Слуховете за залеза на ДПС са силно преувеличени

Изграждането на санитарен кордон около тандема ГЕРБ-ДПС може да сближи още повече Борисов и Доган.

© ДПС

Изграждането на санитарен кордон около тандема ГЕРБ-ДПС може да сближи още повече Борисов и Доган.



Анализът е препубликуван от "Дойче веле".


След четири години в парламента, на проведения критичен тест на 4 април, ГЕРБ остана първа политическа сила, но загуби над 310 000 гласа, БСП загуби рекордните 475 000 гласа и остана трета, ВМРО, НФСБ, "Атака" и "Воля" изпаднаха.


От парламентарно представените партии само ДПС излиза на терена в по-добра кондиция - близо 336 000 гласа, или 10,5 на сто, при 316 000 гласа, или 9,2 процента на предишните избори през 2017-а. Отново, както преди четири години, е четвърта политическа сила, с малка преднина пред "Демократична България", и ще има повече депутати в 45-ото Народно събрание - вероятно 30, при 26 в предишното.




Апетитите на Доган&Co обаче бяха далеч по-големи. През паметната за ДПС 2009 година партията получи 592 000 гласа, а, ако сравним с резултата на по-предишните избори - през 2014-а спечели 487 000 гласа.


Прогнозирах по-силно представяне на ДПС през 2021-а: на тези избори го нямаше трънът в петата на Сокола - ДОСТ (който през 2017-а спечели над 100 хиляди гласа); отношенията на движението с Анкара отбелязаха историческо затопляне; в стремежа си да придобие по-благ, хрисим вид, "морфичният резонанс" не направи депутат Делян Пеевски, чието име е станало синоним на задкулисието.


Могат ли обаче златните изборни години на ДПС да се завърнат?


Промените в изборното законодателство имат своето значение: през 2016-а под натиска на Патриотичния фронт, броят на избирателните секции в страните извън ЕС бе ограничен на 35 (основно, за да се редуцира ролята на гласовете от Турция). Тези и други мерки за пресичане на изборния туризъм безспорно дават отражение върху електоралната подкрепа за ДПС.


На изборите на 4 април ГЕРБ стана "шампион в гетата" - монополизира ромския вот, който е важен ресурс за партията на Доган. Партията на Борисов се наложи в ромските махали в София, Пловдив, Варна и Сливен. ГЕРБ отстъпи София на ДБ, като извоюва победа само в 25 МИР, където е и квартал "Факултета". Трябва да поясним, че почти всички партии у нас посягат към ромския вот - пазаруването на гласове в гетата продължава да е масова практика, защото политическият елит си е дал сметка, че няма полза от нейното изкореняване.


Има сигнали за известно отстъпление на ДПС в техни традиционни ловни полета. Не изключвам на места хегемонията на етническата партия да се пропуква. Задълбоченият анализ предстои, когато разполагаме с всички данни.


Очакванията за много ниска активност заради Ковид-19 на тези избори не се оправдаха. Ниската активност би засилила още повече тежестта на купения и корпоративен вот. От ниската активност най-много биха спечелили ГЕРБ и ДПС. Активността, особено в чужбина бе сравнително висока - изборите в "другата България" бяха спечелени от "Има такъв народ" и "Демократична България". Това са гласове срещу модела ГЕРБ-ДПС.


Какво предстои за ДПС в 45-ия парламент?


В новото Народно събрание няма да се чува гласът на "радикалния патриотизъм", който бе използван като плашило от лидерите на ДПС, за да се сплотят още повече редиците на етническата партия. Най-голям успех в патриотичната ниша постигна "Има такъв народ", ала реториката на партията на Трифонов е далеч по-умерена от тази на "Атака" например.


Ако доскорошната опозиция остане вярна на принципа "всички без ГЕРБ и ДПС", едва ли ще видим "Борисов 4" - партията на Доган не само няма да участва с министри в правителството, а и трудно би могла да влезе и в ролята на балансьор, който кешира печалба от транзакциите с всички останали.


Изграждането на санитарен кордон около тандема ГЕРБ-ДПС обаче може да сближи още повече Борисов и Доган. Съдружниците вече имат много общи (бизнес) интереси, например в сферата на енергетиката. Ако 45-ят парламент не е ялов и все пак роди правителство, то най-вероятно ще е срещу модела ГЕРБ-ДПС. Медийната империя, която обслужва този модел, в такъв случай може да бъде задействана на пълни обороти за дискредитиране на новите управляващи. ГЕРБ и ДПС ще легнат рамо до рамо в окопите, за да се бранят срещу общия враг.


Петър Чолаков е доцент е по социология в Института по философия и социология на БАН. Доктор по политология (СУ "Св. Климент Охридски", 2009 г.). Специализира в London School of Economics (2003 г., Hansard/Chevening Scholar).


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK