Избори като на война: гласуването в чужбина все повече заприличва на битка на живот и смърт

Избори като на война: гласуването в чужбина все повече заприличва на битка на живот и смърт

© Дневник



Вероятно не сте чували - или вече сте забравили - историята на Александру Чипачиу - румънски лекар, работещ в парижката болница "Сен Луи". На първия тур на изборите за президент на Румъния на 2 ноември 2014 г. той чака на опашка четири часа. Две седмици по-късно прекара седем часа пред румънското посолство в Париж, за да пусне гласа си на балотажа, въпреки досадния дъжд и студа. Въоръжен с чадър, кафе и мисълта, че румънската демокрация е ограничена до изборите на всеки четири години, докторът бе твърдо решен да гласува.


Когато в неделя температурите паднат с 10 градуса и завали, спомнете си за него и за това как преди малко повече от 6 години румънците в чужбина обърнаха вота. И се замислете възможно ли е това да се случи и с България.


Този път 87 997 български граждани в чужбина са заявили предварително желанието си да гласуват на изборите за 45-то Народно събрание на 4 април. Но според представители на българските общности поне 200 хиляди души ще отидат до урните.




На фона на готовността за рекордна избирателна активност извън страната, сигналите за проблеми около изборния процес валят един след друг. Доскоро най-големите пречки пред гласуването бяха пандемията и недостатъчният брой избирателни секции, но с наближаването на изборния ден все повече българи в чужбина се опасяват от провал на изборите заради променените състави на секционните избирателни комисии. Напук на всичко, изборните доброволци, често свършили огромна подготвителна работа, са готови да се борят докрай за осигуряването на "справедлив и прозрачен" изборен процес.


Какъв е казусът със "спуснатите парашутисти"


Още в средата на миналата седмица заваляха десетки оплаквания от българи по света за това, че съставите на секционните избирателни комисии са запълнени от определени от София представители на партийни квоти, а изборните доброволци са оставени на резервната скамейка. Първият сигнал дойде от Кипър, последваха такива и от Испания, Великобритания, Германия, Австрия, Франция и Белгия. Стигна се дори до там, че Министерството на външните работи (МВнР) даде пресконференция, в която заяви, че законът е спазен и не желае да бъде въвличано в политическата кампания.


Съгласно Изборния кодекс най-напред за членове на секционните избирателни комисии зад граница се назначават представители на МВнР (които също могат да бъдат хора, посочени от организации на българи зад граница), а след това и представителите на парламентарно представените партии. Едва след това, ако се окаже, че партиите не са подали достатъчно имена за полагащи им се квоти, ЦИК "не по-късно от 7 дни преди изборния ден назначава за членове на секционните комисии лица, предложени от ръководителите на съответните дипломатически или консулски представителства".


Изборните доброволци зад граница познават закона отлично и казват, че проблемът е не толкова правен, колкото морален.


Изборите в чужбина са факт благодарение на почти 100-процентната инициатива на българските общности.


Боян Караджов,

координатор на изборните доброволци във Франция и член на СИК в Гренобъл


"Външно министерство и дипломатическите и консулски представителства си приписват заслугите, но истината е, че без хората по места нищо няма да се случи.", допълва още Караджов. Той обяснява, че доброволците сами търсят помещения, в които да се направят избирателни секции, сами популяризират изборите с цел да се повиши изборната активност, събират заявленията за разкриване на секции, общуват с местните власти и търсят начини за безвъзмездно осигуряване на "кабинки" за създаване на "тъмни стаички".

  • "Цялата организация е направена от нас и някак си не беше морално тези хора, които се трудеха в тежки условия, изведнъж да бъдат изхвърлени и на тяхно място да бъдат поставени лица, които дори не знаят, че ще имат такива задължения", възмущава се Александър Богданов от Великобритания.

Освен моралната страна на въпроса организаторите на изборите в чужбина са притеснени и от някои практически аспекти: от една страна не се изключва възможността голяма част от хората, излъчени от партиите, да не се явят в изборния ден.


До "Дневник" бяха изпратени сигнали от Бремен (Германия) и Льовен (Белгия) за лица, които са назначени за членове на СИК, но всъщност са уведомени, че ще им бъде платено, за да охраняват изборните помещения. Когато разбирали, че като членове на комисия всъщност трябва да броят бюлетини, повечето се отказват да вземат участие в изборния ден. Други пък се отказват след като научат, че ще получат по-малка сума от обещаната, разказва Мария Спирова, председател на СИК в Оксфорд. Би трябвало да има заместници на отказали и неявили се в изборния ден, но това допълнително изнервя ситуацията.


Притеснението на всички изборни доброволци е, че голяма част от партийните представители са без опит в провеждането на избори и твърдят, че според тях това със сигурност ще доведе до грешки и големи забавяния. "Явно ЦИК не е провеждала никакъв процес по проверяването им за годност. Хората са потресени, в паника са от случващото се", казва Мария Спирова. На някои места дори се говори за подготвен от България саботаж на гласуването.


В секцията в Нюрнберг, чийто състав бе изцяло запълнен с партийни представители, изглежда ще се окаже емблематичен случай. Бившият ѝ председател Иво Стоилов написа във "Фейсбук", че до този момент никой от новоназначените ѝ членове не е направил нещо, за да осигури необходимите материали за провеждането на изборите.


С всеки изминал ден се притеснявам все повече, че тези хора са изпратени да саботират изборите ни.


Иво Стоилов,

бивш председател на СИК в Нюрнберг


И други изборни доброволци във Франция, Великобритания и Германия сигнализират, че партийните членове на СИК още не са се свързали с тях и че те сами ги издирват в социалните мрежи, за да могат да осъществят някакъв контакт с тях преди самия изборен ден.


Опитът за увеличаване на секциите извън ЕС се провали


Още преди обявяването на съставите на СИК зад граница в средата на месец март се разбра, че българите, които живеят извън границите на Европейския съюз - като тези в САЩ, Великобритания и Турция, например - ще могат да гласуват само в 35 избирателни секции. За диаспората във Великобритания, която неотдавна окончателно се раздели с ЕС, това се оказва сериозен проблем. Само в Лондон по неофициални данни живеят над 80 000 български граждани. Там ще бъдат открити 13 секции с общ капацитет около 11 000 души.


"При условие че в момента сме в пандемична обстановка се съмнявам, че ще успеем да покрием дори този капацитет. Страхуваме се, че много сънародници няма да успеят да гласуват. Неминуемо ще се образуват опашки на края на изборния ден. Много хора ще бъдат върнати и няма да са успели да гласуват", казва Александър Богданов, председател на секционна избирателна комисия (СИК) в Гринуич, Лондон.


Българи в САЩ и Обединеното кралство се опитаха да обжалват решението на ЦИК за ограничението от 35 секции, но жалбата им беше отхвърлена от Висшия административен съд с мотива, че няма нарушение на закона. Така въпреки че най-много заявления за гласуване са подадени именно във Великобритания и Турция, българските общности в тези страни ще имат най-малко възможности да избират къде точно да пуснат своя вот.

    • В частност те могат да "благодарят" за това на зам.-председателя на ВМРО Искрен Веселинов, който още на 12 януари написа, че никога няма да позволят подобна промяна на въведено през 2015 г., което партията си приписа като свое постижение. Мотивът е, че така се борят с влиянието на турския президент Реджеп Тайип Ердоган върху българската политика. Срещата по тази тема с президента Румен Радев ден по-рано бе наречена от него "риалити шоу", а участниците - лица зад граница с български паспорти, а не сънародници.
    • Водещата в коалицита партия ГЕРБ и лично премиерът Бойко Борисов не направи нищо в изминалите месеци по този въпрос и мълчаливо остави да триумфира позицията на т.нар. патриоти.


Пандемията - тя ли е най-голямото зло?


Вероятно първите два проблема не биха били толкова сериозни, ако светът не се намираше в сериозна здравна криза. Въпреки опасенията, че страхът от заразата ще попречи на мнозина да стигнат до урните, изборните доброволци са категорични, че интересът към тези избори е огромен и напук на всички пречки се очаква висока избирателна активност. И все пак ще има и българи, които няма да могат да гласуват. Защото за разлика от България, където за карантинираните и изолираните изглежда, че бе създадена възможност да подадат своя вот чрез подвижна урна, то за българите зад граница такава възможност не е предвидена.


Според Антоанета Тончева, председател на СИК в Регенсбург, държавата не е помислила и за здравните имигранти, които заминават в чужбина, за да лекуват себе си или своите близки. Заради липсата на каквато и да е било форма на дистанционно гласуване, тези хора също ще бъдат лишени от избирателни права, коментира още тя.


За останалите, които все пак ще стигнат до избирателните секции изборните доброволци във Великобритания, Германия, Австрия и Франция заявяват, че ще направят всичко необходимо за гладкото протичане на изборния ден и че са достатъчно добре подготвени, за да осигурят максимална безопасност както на българските граждани, които ще отидат да гласуват в неделя, така и на членовете на СИК.


В Германия ще се спазва здравен протокол заимстван от изборите в Румъния. Засега обаче не е ясно дали членовете на СИК и самите граждани ще трябва да представят негативен резултат от тест за COVID-19 преди да могат да влязат в помещението за гласуване. Ако такова изискване бъде прието от германските власти, това значително ще намали избирателната активност в Германия, смята Катя Костова, председател на СИК в Берлин. Колкото до спазването на мерките, за тях отново ще се грижат доброволците, които ще следят да не се образуват струпвания пред помещенията.


И едно послание


На фона на всички предизвикателства и трудности, които доброволците описват като "битка на живот и смърт", Мария Бояджиева, изборен доброволец във Виена дава обяснение защо българите зад граница полагат толкова много усилия, за да се проведат избори в чужбина на 4 април.


"Човек не престава да бъде българин и да се интересува от бъдещето на България само защото е мобилен и живее извън пределите на страната. Време е да скъсаме на национално ниво с този остарял предразсъдък за избягали и напуснали, да спрем да се делим на българи от тук или там. Всички ние сме загрижени за бъдещето на България и имаме право да участваме заедно в определянето на това бъдеще. Време е също да бъде въведен и многомандатен избирателен район (МИР) само за българите извън страната, за да ни бъде най-сетне дадена възможността да излъчваме свои представители в парламента и да гласуваме с преференции."


А какво се случи с д-р Александру Чипачиу през 2014г.? Той така и не е успя да пусне гласа си нито веднъж, тъй като избирателните секции затвориха в 21 часа. Просто се оказа, че има прекалено много желаещи да гласуват и прекалено малко секции. Хиляди румънци, чакали с часове, не успяха да гласуват в Париж е в други европейски градове. Диаспората бе гневна и разочарована, хората скандираха срещу правителството и нахлуха в румънското посолство в Париж след затварянето на секциите и се нложи френската полиция да се намеси.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK