Здравните програми – от статукво до революционен популизъм

Протест на медицински сестри през март 2019 г. Обещанието на управляващите за "система за остойностяване на елементите на труда на персонала" е напълно забравено в новата им програма.

© Анелия Николова

Протест на медицински сестри през март 2019 г. Обещанието на управляващите за "система за остойностяване на елементите на труда на персонала" е напълно забравено в новата им програма.



О една година светът не е същият, а основната причина за това е в полето на здравеопазването и медицината, което дава чудесен повод за творчество и щедри обещания в тази посока в предизборните платформи на кандидатите за следващия парламент. Традиционно периферният здравен сектор сега се оказва в центъра на наддаването на обещания. Които, също толкова традиционно, нямат твърде връзка с реалността.


Естествено, най-голям интерес поражда програмата на ГЕРБ - защото е с най-голяма вероятност за реализация - и поради вероятността авторите й отново да управляват, но и защото е и най-лесна за осъществяване, тъй като не предвижда каквито и да било промени, което е и стилът на управление на сектора в последните 12 години.


Макар цялата програма на ГЕРБ да е под, меко казано, безочливото мото "Преминахме през световната финансово-икономическа криза през 2009 г., посрещнахме мигрантската през 2015 г. Днес сме уверени, че можем да се справим и с кризата,причинена от COVID-19", в обещанията на управляващата партия липсва бомбастиката на опонентите, които се заричат за премахнат статута на търговски дружества на болниците и да сложат точка на извратения инструмент на клиничната пътека.




Как ще гласуваме на 4 април - всички важни въпроси и срокове и последните прогнози - четете тук


ГЕРБ просто обещават още от същото и определено прави впечатление, че не залагат на никакви по-резки завои, да не говорим за реформи.


Логиката на програмата на ГЕРБ е, че те не са нужни, защото "Успяваме да управляваме здравната криза и сме убедени, че ще я преодолеем свъзможно най-малки щети. Въпреки огромния натиск, българската здравна системаудържа и се справи значително по-добре отколкото в други европейски страни". Тоест системата си работи чудесно и няма какво толкова да й се оправя.


За пореден мандат електронното управление е обявено за приоритет на приоритетите, включително и в здравния сектор, като там ГЕРБ не пропускат да се похвалят и проточила се до безкрайност реализация -"първа фаза от Националната здравно-информационна система", тоест е-Направление, е-Рецепта и е-Досие.


Предвид факта, че създаването на "интегрирана информационна система, свързваща в реално време информационните системи на Министерството на здравеопазването, НЗОК, НОИ, НАП, доставчиците на медицински и здравни услуги (болници, практики в извънболничната помощ, аптеки) и прехвърляне на целия документооборот в електронен вид" бяха част от предизборната платформа на партията от 2017 г.; че електронните рецепта и направление се чакаха всеки момент още по време на втория кабинет "Борисов", появата им в края на 2020 година, и то само за тестове и лекарства за КОВИД, както и абсолютно недостъпното за масовия гражданин без електронен подпис електронно досие, не е повод за гордост, а обратното. Неизграждането на критично необходимата за контрола на сектора цялостна информационна система вече 12 години е провал и присъствието й в поредна предизборна програма е чиста подигравка.


Иначе и през 2017, и през 2021 година, основната стратегическа цел в сектор "Здравеопазване" си остава подобряването на здравето на нацията. Резултатът от усилията в тази посока е видим всяка година в данните на Евростат - българите си остават най-болната и умираща нация в Европа. КОВИД го показа по безпощаден начин - България е с огромен ръст на смъртността, защото има огромен процент хронично болни, и то със зле контролирани заболявания , които търсят помощ късно, защото достъпът до лечение е труден. И в най-натоварените седмици, с най-много случаи на коронавирус, когато болниците са препълнени и не могат да приемат повече пациенти, здравната каса отчита по над 20 000 свободни легла. Които си стоят такива, защото зад разкритите легла не стои необходимият за съществуването им персонал. Което не пречи от ГЕРБ да смятат, че "днес здравната система успешно се справя с всекидневните предизвикателства на вируса".


Проблемът с кадрите, естествено, също е приоритет на ГЕРБ. Какъвто беше и през 2017 година. Обещанието отпреди 4 години за "създаване на специализирано звено в НЗОК за разработване на механизъм за реално остойностяване на преките и непреки разходи, основаващо се на данни от лечебните заведения, както и на система за остойностяване на елементите на труда на медицинския и немедицински персонал", е напълно забравено. Затова в настоящата програма нещата са по-прости- "средното брутно месечно възнаграждение на лекар в страната в края на мандата да достигне размера на 3 средни брутни работни заплати в публичния сектор; средното брутно месечно възнаграждение на професионалист по здравни грижи в края на мандата да достигне 2 средни брутни работни заплати в публичния сектор".


Обещаното преди 4 години попълване на дефицитните специалности, които бяха нужни точно в пика на пандемията не се случи, но пък продължаваме да го очакваме и в следващия мандат - "осигуряване на преференциални условия и финансови стимули при увеличен прием за обучение в медицински специалности, в т.ч чрез осигуряване на целеви стипендии. Аналогично и за специализациите с акцент върху специалностите с недостиг на кадри.Осигуряване на финансиране за периода на специализация с ясни ангажименти за кариерно развитие, стартово възнагражднеие и продължаващо обучение". По подобен начин стоят нещата и при осигуряването на медицински специалисти в малките населени места - вече се обещават стимули, "високо възнаграждение" и общински жилища. Този път, за разкош, е обещана и "система за спешна помощ хеликоптер" и национална и регионални детски болници.


Основната разлика между изборите през 2017 година и сега, е очебийният отказ от каквито и да било резки движения по основния проблем - финансирането на болничната помощ и самия здравнноосигурителен модел.


Преди 4 години от ГЕРБ обещаха "прецизиране на т.нар. основен пакет медицинска помощ и същевременнно създаване на условия за надграждане на солидарния модел, финансиран от НЗОК, с ясни стимули за замяна на кешовите плащания с допълнително здравно осигуряване/застраховане, което ще даде възможност за защита на пациента и контрол на финансовия ресурс. Започване на поетапна демонополизация на Националната здравноосигурителна каса". В рамките на мандата дори бяха представени няколко варианта в тази посока, кой от кой по-страховити, с което "демонополизицията" приключи както обикновено - с приказки и обещание за вездесъщото остойностяване на медицинските услуги. Защото без остойностяване не знаем колко реално харчи системата и съответно - колко пари са й нужни. Едва след това идва въпросът как да ги осигурим.


Преди 4 години трябваше да започне и "подготовка на системата за въвеждане на диагностично-свързаните групи като метод за заплащане на медицинската помощ". То започва от още първия мандат на ГЕРБ и още е на тази фаза - пред старт.


"Реформиране на сектора за болнична медицинска помощ чрез преминаване към селективно сключване на договори с лечебни заведения, предлагащи най-добро качество, равнопоставеност и безопасност на пациентите, функционално коопериране на лечебните заведения на регионален принцип за по-ефективна комбинация на предлаганите дейности, ефективен контрол за стриктното спазване на индикациите за хоспитализация и дехоспитализация и на алгоритмите за лечение, както и обвързване на плащанията с резултатите от лечението", е идеята от 2017 година. Отново напълно неизпълнена.


Затова и през 2021 година има рязка трансформация: "запазване на здравноосигурителния модел и надграждането му с доброволни здравноосигурителни фондове, които да дофинансират системата, като се създадат правила и възможности за доброволно доплащане на допълнителни услуги". Пакетът на здравната каса вече не се "прецизира" , а се говори за "осъвременяване на вида и обхвата на дейностите от основния пакет впосока разширяване обхвата и засилване ролята на профилактиката на хроничните незаразни, социалнозначимите заболявания". С което въпросът за здравната каса се изчерпва, болниците, през които изтичат милиони и тоталната неадекватност на извънболничната помощ, така и не се споменават. Статуквото е удобно за управляващите и е добре, че вече дори не твърдят нищо различно.


На обратния полюс са идеите на опозицията, където кипи от революционен плам, изтъркани идеи и кухи обещания. В огромната си част - нереализируеми, включително благодарение и на прекалено дълго поддържаното от управляващите статукво.


Гвоздеят в програмата на БСП, очаквано, е идеята за премахване на статута на търговски дружества на болниците. Социалистите залагат и на децентрализация - финансирането и администрирането на лечебните заведения да е на ниво регион. Проблемът на здравната система обаче отдавна не е това дали лечебните заведения са търговски дружества или не, а принципите, по които работят - плащане за отчетена дейност, което генерира отчитане на дейност, а не лечение; и липсата на контрол. Безидейността как да се реши този проблем - освен че липсата на контрол ще е на ниво регион, говори за пълна неподготвеност на иначе лявата партия по основен социален ресор.


Вероятно след отпадането на търговския статут на болниците - което само по себе си отнема години, тъй като първо трябва да се платят дълговете им и те да преминат през ликвидация, следва остойностяване на труда на медицинските специалисти и формиране на достойни заплати, неясно как.


Другото гръмко обещание на БСП е намаление на ДДС върху лекарствата на 9%, както и безплатни лекарства за децата до 14 години. Тези две идеи поне са изпълними, стига съответният министър на финансите да е съгласен, за разлика от колегите си в последните 20 години насам.


ДПС така и не са публикували платформа. Партията от години настоява за демонополизацията на здравната каса, а тази година, подобно на останалите, поставя акцент и върху кадровото обезпечаване на системата.
За разлика от тях, "Демократична България" са публикували обширна програма, чийто акцент е "спирането на кражбите и злоупотребите с парите за здраве на хората", както и детайлното им описание - 4.5 милиарда лева неформални плащания от джоба на пациентите, които "потъват без да създават качествена услуга, през причудливи разпределителни форми и измами". Десните обещават реформи повсеместно - в болничната, извънболнична помощ и възстановителното лечение, в детското здравеопазване, електронно здравеопазване, система за палиативна грижа и държавна стратегия за насърчаване на физическата активност и здравословното хранене още от ранна детска възраст.


Това следва да стане чрез връщане на обществения статут на здравната каса, "правно-икономически и управленски анализ на всички държавни и общински болници с оглед смислената им приватизация", връщане на отнетите през 2011 година над 1,7 милиарда лева от централния бюджет в бюджета на НЗОК - неясно как и откъде, задължение полицаи, военни и магистрати сами да си плащат осигуровките, сериозна промяна в Наредбата за достъпа, която позволява необосновано доплащане от пациентите.


"Демократична България" също смята, че е добре да се въведе "пазарен механизъм за контрол чрез включване на частни застрахователни фондове в системата на задължителното и допълнителното здравно застраховане, които ще покриват основния здравен пакет, определен на база на медицина, базирана на доказателствата". В този случай ролята на здравната каса остава финансирането на дългосрочната грижа, както и "ролята на балансьор на средствата, които се изразходват от частните фондове" - каквото и за значи това.


Дъвката с частните каси се дъвче от също толкова време, колкото и останалите празни обещания и основният проблем при нея е както липсата на яснота кое колко струва, така и на гаранция, че и сега изтичащите милиарди няма да продължат да изтичат, макар и по-различна посока. Частните фондове работят за печалба - задължителни вноски отиват за това, вместо за лечение, освен това нямат интерес да правят разходи, т.е. да плащат за медицинската помощ и биха правили обратното на здравната каса - прекомерен контрол, който също ще затрудни достъпа.


Затова по-реалистично звучи идеята клиничните пътеки да станат "инструмент, определящ алгоритмите на лечение" вместо настоящия инструмент за остойностяване на разходите. То пък ще става -за всеки пациент, "чрез фактурирани разходи от страна на доставчиците на медицински услуги". Въпросът с плащането им обаче остава отворен, което поставя под въпрос и цялата идея.


Крути мерки и предвиждат от "Има такъв народ" - промяна на сегашния модел на здравеопазване, с нови закони и демонополизация на здравната каса, преустановяване на нерегламентираните плащания и корупцията, създаване на ефективно работеща доболнична помощ и общодържавна система за профилактика на социалнозначимите заболявания, "подобряване на морала, квалификацията и намаляване на бюрократичната обремененост в доболничната помощ", и, естестввено, "осигуряване на адекватен брой медицински кадри и повишаване на доверието в системата".


Това ще стане чрез премахване на клиничните пътеки и замяната им с диагностично свързани групи за извършена медицинска дейност, внедряване на различни видове здравноосигурителни пакети, извеждане на лечебните заведения от обхвата на Търговския закон, въвеждане на нова система за заплащане пропорционално на извършената дейност, Национална система за оплаквания(вероятно това ще реши въпроса с подобряването на морала) и Анализ на непредвидимо събитие.


Ковид-19 новата криза на XXI в.
С код 10Dnevnik получавате поне 10% отстъпка
Купете

Също в сферата на революцията, но и още по-общите приказки са обещанията на "Изправи се! Мутри вън" - цялостна реформа в здравеопазването с поставяне на пациента в центъра на здравната система, спазване на принципа "парите следват пациента",намаляване на доплащането в брой в здравната система, повишаване на публичните разходи за здравеопазване и контрола върху изразходването им, премахване на лимитите в лечебните заведения, по-голямо финансиране на доболничната помощ и долекуването, прилагане на комплексни мерки за прекратяване на ненужни хоспитализации, въвеждане на модерни методи на остойностяване и ценообразуване за постигане на справедливо разпределение на разходите и повишаване на ефективността в системата на здравеопазването, а както и още купища подобрявания на контрола и прилагания на комплексни мерки по целия конспект проблеми - от психично здраве, през мръсен въздух до заплатите на медиците.


ВМРО също залагат на поетапна демонополизация на НЗОК, осигуряване на медицинска помощ в малките населени места чрез актуализиране на национална здравна карта. Партията, която до вчера беше в управленската коалиция, обявява, че също недолюбва Търговския закон - държавата трябва да промени начина на финансиране на 66-те основни държавните болници и те да имат статут на създадени от нея, подобно на ВМА.


Всичко това оставя без отговор основния въпрос - кое е по-зле - отровното статукво или безидейната алтернатива.


Всичко най-важно за предстоящите избори - в специалната рубрика на "Дневник".


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK