Странният случай с високия резултат на "Възраждане" в чужбина

Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов

© Георги Кожухаров

Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов



От "изява на протестен вот" до "ефект от антиправителствените демонстрации" в страната през миналата година - това гласят част от обясненията за една от изненадите на отминалите парламентарни избори - високия резултат на партия "Възраждане" сред избирателите в чужбина.


Макар общия й резултат от 78 414 гласа (2.45%) да я остави далеч от Народното събрание, националистическата формация на Костадин Костадинов, известна с проруските си позиции, утрои резултата си зад граница в сравнение с вота преди четири години. Тя получи 7.42% от гласовете (срещу едва 2,04% през 2017 г.) при рекордното високата активност в чужбина и се нареди на пета позиция след "Има такъв народ", "Демократична България", ДПС и ГЕРБ, изпреварвайки влизащите в парламента БСП и "Изправи се! Мутри, вън!".


Проверка на протоколите от секционните избирателни комисии зад граница показа, че в някои държави партията се оказва на трета, та дори на втора позиция. Такъв е случаят в Италия, където формацията получава 664 гласа и се нарежда втора след партията на Слави Трифонов. В Австрия, Великобритания, Ирландия, Канада и Норвегия остава на третото място, а в Испания, Франция и САЩ - четвърта.




Дни след обявяването на резултатите на пресконференция лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов обяви партията си за "номер едно в патриотичния сектор", защото изпревари повечето основни играчи в сектора в последните избори - НФСБ и "Атака", отстъпвайки единствено на ВМРО, които са част от управляващата коалиция.


Пред "Дневник" той заяви, че резултатът му в чужбина се дължи на факта, че вотът зад граница не може да бъде купен и манипулиран. "Българите там са свободни хора с критично мислене, които формират своето мнение не на база това, което им казва телевизорът, а това, което им казват различни източници", каза той.


Пред "Дневник" Геновева Петрова, управляващ партньор в социологическата агенция "Алфа Рисърч", коментира, че заради липсата на емпирични данни от чужбина е трудно да бъде доказано на какво се дължи подкрепата за "Възраждане". Може обаче да се допусне хипотезата, че има


много по-сериозен ръст на протестния вот зад граница,


което проличава от подкрепата за всички партии извън статуквото, коментира тя. По думите ѝ вотът на "Възраждане" би могъл да се интерпретира като част от протестната вълна и като проявление на радикалните ѝ форми.


Първан Симеонов от агенция "Галъп" обяснява гласовете за "Възраждане" от чужбина с факта, че българската общност е разделена на два типа хора - интелигенцията и студентите, които основно подкрепят "Демократична България", но и гастарбайтери, които не са доволни от страната си и търсят всякакви алтернативи.


За политолога Евгени Дайнов успехът на Костадинов е обясним с това, че


партията е най-видимата от т.нар. прокремълски, русофилски партии


"Макар че в Европа няма русофилски анклави, както в България, крайнодесните партии имат политически симпатии към Путин. Има българи в чужбина, които не приемат това, което възприемат като слободията на западната демокрация и намират путиновата диктатура за по приемлив модел на управление на обществото", коментира Дайнов. За Първан Симеонов обаче обявяването на "Възраждане" за проруска партия е клише. Според него това е протестно движение, което се развива главно в социалните медии, а като му се лепне етикет "проруско" то даже му помага, защото проруските сантименти в обществото са господстващи".


Според Симеонов формацията активно работи за привличане на гласоподаватели от чужбина: "те бяха едни


от първите, които използваха антиковид реториката,


за да направят кампания. Те са силно протестни, радикални и затова покрай демонстрациите от лятото на 2020 г. им се отвори парашутът", обяснява Първан Симеонов, препращайки към антиправителствените протести, които започнаха през лятото на 2020 г. и в които "Възраждане" участваше и правеше свои акции.


Твърдението, че партията на Костадинов активно разчита на дейността си онлайн, се потвърждава и от ново проучване на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) по повод дезинформацията в социалните мрежи по време на предизборната кампания. Презентацията на ЦИД разкрива, че "Възраждане"


значително е засилило активността си в социалните медии


през месец март. Там се посочва, че 15.44% от всички постове на политическите партии в България и 10% от интеракциите (коментари и споделяния на съдържание) са създадени именно от "Възраждане". Споменава се също така, че съдържанието най-често е ориентирано около послания, които разпространяват неверни факти относно пандемията от COVID-19 и ваксините, руските енергийни проекти в България, Европейския зелен пакт и Европейския съюз. Набляга се и на това, че се споделят публикации от проруски медии, които твърдят, че COVID-19 е измама, а Европейският съюз толерира корупцията и налага упадъчни ценности, основани на джендър идеология.


Заключението на ЦИД е, че националистическите и проруски партии се възползват от обърканите представи на гласоподавателите за това какво е демокрация, за да наложат своите идеи.


Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов е убеден, че


ако се стигне до предсрочни избори, ще влезе в парламента


Според Първан Симеонов обаче трудно може да се предвиди какъв би бил резултатът на "Възраждане" при едни евентуални предсрочни избори, тъй като техните гласове представляват протестен вот срещу Борисов. "От демографския им профил се вижда, че това са предимно търсещи хора, които не са имали право да гласуват преди или са дистанцирани от политиката - такива, които предпочитат да слушат алтернативния разказ", обяснява Симеонов. По тази причина, според него, не може да се извлекат прогнози как биха действали на следващи избори.


На сходно мнение е и Геновева Петрова, според която т.нар. протестен вот се характеризира със своята емоционалност, в която липсват аргументи. "Бидейки емоционален той би могъл при едни следващи предсрочни избори да реагира както много силно в подкрепа на същите тези формации, така и да се получи много силен отлив на подкрепа за тези формации", смята Петрова.


За Евгени Дайнов националистическите формации могат да прескочат бариерата, ако са обединени, защото общата им тежест е около 8-9 процента. Той обаче смята, че всичко зависи в какъв контекст ще бъдат проведени следващите избори. "Ако напрежението между Запада и Русия сега се фокусира върху Украйна, ако се стигне до някаква точка на възпламеняване, това може да доведе до прилив на русофилски гласове за "Възраждане". Ако си представим една друга ситуация, която за момента не е реалистична, а именно - че изборите са след 4 г., дотогава те ще отмрат. Но аз мисля, че ако тази година има избори, съдбата ще им даде шанс още веднъж да проблеснат в парламента", смята Евгени Дайнов.


Партия "Възраждане" се позиционира в радикалния ъгъл на националистическите движения. Миналата година прокуратурата поиска заличаването й по сигнал, че е при учредяването през 2015 г. са присъствали по-малко от минимално необходимите 500 граждани, но Софийски градски съд отхвърли иска на първа инстанция. Няколко месеца преди това лидерът на "Възраждане" бе обвинен за разпространяване на невярна информация, свързана с пандемията от коронавирус, с която се цели всяване на паника, както и за присвояване на партийна субсидия. Самият Костадинов е бивш член на НФСБ, а преди това беше зам.-председател на ВМРО.


С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK