Записки по изборите на селския секретар

"От кулата си над облаците ЦИК не вижда демографските и образователни реалности на грешната земя. А аз се сблъсках с тях в съседното село."

© Юлия Лазарова

"От кулата си над облаците ЦИК не вижда демографските и образователни реалности на грешната земя. А аз се сблъсках с тях в съседното село."



Заради предимството при имунизацията се самопредложих за член на секционна комисия в трънското село, където живеем със съпругата ми. Много секции съм наблюдавал в България и по други места, но потапянето в реалността е съвсем друго нещо.


Събота, 3 април. Помещението на кметството, където се гласува, е позанемарено, но просторно и вече подредено в 14.00, когато ни извикаха да приемем бюлетините и другите материали. С маркировка за дистанция по пода, кабината - ориентирана, както се иска по "здравния протокол", предупредителните знаци - вече разлепени. Подписваме се за книжата и за сериозния асортимент от дезинфектанти, плюс маски и ръкавици; доподреждаме; щателно поставяме информационните табла по местата им и пак остава много време до шест вечерта, когато идват от охранителната полиция за оглед и ни позволяват да запечатаме вратата.


Неделя, 4 април. Започваме изборния ден по устав. Не е много работата за пет души при 75 избиратели по списък - от нашето и две близки села. Хората си знаят процедурата и, прескачам напред, накрая нямаше нито един недействителен глас сред 50-те бюлетини в кутията. 66% избирателна активност. Само един дойде без маска. Свежа струя от възрастна съседка, която излезе от кабината с разгъната бюлетина и докато ѝ казвам: "Петканке, върни се в кабината, сгъни бюлетината", тя: "Да ми покажете как да гласувам за Слави"




Мъртвите часове на следобеда едва се влачат. Студено е - двете електрически печки са слаби за голямото помещение. Радваме се на всеки гласоподавател като повод да се размърдаме и нещо да правим. Прогнозираният сняг започва да се задържа по покривите и тревата. В осем вечерта започваме при стегната организация броенето и опаковането и въпреки флегматичния нрав на секционните фотокопирни машини в 21.30 сме с книжата и чувалчето в бусчето на общината, на път към приключението в РИК Перник.


Ще сме от първите, мисля си, това е предимството на малката секция. Но си и давам сметка, че както опитната председателка беше заменена в последния момент заради заболяване, щеше да ни е нужно много повече време, ако по друг повод не ми се бе наложило да сдъвча и смеля изборните процедури. Колегите ми ги нямаше на рехаво посетеното обучение, а на дистанционното за целия избирателен район бяхме двама; може и да са го повторили от РИК.


Тогава, при въпросното обучение, и малко по-късно в неделя вечер за пореден път се ядосах на ЦИК, защото така и не публикуваха на сайта си указания за районните комисии как да обучават секционните в условията на епидемия и локдаун. Единствено от протоколите на самата ЦИК разбрах, че са пращали писма с препоръки "давайте дистанционно, но допускаме и присъствено" - критикувани заради неяснотата им от членове на самата комисия. Която и по други въпроси показа преди тези избори, че от кулата си над облаците не вижда демографските и образователни реалности на грешната земя.


А с тях се сблъсках в съседното село.


Все още 4 април. В съседното село чакахме колегите си от тукашната СИК до 23.20 вечерта, три часа са им били нужни за броене и опаковане, а имали 80 бюлетини - не чак толкова повече от нашите. Това - как да е, но заради закъснението от полицията или общината (полицията, казаха ми в общината) променили графика на "лъчовете", изключиха ни от конвоя и ни отредиха да чакаме секциите с машинно гласуване от града. Първите станаха последни.


Вече почти 5 април, понеделник. Пътят от Трън до Перник нормално е към 40 минути. Плюс, в нашия случай, 4 часа на място в бусчето със слабо работещо "парно". Заболя ме гърбът, изнервих се. Книгата, каквато си нося за случаи на предвидено чакане, се оказа непоносимо скучна; изчетох на телефона екзитполовете, излязоха и паралелни преброявания; слушах по радиото коментари по "Хоризонт" през шеговитите и шумни разговори в бусчето на симпатичния трънски диалект. Яд ме беше на комшийското село; яд ме беше, че май само аз се ядосвам.


Чакането в бусчето, мислех си, е аспект на оня, "сложния протокол" за секциите с хартиено и машинно гласуване. Пет часа, дами и господа, за попълването му в големите секции на нашата община, които не са толкова големи като брой гласуващи като в София или Варна и където, предполагам, по-малко хора бележат преференции за кандидатите (максимум осем в този избирателен район) спрямо предпочитанията / преференциите в София или Варна - до 32 кандидата. Сметката за петте часа е от закриването на гласуването в осем вечерта на 4 април до потеглянето на нашето бусче от точката на замръзване, вече в нов конвой. Сини лампи, Уау-у-у!


02.20 часа в понеделник - дебаркираме пред пернишката професионална гимназия за облекло и туризъм - място за чакане. Чисто, но студено е в класните стаи; има сандвичи и минерална вода. И, както пееше Тодор Колев, "нямаш капка информация" - кога ще ни придвижат до РИК.


Гимназията е една от "буферните зони" в плана на РИК Перник, за който пак от протоколите на ЦИК знам, че е посрещнат с ядовити коментари и отрицание. Защото според Правилата изборните книжа и материали може да се носят само в РИК и в общинската администрация. Тоест фактът, че в изборната нощ въпросната или друга РИК не е в обичайното си седалище, а се е преместила, примерно в сградата на областната управа, е ОК. Да висим ние, приносителите на особено важните документи, с часове на улицата в най-студената пролетна нощ е ОК, но да чакаме под покрив в гимназията на 300 метра оттам е в очите на задоблачните авторитети извън територията на РИК.


Идва ми за момент идеята да завърша тази дописка с фраза в стила на римския консул Катон Стари, който в края на всяка своя реч, по каквато и да било древноримска злободневност, изричал думите "А Картаген трябва да бъде разрушен!". Но вече пиша на топло у дома и съм пак позитивно настроен. И други добри неща в тези избори станаха покрай или въпреки ЦИК.


04.30 в понеделник - вече сме вече на топло в актовата зала в сградата на областната управа - седалището за тази вечер на РИК. С нас са координаторите на общината за изборите и на "лъчовете", тоест от последните от нашите бусчета с последния полицейски конвой. Това ми вдъхва спокойствие - не са ни изоставили.
Меките седалки са означени с хартиени ленти - да се сяда през една. По лицата в най-буквалния смисъл се вижда умора от "мерките" - мнозина са вече със смъкнати надолу маски, събираме се нагъсто да запазим реда си. Добре де, имам вече две "Пфайзър" дози, казвам си, нали оттам започна всичко?


Това обаче не е само поредната чакалня със сандвичи, вода, кафе, а и първият "филтър" на РИК. По неясен за мене критерий се извикват номерата на СИК от някоя от общините в Пернишка област. Едно младо момиче и едно младо момче държат работните места, където проверяват за груби, видими грешки в протоколите, които носим. Настроението ми се подобрява - стоплих се, а макар и да не разбирам по какъв ред стават нещата, вижда се, че нещо става, движат се хора, протоколи, чували.


5:40 - идва ни редът. Не знам на какви смени са работили до момента тези хора, но те прелистват, явно с разбиране, 12-те страници на протокола, конкретни са и любезни. Нашата грешка е, че в квадратчетата за отбелязване на преференции на 30 листи с по 8 възможни кандидати тук и там сме пропуснали да напишем "нула". Минаваме този първи тест за четири минути по моя часовник.


Председателката ни отнася съдбовния протокол в изчислителния пункт на РИК, с операторите и компютрите на "Информационно обслужване" (ИО). Със зам.-председателката сме се вторачили през стъклената врата - бавят се!


Междувременно две млади дами - от ИО вероятно - излизат за кратка кафе пауза и завързвам "непринуден разговор". "За какво най-често връщате СИК-овете за поправки?" "За преференциите." Ами секциите с хартиени бюлетини и машини?" "Нали за това говорим."


Катон Стари навярно би казал в тази пернишка нощ: "А нека данните от хартиеното и машинното гласуване не се сумират в секцията!"


След 20 притеснителни за секретаря, моя милост, минути председателката ни излиза от ИП на ИО, просто казано, излиза през стъклената врата. Нямаме грешки в сметките по нашите 50 селски бюлетини. Give me five!
А 20 минути са отишли, защото за всяка "нула" или чертичка в полетата на протокола, операторът на ИО трябва да чукне на клавиатурата 0.


Още време пред други врати. Пак трудно разбирам вариантите на съдбата - от стая А в какъв случай отиваме към Б и някакви поправки на евентуални наши грешки в обилната документация или към свободата? Но не бих и очаквал да са чак толкова обучени тези любезни младежи, които ни напътстват и напомнят за спазването на дистанция; аз съм си нетърпелив.


Понеделник, 5 април, 7:00. Под ведро синьо небе. Кафенце от будката край паркинга и свободна размяна на впечатления с колеги, докато чакаме последната "тройка" от нашите да се качи на бусчетата и да ни върнат в родния край. Много грешки имали в тази последна, "проблематична" комисия , или на трънски: преписую целио протокол.


Не съм надничал, нито питал за подробности. "Машинна" секция, разбира се.


Връщаме се в Трън, предавам си чувалчето, пътувало до Перник и обратно. От общината ми осигуряват кола да ме върне в моето село, където в неделя вечерта - колко отдавна беше! - съм оставил под снега старата, но любима моя хонда.


10:00. Сдавам ключа от изборното помещение.


А по пътя шофьорът от общината ми казва: "Не ви очаквахме да се приберете толкова рано."


Велко Милоев е член на обществения съвет в Централната избирателна комисия (ЦИК) и наблюдател на изборния процес.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK