ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2022

  • 25.3%
  • 20.2%
  • 13.8%
  • 10.2%
  • 9.3%
  • 7.4%
  • 4.6%
  • 3.8%
  • ГЕРБ:67
  • ПП:53
  • ДПС:36
  • ВЪЗР:27
  • БСП:25
  • ДБ:20
  • БВ:12
39.4%активност

Източник: Резултатът, активността и мандатите са от ЦИК при 100% обработени протоколи

Какво следва след свикването на парламента

"Докато се избере ново правителство - старото, макар и в оставка, подлежи на парламентарен контрол. Въпросите и питанията изискват лично присъствие, ако е поискан устен отговор."

© Юлия Лазарова

"Докато се избере ново правителство - старото, макар и в оставка, подлежи на парламентарен контрол. Въпросите и питанията изискват лично присъствие, ако е поискан устен отговор."



Президентът Румен Радев издаде указ, с който свиква новото Народно събрание. Указът предстои да бъде обнародван в сряда, а първото заседание е насрочено за 15 април, четвъртък. Какво следва след това, какви са възможните варианти и какво предвижда конституцията? Зададохме най-важните въпроси на доц. д-р Наталия Киселова, преподавател по конституционно право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тя е бивш правен съветник и секретар по правните въпроси на президента Росен Плевнелиев. Автор на монографията "Политически права на българските граждани".


Ако новите парламентарни групи не могат да изберат председател на парламента и зам.-председатели - как продължава работата на Народното събрание?


Председател и заместник-председатели на Народното събрание се избират с обикновено мнозинство, т.е. с повече от половината от присъстващите при наличие на кворум (най малко 61 от 121 присъстващи, напр.). Ако народните представители не успеят да си изберат, то ще се проведе следващо (второ или трето) гласуване, а ако преценят ще продължи да ръководи заседанието или заседанията най-възрастният избран и присъстващ.




Има ли други ключови въпроси, по които трябва да се разберат помежду си новите парламентарни групи?


След избор на ръководните органи е необходимо да се приеме решение за подготовка на нов Правилник за организацията и дейността на новоизбраното Народно събрание. Необходимост има и от самоучредяване на парламентарни групи.


Може ли депутат/и да се закълнат дистанционно? Ако са в карантина например.


Според мотивите към Решение №2 от тази година на Конституционния съд: "Установените с оспореното решение правила са предназначени да регулират обществените отношения, породени от обявена с акт на оправомощен държавен орган извънредна епидемична обстановка, поради епидемия от силно заразна болест (COVID-19). Правилата имат временен характер. Периодът на тяхното приложение е обвързан с периода на съществуване на извънредната епидемична обстановка и опасността за живота и здравето на гражданите, предвид реалния риск от заболяване."


От тук, според мен има няколко последици. Първо, трябва да се конституира Народното събрание с присъстващи народни представители и едва след това да решат да се прилага ли това временно решение и в 45-то Народно събрание. Второ, това временно решение е за участие на вече положили клетва народни представители. Трето, дали това ще стане на същото или някое следващо заседание е въпрос на нарочно гласуване.


Кога става формирането на парламентарни групи? Обединяване на групи възможно ли е?


Парламентарните групи се образуват след полагане на клетва от народните представители. В правилника на предишното Народно събрание имаше правила за тяхното създаване (за съжаление, само по количествен белег - изисква се минимум 10 народни представители, липсват обаче в Правилника на 44-то Събрание някакви качествени критерии - регистрация на база обща или сходна идеология, участие на изборите с обща партийна листа или непосредствени цели).


Групите приемат на свое общо събрание свои вътрешни правила. Вписват се членовете на групите в нарочен регистър, воден от председателя на Народното събрание. Възможността за обединяване на вече учредени парламентарни групи ще е допустима ако правилникът го допуска. Наложи се разбирането, че трябва да се премахне парламентарното номадство. При съществувалите правила не беше допустимо обединяване на вече образувани парламентарни групи. Ако и занапред се запази тази уредба - няма да могат да се обединят вече образувани и регистрирани групи.


Ако парламентарна група не се сформира или се разпадне, или група депутати не се закълнат - какво следва?


Възможно е парламентарна група да не се създаде и тогава народните представители са независими. Това е неблагоприятно за тях (не участват в комисии, не могат да правят предложение по процедури и по същество и др.). Разпадане на парламентарна група е възможно едва след като е учредена и е паднала под 10 народни представители. Наблюдавахме в минали парламенти такива разпади и те са резултат от усилия за повече независими народни представители, които подпомагаха най-голямата парламентарна група в лично качество.


Въпросът за клетвата е отделен - няма задължение кога един обявен за народен представител ще се закълне, за да встъпи в своя индивидуален мандат. Ако група, по-точно определен брой депутати решат да не се закълнат на първото заседание, то могат и да го направят по-късно, то до тогава не са пълноправни (не участват в заседанията, не могат да се изказват, да гласуват). Няма изрична конституционна норма колко могат да са онези, които отказват да се закълнат, за да бъде възпрепятствана работата на парламента. Спорът е теоретичен и може да се каже, че дори и една средно голяма група депутати, която не се е заклела няма да е пречка да започне работата си Народното събрание. Езикът на конституцията говори за "присъстващи" народни представители в съответното пленарно заседание.


Кога се създават парламентарните комисии?


Парламентарни комисии се създават на два принципа - ресорен (съответни на политиките, министерствата и службите) и с оглед други приоритети (взаимодействие с организации на гражданите, по права на човека, по жалбите, петициите и предложенията на гражданите и т.н.). Има още едно условие - разпределение на председателски и зам-председателски места измежду депутатите. Така че прогнозата ми е на първо време за Временна комисия за Правилника, няколко ресорни (по правни въпроси, за бюджета, за здравеопазване, по европейски въпроси), а до месец и пълно комплектоване на всички други.


Ако депутатите искат да създадат комисия за разследване на правителството на Борисов, каквито идеи съобщават - какво мнозинство трябва за формирането й и в какви срокове и как може да работи?


Такава комисия би била временна и би имала срок на дейност до 6 месеца, но е възможно и удължаване. Няма изрично конституционно изискване за мнозинство при нейното създаване и поради това се прилага правилото за обикновено мнозинство (повече от половината от присъстващите при наличие на кворум).


Как трябва да бъде уредена работата на министрите, избрани за депутати, докато са все още министри?


Има три възможности. Първата е стара практика от края на 90-те години и първото десетилетие на нашия век - временно съвместяване на двете длъжности. Намирам тази практика за неправилна и противоконституционна. Втората възможност, тя се отнася само министрите (заместник-министър и областен управител няма да са в тази хипотеза, не могат да се възползват от нея), е да положат клетва и да спрат временно да са депутати за времето докато са министри и на тяхно място да влязат следващите в листата, обявени за избрани от ЦИК. Третата възможност е да не положат клетва, но тогава тежестта на тяхната парламентарна група ще намалее.


Премиерът задължен ли е да отиде на първото заседание на парламента? За подаването на оставка? Или на друго?


Да, според мен премиерът трябва да отиде и лично да внесе оставката на ръководения от него кабинет. Но ако се върнем назад, такова присъствие няма от 2015 г. по кадрови въпроси в правителството. А и уважението към новото Народно събрание го изисква. Иначе докато се избере ново правителство - старото, макар и в оставка, подлежи на парламентарен контрол. Въпросите и питанията изискват лично присъствие, ако е поискан устен отговор. Или пък решение за изслушване по определен въпрос или тема.


Кога и в какъв срок президентът провежда консултации с парламентарните групи за връчване на мандата?


Конституцията дава известна свобода в поведението на президента, но най-ранният момент е след регистрацията на парламентарните групи и техните ръководства. Казано по друг начин - деня след първото заседание. Значението на тези консултации е и политическо, и конституционно. То е различно - като интензитет - в различните фази на предвидената от чл. 99 на Конституцията процедура. В началото на тази процедура президентът е обвързан от съотношението на политическите сили, изразено в големината на парламентарните групи по численост, както и от определена от Конституцията поредност. А връчването на мандат е след отправяне на покана към най-голямата по численост парламентарна група да излъчи кандидат. Обикновено поканата е писмена, но се оповестява и през медиите. Няколко дни или седмица отнема тази дейност, отчитайки работните и почивните дни, възможностите за вътрешнопартийни обсъждания, парламентарна и Великденска ваканции. Предполагам, че за първата група процедурата ще се развие (и да приключи) най-късно до началото на Страстната седмица.


Какви са сроковете за изпълнение на мандатите? (Да отбележим и кой получава мандата)


Сроковете за изпълнение на възложения мандат за всяка от парламентарните групи са по 7 дни. При първата и при втората мандатът се получава от кандидат за министър-председател, а при третото връчване се определя първо на коя - някоя следваща група и тя от своя страна посочва кандидат. Тук дните са два пъти по 7 дни. За определяне на групата и за определяне на кандидата.


Ако първият или вторият или третият не се явят за вземане на мандат - какво следва?


Досега не е имало случай за 30 години да не се явят. Това показва антиконституционно поведение, но президентът ги кани и чака 7 дни. И след изтичането им кани следващите. Прилагането на Конституцията е съвместно усилие, а не само от страна на президента. Не мога да допусна, че ще проявят страх политици, които са получили доверието на българския народ, и няма да положат усилия за създаване на правителство. Ролята на президента е предимно посредническа и това съответства на парламентарния характер, който образуването на правителството има, казва в мотивите си Конституционния съд по Тълкувателно решение № 20 от 1992 г.9. Кабинетът се съставя на парламентарна основа и е в зависимост - и като възможност за образуване, и като жизнеспособност - от разположението на политическите сили в парламента и от подкрепата, която получава в парламента.


При един доста разнороден по състав и с шест субекта парламент, който на пръв поглед е пречка за образуването на силно и стабилно правителство, е необходимо активно посредничество. Конституцията го възлага на държавния глава - функция, която съответства на конституционния му статус. По този начин важните политически и морални страни на въпросната дейност придобиват и конституционно основание, като на президента е дадена възможност да търси възможности за формирането на парламентарно мнозинство, годно да излъчи правителство. Тук се подчертава посредническата и преди всичко обединителна роля на президента, за да се намери изход в ситуация, определена от множеството на политическите партии, раздробеността на парламента и разнопосочеността на представените в него интереси. По този начин Конституционния съд е описал ролята на президента в процедурата по чл. 99 преди почти 3 десетилетия10.
Третото връчване е въз основа на определена от президента парламентарна група и ако се стигне до там, поне вече част от по-малките парламентарни групи заявиха готовност да опитат, ако получат проучвателен мандат.


Ако някой вземе мандат, но не го върне в седемдневния срок - какво следва?


Връчването на проучвателния мандат на кандидат и сроковете са конституционно предвидени. Проучвателният мандат е приключил успешно, по смисъла на чл. 99, ал. 4 от Конституцията и Тълкувателно решение № 20 от 1992 г., когато кандидатът, на когото е възложен, отговарящ на изискванията за избираемост, представи пред президента състав на Министерския съвет.


Съгласно изричното разпореждане на Конституцията в 7-дневен срок кандидатът за министър-председател е длъжен да предложи на президента състав на Министерския съвет (по ал. 1 от чл. 99 на Конституцията). Това следва и от ал. 2 и ал. 3 на чл. 99, следва и от смисъла на проучвателния мандат: да се установи възможността за формиране на правителство. Предвиденото в посочените конституционни разпоредби задължение на този, комуто е възложен проучвателният мандат, да предложи състав на Министерския съвет освен буквално трябва да се разбира и в смисъл, че към този момент се разчита на парламентарна подкрепа за определено правителство, включително и по състав. Неспазването на срока от 7 дни влече след себе си, според мен, негативна последица за кандидата - проучвателният мандат е завършил неуспешно.


Ако и трите мандата не бъдат изпълнени - какво следва и какви са сроковете?


Ако и трите проучвателни мандата приключат неуспешно12, т.е. изчерпани са вариантите на процедурата по чл. 99 от Конституцията за съставяне на правителство на парламентарна основа, тогава ще бъдем изправени пред последващи действия от страна на президента: първо, назначаването на служебно правителство, второ - разпускането на Народното събрание и насрочването на нови избори (чл. 99, ал. 5). Това става с укази на президента, които се издават последователно и в един календарен ден. Първият е за назначаване на служебно правителство, а втория - за разпускане на 45-то Народно събрание и за насрочване на нови избори за 46-то събрание. Датата на втория указ е датата, на която след два месеца трябва да се проведат предсрочните парламентарни избори.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK