ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2022

  • 25.3%
  • 20.2%
  • 13.8%
  • 10.2%
  • 9.3%
  • 7.4%
  • 4.6%
  • 3.8%
  • ГЕРБ:67
  • ПП:53
  • ДПС:36
  • ВЪЗР:27
  • БСП:25
  • ДБ:20
  • БВ:12
39.4%активност

Източник: Резултатът, активността и мандатите са от ЦИК при 100% обработени протоколи

Има ли още Дясно или Ляво

Ляво и Дясно запазват своето наднационално, геополитическо деление у нас. Левицата е имаментно свързана с Русия, а десницата със Запада.

© Николай Дойчинов

Ляво и Дясно запазват своето наднационално, геополитическо деление у нас. Левицата е имаментно свързана с Русия, а десницата със Запада.



В последните дни в ефира отново се подхвана темата за актуалността на политическата граница между Ляво и Дясно. Президентът и Слави Трифонов смятат, че такова деление е остаряло, а социолози го отнасят до индустриалната епоха с ясно очертани работническа и предприемаческа (буржоазна) класи. Други политици от дясно (Надежда Нейнски) и ляво (БСП) смятат, че това разделение е устойчиво.


Къде е истината?


В икономически план за разлика от днес Лявото и Дясното наистина имаха ясен профил през 20-и век.




(1) До Голямата депресия беше последната фаза на свободния капитализъм - продължаваше концентрацията на капитал с все още малко законодателни рестрикции в полза на Труда и все още яхнал първата вълна на глобализацията. В икономическата теория надделяха "потомците" на Жан Батист Сей - създателят на Икономикса и учител на Кейнс Алфред Маршал, Лозанската школа ( математиците Л.Валрас и В.Парето) и Австрийската школа I (Менгер, Баверк, Визер) и II (Мизес, Махлуп и Хайек).


Общото между тях е индуктивният подход, фокусът върху индивида като център на икономическата система, на субективната стойност и пределната полезност.


Макар още тогава Парето да е прозрял, че "човек започва ирационално в началото, а след това действа рационално да поправя ирационалното", като цяло двата недостатъка са именно : ( преувеличаване на рационалното у субектите в икономиката и микроикономическият подход).


Тези теории са основата на икономическите политики през първата и последната четвъртини на 20 в, където дясно -либералните правителства на Запад доминират.


(2) Голямата депресия и Световните войни повишиха цената на човешкия и трудовия фактор в икономиката и запазване на демократичната система изискваше Нова сделка. В този контекст теорията на Джон Кейнс за намесата на държавата в икономиката , за да върне изгубеното равновесие ознаменува създаването на модерната макроикономика, където агрегатното търсене стана Фокус на икономическата политика.


Новата Сделка на президента Рузвелт стана емблема на тази теория и възроди политическото Ляво на Запад чак до края на 70 те години на вълните на Втората вълна на глобализацията.


Но Лявото беше разбирано на колективно-обществено ниво да се разпределя повече от БВП в полза на по-ниско платените и слаби социално членове на обществото.


Защо Лявото и Дясното станаха анахронизми през 21-и век?


На първо място, защото доминиращите икономически теории зад прилаганите политики спряха да работят.


Вдясно фигурата на предприемача беше заменена от безличната корпорация, която постепенно започна да расте не толкова от предприемачество, колкото чрез създаване и опазване на монополни, олигополни или просто картелни позиции чрез мощни политически лобита. В един момент нейните ръководители просто станаха инвестиционни банкери и финансови капиталисти, след като възвращаемостта на фондовите пазари многократно надхвърли печалбите в реалния бизнес.


Вляво, създадената "работническа буржоазия" беше разрушена, професиите остаряха, заплащането недостатъчно, а делът й БВП - постоянно намаляващ.


Опората на демокрацията - средната класа - рязко се сви.


Затова и политиките на преразпределение спряха да работят, защото не могат да върнат устойчивостта на икономическата система.


Същевременно интернет революцията и дигитализацията създаде нови играчи и погреба много професии. Капиталът като концепция за физически производствени блага и Трудът като концепция за физически създавана стойност ускорено се амортизираха. Стойността все повече се прехвърля към информационните блага и интелектуалната собственост, а тяхното създаване и репликиране все повече се отдалечава от принципите, методите, факторите и моделите на капитализма. Парите започнаха да променят своята стойност и смисъл.


В този хаос никоя икономическа теория не може да работи добре, най-малкото защото и метриките за тяхната ефективност спряха да работят. Какво като расте БВП, ако огромната част от него отива в топ 10%, като замърсява и влошава условията за живот , като създава психически и здравословен дискомфорт на участниците в икономиката?


В политиката всички се объркаха защо леви партии изпълняват десни програми или десни партии популистки обслужват електората.


И всички станаха националисти.


Затова започна процес на преосмисляне на икономическата теория по посока дифузията й в постиженията на други обществени науки като психология, социология и политология. Не че в миналото не са имали отношение, но основно икономическата теория е взаимствала някои принципи подходи и тези. Но и до днес липсва тази осмоза, чрез която икономиката да бъде холистично анализирана като интеракция на индивиди и групи по интереси на различните нива в една глобализираща се общност.


Това е и нейното бъдеще.


В този контекст предстои и предефиниране на Лявото и Дясното в рамките на националната демокрация на разделение между националистическо-консервативно дясно и ляво - от една страна и либерално-глобален широк център, от друга страна. Икономическата интерпретация е съюз на олигархията около държавния бюджет с наетите или купените от нея срещу всички, които разчитат на своя труд, продукт и умения за своя живот.


Време и място. Разговор с Глеб Павловски
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Ляво и Дясно обаче запазват своето наднационално, геополитическо деление у нас. Левицата е имаментно свързана с Русия, а десницата със Запада. Тук следва да се отбележи, че тежнения към Русия има и част от т.н. либертарианска десница, която бурно подкрепяше Тръмп и съюза му с Путин.


Така или иначе много по-ясна в бъдеще ще бъде разделителната политическа линията между източния тип консервативен съюз на олигархията и най-бедните и непросветени слоеве (срещу трохите от трапезата) и растящата средна класа, която ще продължи своята мисия за западен тип либерална демокрация с върховенство на закона.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK