ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2022

  • 25.3%
  • 20.2%
  • 13.8%
  • 10.2%
  • 9.3%
  • 7.4%
  • 4.6%
  • 3.8%
  • ГЕРБ:67
  • ПП:53
  • ДПС:36
  • ВЪЗР:27
  • БСП:25
  • ДБ:20
  • БВ:12
39.4%активност

Източник: Резултатът и активността са от ЦИК при 100% обработени протоколи, мандатите са по изчисление на "Дневник"

Не обявяваме Бойко Методиев Борисов за избран за депутат

Не обявяваме Бойко Методиев Борисов за избран за депутат

© Юлия Лазарова



"Необявяване за избран за народен представител" - това е поискал лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов от Централната избирателна комисия (ЦИК). Няколко новоизбрани депутати на ДПС пък са формулирали същото желание с формулировката "да не бъде обявен за народен представител".


Часове след искането на премиера, то беше уважено на заседание на комисията късно вечерта на 8 април. ЦИК позволи на Борисов да не бъде (обявен за) избран. Същото направи и по молбите на още един кандидат от ГЕРБ и на девет представители на ДПС (в рамките на два дни) да се откажат от участие в разпределянето на депутатските мандати. Така въпреки че са избрани и щяха да влязат в парламента, те се оказаха заличени - сякаш изобщо не са участвали в изборит. Техните места ще се попълнят от други в листите, с които избирателите им ще трябва да се примирят.


Казусът предизвиква възмущение и полярни оценки от няколко години,




откакто кандидати започнаха да се отказват в последния момент преди обявяването на списъка с депутати за новия парламент. До 2014 г. практиката беше друга - никой не се отказваше, освен в предвидения по закон срок преди изборите. През 2009 г. дори беше допуснато министрите в оставка от кабинета на Сергей Станишев да бъдат едновременно и новоизбрани депутати и да работят и в двете си качества въпреки очевидната несъвместимост.


От 2014 г. отказите преди раздаването на мандатите започнаха да валят - тогава през пролетта имаше избори за европейски парламент, а през есента - за български. "Крак повлече" Делян Пеевски, който през май 2014 г. се отказа от мястото си на евродепутат и поиска да бъде заличен, а вместо него за избран да бъде обявен следващият в листата на ДПС.


"Тогава ЦИК първо взе принципно решение за недопустимостта на такава процедура, а само няколко часа по-късно уважи искането на Пеевски поради това, че част от колегите очевидно бяха обработени да сменят вота си. Все пак тогава трима души гласувахме против, а двама не подписахме и протокола с официалните изборни резултати", спомни си тази седмица в публикация във "Фейсбук" Цветозар Томов, който тогава е бил член на ЦИК.


На евроизборите през 2014 г. драмата беше на тогавашния лидер на БСП Сергей Станишев, който след големи колебания избра да е евродепутат вместо депутат в българското Народно събрание, което беше пред разпускане.


През есента на 2014 г. по този начин се отказа и Деница Гаджева от "Атака", спечелила мандат в 23 МИР в София. Оттеглиха се и четирима кандидат-депутати от ГЕРБ, изместили с преференции по схемата 9/9 водачите в листите. Единият от тях изместваше в Добрич местния лидер на ГЕРБ Живко Мартинов, прочул се по-късно със "Суджукгейт" - делото, по което все още е подсъдим за изнудване на местен бизнесмен да даде суджук и филе за Бойко Борисов. След отказ на Стилиян Митев Мартинов стана депутат. През 2014 г. се отказа и Ангел Джамбазки от ВМРО, защото предпочете да е евродепутат. Отказ имаше и от ДПС.


През 2017 г. отказите от мандати бяха масови - 10 избрани за депутати кандидати поискаха от ЦИК да бъдат заличени след изборите. Петима бяха от ДПС, четирима от "Воля" и един от БСП.


След това на евроизборите през май 2019 г. Пеевски повтори номера, същото направи и Мустафа Карадайъ, лидер на ДПС.


Казусът има две страни - юридическа и морална


Няма спор, че не е етично избирателите да се подлъгват, че гласуват за популярна личност като водач на листа, а след това тя да се оттегля. Според мнозина дори става дума за изборна измама, защото хората са гласували за листите, в които присъстват именно тези хора и това е повлияло на избора му. Със сигурност водач като Борисов привлича гласове и това без съмнение влияе на броя на мандатите за ГЕРБ в избирателните райони, където участва лидерът. Законът обаче често пренебрегва морала.


Има две тълкувания на юридическия аспект:


Няма как да се оттеглиш от участие в изборите след изборите, тогава вече си избран и единственото, което може да направи ЦИК, е да обяви резултата от народната воля - това е тезата на опонентите на решенията на ЦИК. Например Маргарита Златарона, бивш конституционен съдия и бивш член на Централната избирателна комисия е цитирана от "Капитал" през 2014 г. по повод прецедента, създаден от Пеевски на европейските избори: "Оставката се подава до Европейския парламент и едва тогава ЦИК ще се произнесе по обявяването на следващия кандидат в листата. ЦИК е един административен орган. Той трябва да приема документи и да обявява резултати. ЦИК не може да пренарежда листата, това е правомощие, което не можем да си присвоим. Ролята на партията да размества листата след създаден избор също е невъзможна."


Цветозар Томов също смята, че законното е вече избраният депутат да бъде обявен от ЦИК, а ако не желае да встъпи в длъжност, той следва да предприеме необходимите действия пред новоизбрания парламент. Тоест заклева се пред новото Народно събрание и след това подава оставка.


На обратното мнение е доц. д-р Наталия Киселова, преподавател по конституционно право в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и бивш правен съветник и секретар по правните въпроси на президента Росен Плевнелиев. "Никъде в Изборния кодекс няма забрана избран, но необявен депутат да се откаже от участие в раздаването на мандатите", каза тя за "Дневник". Според нея аргументът, че да се откажеш не е морално, не е достатъчен. Такъв отказ би бил недопустим при мажоритарна избирателна система.


"Човек може по всяко време да се откаже в изборния процес за национален парламент, защото участието в изборите е право", обясни доц. Киселова и посочи, че записването на евентуална забрана на такъв отказ в Изборния кодекс ще противоречи на конституцията. Според нея кодексът допуска кандидатът да упражни лична воля и като посочи от кой район желае да бъде избран, и като откаже да участва в раздаването на мандатите, преди да бъде обявен поименният състав на новия парламент.


Избраните за депутати могат да се отказват, преди да бъдат обявени мандатите - това е мнението и на проф. д-р Пламен Киров, ръководител на катедра "Конституционноправни науки" в Софийсикя университет "Св. Климент Охридски". Според него, ако не искаме да е така, трябва това право да се забрани в закона. Което пък е въпрос на политическа целесъобразност.


След като кандидатите са избрани от два района, те могат да изберат единия. По същата логика според проф. Киров могат да се откажат и да не влизат в парламента. На въпроса дали е етично, той посочи, че не би трябвало и един човек да бъде водач на две листи, но според Изборния кодекс е допустимо. В същото време може да се счете, че това нарушава равното избирателно право и е злоупотреба с право.


Той припомни


казуса с Бойко Борисов от 2005 г., когато беше избран за депутат от НДСВ в два избирателни района


Тогава проф. Киров е бил член на ЦИК и в комисията е получен отказ от Борисов от депутатското му място. Това обаче е станало, след като избраните депутати са били обявени. Затова на Борисов се наложи да подаде оставка пред новоизбрания парламент и той прекрати предсрочно мандата му, без да се налага да положи клетва. Тогава казусът обаче е бил различен от сегашният, тъй като Борисов е закъснял с оттеглянето си. Иначе и тогава избирателният закон не е забранявал отказ от депутатското място, преди да бъдат определени мандатите.


Куриозът в онзи казус е, че Борисов, тогава главен секретар на МВР, спечели два депутатски мандата - в Благоевград и в Пловдив - област. Но не посочи пред ЦИК от кой избирателен район влиза в парламента. Тогава ЦИК обяви, че влиза от два района и постави парламента в необичайната ситуация - в първия си работен ден да се заклеват 239 депутати вместо 240. Впоследствие Борисов подаде молба до комисията и се отказа от мандата си в Пловдив-област. После депозира молба в парламента да му бъдат прекратени депутатските пълномощия. И накрая обвини Пламен Панайотов, Даниел Вълчев и Ради Найденов, че го подвели за процедурата.


Какво следва от отказа на Борисов да е депутат?


Поне две неща:


Първо, няма да изпадне в несъвместимост като останалите 15 министри от сегашното правителство, които след като бъдат обявени за депутати, ще подадат оставка пред Народното събрание, но ще останат министри в оставка. За тях конституцията предвижда, след като се закълнат, да освободят временно депутатските си кресла и да се завърнат след сформиране на новото правителство. Дотогава на техните места могат да влязат временно следващите в листите, а могат да останат и незаети.

С отказа си да е депутат Борисов ще избегне срещи с президента Румен Радев.

© Юлия Лазарова

С отказа си да е депутат Борисов ще избегне срещи с президента Румен Радев.


Второ, като не е член на парламентарната група на ГЕРБ, ако такава бъде сформирана, Борисов ще избегне възможността да приеме покана от президента Румен Радев и да отиде на политически консултации при него преди връчването на мандати за съставяне на кабинет. Той, разбира се, не е длъжен лично да участва в тези консултации, но липсата му, ако е председател на парламентарна група, ще бъде много явна и ще предизвика коментари. Двамата са в публичен конфликт от повече от година.


Самият Борисов твърди, че не това е целта му. Искал да демонстрира, че не му е нужен имунитет, зад който да се крие. По-вероятното е да смята, че е под достойнството му да се занимава с парламент, в който му предстои да е опозиция, а също и да търпи нападките на анти-ГЕРБ партиите. Затова е възможно да се стяга за президентските избори, или пък за предсрочните парламентарни, за които вече мнозина говорят открито, и в които нищо чудно отново да го видим като водач на две листи. А може да обмисля и двата варианта.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK