Мантрата за 120 000 гласа за ДПС от Турция

Ръст на гласовете от южната ни съседка не очакват даже от Движението за права и свободи.

© Цветелина Николаева, Капитал

Ръст на гласовете от южната ни съседка не очакват даже от Движението за права и свободи.



Анализът е препубликуван от "Тоест".


Почти двойното увеличаване на секциите в чужбина за извънредните парламентарни избори на 11 юли предизвика бурната реакция на националистите, които се самоопределят като единствените патриоти в България. Но техният гняв не е насочен срещу откриването на 135-те секции във Великобритания или 116-те в Германия, а е фокусиран върху 121 секции в съседна Турция.


Има ли причини да се придава такава важност на вота в Турция?




На последните редовни избори на 4 април партията на Слави Трифонов "Има такъв народ" взе най-голям дял от вота в чужбина - 30,75%, следвана от "Демократична България" със 17,57% и ДПС с 13,52%. Четвъртото място бе за коалицията "ГЕРБ-СДС" с 8,66%, а петото - за партия "Възраждане", която получи 7,43% от гласовете на българите в чужбина. В същото време вотът за "ВМРО-БНД", "НФСБ-Воля" и "Атака" общо едва прескача 2%. Преведени на политически език, тези факти означават само едно: националистическите формации и техните послания не получават широка подкрепа сред големите български диаспори в света.


Всичко, което трябва да знаете за изборите на 11 юли


На последните парламентарни избори в чужбина беше отчетен рекорд по избирателна активност, а правото си на глас са упражнили 171 815 българи зад граница. Най-много гласове - 33 355, са дошли от секциите в Германия, а във Великобритания са гласували 32 100 българи. Но според сложната изборна математика гласовете от чужбина не се превръщат автоматично в депутатски мандати, а се добавят към гласовете за партиите в страната. И така, според проф. Михаил Константинов, председател на "Информационно обслужване", от 1991 до 2017 г. гласовете от чужбина са променили 15 мандата от общо 2160.


До урните в съседна Турция на 4 април са отишли 22 259 избиратели с български паспорт.


Обобщените данни от последните парламентарни избори показват, че Движението за права и свободи е получило от 35-те секции в Турция 89,2% от вота, или 19 877 гласа. За сравнение, на предишните избори за Народно събрание през 2017 г. ДПС имаше резултат от 38,8% (11 692 гласа). Но тогава за доверието на българските турци в южната ни съседка се бореше и партията на Лютви Местан ДОСТ. И тя, съвсем неизненадващо, получи 56,75% от всички гласове (17 067 гласа). Общият брой на гласовете за двете партии тогава беше 28 759, а от останалите партии само две успяха да се класират: ГЕРБ получи 1,48%, а БСП - едва 0,89%.


Ако някои в ДПС обаче са си правили сметка, че гласовете за ДОСТ в Турция от изборите през 2017 г. сега автоматично ще се прелеят към тях, значи сметката е била без кръчмаря. Защото се оказа, че от общия брой гласували за ДПС и ДОСТ преди четири години близо 9000 души с българско гражданство и постоянно местожителство в Турция или не са участвали в изборите на 4 април, или са предпочели друга българска партия.


Резултатите за ДПС на последния парламентарен вот от чужбина до голяма степен предопределиха официалното посещение на партийната делегация в Турция и срещите ѝ с президента Ердоган, външния министър Мевлют Чавушоглу и представители на управляващата Партия на справедливостта и развитието. Според някои източници поканата към ДПС и Мустафа Карадайъ е дошла и от лидерите на трите опозиционни партии в Меджлиса. А приемането на делегацията и от председателя на националния парламент на Турция Мустафа Шентоп легитимира това посещение по друг начин и му придава допълнителна тежест и значимост.


Каква беше целта на тази визита?


Срещите на председателя на ДПС Мустафа Карадайъ, неговия заместник Ахмед Ахмедов и евродепутата Илхан Кючюк, който е и временен съпредседател на Алианса на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ), бяха закрити за медиите в Турция. А новините за разговорите с президента Ердоган и външния министър Чавушоглу бяха само протоколни. Затова анализаторите бяха оставени да гадаят какво са си казали участниците в тези срещи. Но ако визитата бъде разгледана във вътрешно- и външнополитически контекст, тя започва да придобива по-ясни контури.


От една страна, турският президент се намира в сложна ситуация заради растящата инфлация, нестабилността на турската национална валута, а оттам - и заплахата за фалити на фирми и опасността чуждите инвеститори да се оттеглят от страната. Не е еднозначно отношението на партньорите от НАТО към политиката на Ердоган, все по-сложни стават и отношенията с ЕС, откъдето се чуват все по-критични гласове за авторитарната политика на президента. Добри, но хладни и напрегнати са и контактите между Турция и Русия, които във военните конфликти в Сирия, Украйна и Кавказ имат противоположни интереси. Все пак на този етап интересите им на Балканите съвпадат, поне що се отнася до общите им енергийни проекти.


Допреди година Ердоган разчиташе на подкрепата в ЕС на Бойко Борисов и използваше бежанския натиск върху Европа, за да държи българския премиер на къса верижка. Днес ситуацията в България е различна, а турският президент и ДПС си дават ясна сметка за това. Но за да подредим пъзела,


трябва да се върнем към 2016 г., когато Турция обяви Ахмед Доган и Делян Пеевски за персони нон грата


и забрани влизането им в страната. Ердоган никога не е крил негативното си отношение към Доган като продукт на КГБ и проводник на интересите на Кремъл в България. Решението на Ердоган през 2016 г. обаче дойде и в отговор на контрабандния внос на цигари в Турция, половината от които се оказаха марки, произвеждани в "Булгартабак". А с парите, реализирани от продажбата им, се субсидираха кюрдските сепаратисти. Но Ердоган знаеше, че тази контрабанда има чадър от най-високо ниво. Затова привика главния прокурор тогава Сотир Цацаров, който му отиде на крака в Истанбул, а Борисов също се срещна с колегата си Ахмет Давутоглу. Последва лавина от събития и знакови изказвания от страна на Ахмед Доган и Лютви Местан и отстраняването на Местан като председател на ДПС.


Ефектът от действията на турската държава се усили двойно, защото като удари почетния председател на ДПС и неговия приближен олигарх, Ердоган нанесе тежък удар и върху политико-мафиотския модел #КОЙ в България. И на практика изпревари с пет години санкциите на САЩ по закона "Магнитски". Само че тогава нямаше кой да аплодира действията на един президент с публичен образ на диктатор.


Включването в списъка "Магнитски" на бившия депутат от ДПС Делян Пеевски и на Илко Желязков (известен като "лейтенанта на Пеевски"), когото олигархът е използвал за подкупването на държавни служители, са достатъчни основания за притеснения как ще рефлектират действията на Държавния департамент на САЩ върху публичния имидж на партията. И най-вече върху резултатите на тези избори. Затова идеологът на ДПС реши, че може да потърси подкрепа от турския президент, който преди половин година даде знак за затопляне на отношенията между тях.


Изказването на Карадайъ по време на срещата с Шентоп ("Тази земя [България - б.р.] е нашата земя, не сме имигранти тук. Турция е нашата майка родина"), в което няма никакви грешки при превода, а е добре обмислено, предизвика бурните реакции на "Патриотите" и на държавния глава Румен Радев. Да се влиза обаче в спор за това какво е "родина" или да се преосмисля понятието, както призова президентът, означава да се стъпи върху плаващи пясъци, защото то започва да се политизира още по време на националноосвободителните движения през ХIХ век въз основа на идеята "една народна нация, с общ език, история и съдба". И вече е натоварено с много повече значения, отколкото чисто етимологичното.


Ще има ли стълпотворение пред секциите в Турция на 11 юли


и очаква ли се там вот от 120 000 гласа за ДПС, както ни "заплашва" Красимир Каракачанов? И да има някакъв ръст на гласовете от южната ни съседка в сравнение с последните редовни парламентарни избори, такъв резултат не очакват даже от Движението за права и свободи. Дори на изборите за Народно събрание през 2014 г., при рекордните 136 секции в Турция, ДПС спечели под 60 000 гласа. А оттогава насам доверието към етническата партия главоломно пада. Сега, след срещите си с Ердоган и другите политически фигури, от партията заявиха, че разчитат на гласовете на 50 000 български изселници. Но предвид последните няколко избори, надали могат да се надяват и на половината от този резултат.


А вопълът на националистите е театрален, дори бутафорен. Такъв беше и отзвукът му в обществото. Знаем и какво преследва. За съжаление, отново и отново, на всеки следващи избори се повтаря едно и също, а резултатите са капсулиране и етнизиране на вота, подхранване на нови страхове и разпалване на стари вражди. Докога?


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK