдебните решения по имуществени въпроси, инвестиционни планове и се подобри рамката на несъстоятелността, с други думи, когато драматично се подобри качеството на средата за инвестиции, тогава най-вероятно икономическият растеж ще е поне с 2 процентни пункта на година по-висок отколкото е в тези хилави години в управлението на ГЕРБ.
Например, единствената разлика с Румъния, с която влязохме заедно в ЕС, е 1 пр. пункт растеж повече на икономиката на година, а тя не е на предпоследно място в ЕС по стандарт на живот. А ние говорим за 2 пункта, което означава повече инвестиции, повече капиталообразуване, толкова по-вискоа пределна производителност на труда. Така ще се повишава заплатата много по-бързо отколкото, ако продължим да следваме модела на ГЕРБ. И освен това ще се активират много повече хора на пазара на труда. България има много резерви да се увеличава броят на заетите.
Затова смятам, че ако се приложи моделът и подходът, който ние предлагаме, бизнесът (защото не държавата дава средната заплата) ще се види в много по-голяма способност да увеличава заплатите, да инвестира, да капитализира и т. н.
Колко дълго трябва да има антикризисни мерки заради епидемията?
- Би трябвало докато държавата налага ограничения върху бизнеса. Мерките никога не могат да заместят пропуснатото създаване на благосъстояние, но поне малко да се намали ударът.
Какви пробойни е реалистично да се запушат за например половината мандат, та да се видят резултатите вече през втората половина?
- Съветвам всички да прочетат изданията през последните няколко години на Черната книга на правителственото разхищение, където само леко се почесва повърхността, но се разбират основните схеми, по които парите, събирани от данъкоплатците, се разхищава и не водят до никакъв обществен резултат, а отиват в нечии джобове.
Първо, една голяма дупка е например сумата от половин милиард лева опростени пари на концесионера на летището в София. Можеше да бъде компенсиран за 1-2 години, но вместо това е за 10 г. Ето ви разхищение. Вместо да влизат в бюджета, тези пари остават в джобовете на едни хора, които все повече изглежда, че сякаш са близки на едни кръгове. Така да се каже.
Друг пример е разхищението по инфраструктурни проекти. Навсякъде, където има големи пари, особено през държавната "Автомагистрали", чрез която се заобикаля Законът за обществените поръчки, колкото и да е несъвършен. Говорим за милиарди левове, които не е ясно дали това им е стойността за обществото или милиарди от тях отиват не за каквото са предназначени.
Друг пример са парите на социалната система, които по различни оценки не се харчат ефективно. Трябва да се види, ако една програма е за намаляване на бедността, намалява ли я. Или ако е за намаляване на неравенството намалява ли го наистина. И ако не, разходът просто се спира и средствата се насочват към политики, които наистина имат обществен ефект. С много по-малко пари може да се генерира по-голям ефект.
Какъв трябва да е балансът между усилията, които трябва да се положат за разрешаване на нерешени базови въпроси в страна като България и такива, които решава днес развитият свят - като преминаване към зелени технологии в различни сфери и др. подобни?
- Само моята експертиза на макроикономист не е достатъчна по този въпрос. Но ако погледнем през конкретни примери - в България никога не се разработи системата на чековете. По време на социализма нямаше голяма полза, после нямаше инфраструктура, а се появи достъп до други, по-високи технологии. Същото важи и за слабо развитата система на уличните телефони при социализма. Нещо тръгна да се развива през 90-те години, но се възприе по-високата технология на мобилните телефони.
Така че няма проблем по-зелените неща, например транспортът, да се прескочат едно ниво. Тоест, трябва да се търси баланс като се гледа казус по казус дали може да се мине направо по новата технология или да се мине през етап на инфраструктурно инвестиране в по-старата. И трябва разчет на плюсовете и минусите при избора на решение, оценка за последващо въздействие. Като не се избира този подход се вижда колко неща са забатачени - въвеждат се и после 3 века никой не гледа има ли полза от тях. А когато става дума за пари на данъкоплатците, или трябва да спрат да се взимат, или да се дават за нещо, което работи.
Кажете едно "Добре е!" - как партиите се борят за гласа на днешните и бъдещите пенсионери
За икономическите програми на партиите с шанс да бъдат в следващия парламент - тук
За програмите в сферата на правосъдието - тук
