"Партиите на протеста" имат шанс за мнозинство при висока избирателна активност

"Партиите на протеста" имат шанс за мнозинство при висока избирателна активност

© Дневник



Този текст е базиран на сравнителен анализ на резултатите от две изследвания, проведени с онлайн анкети в активната част на предизборната кампания. Проучванията са направени от Talk Online Panels. Те са по поръчка на "Икономедиа" (издател на "Дневник"). Данните не отразяват и не могат да отразят промените в политическите нагласи в последната седмица на кампанията. Формирането на извадката за проучванията, анализите на данните и изводите за този текст са консултирани с екип от специалисти. И затова той започва с важни уточнения за работата по анализа.


До голяма степен това е експеримент, чиято цел е да провери възможно ли е и в каква степен да се очертае предизборната обстановка чрез използването на методи на регистрация само в онлайн пространството. Недостатъците на такъв подход са добре известни. Най-същественият е, че значим процент от хората са практически недостъпни. А това, че при формиране на извадката се изпълнява квота, възпроизвеждаща основните социално-демографски характеристики на цялата изследвана популация, само отчасти компенсира този недостатък. Затова данните от такова изследване са непредставителни. Това на езика на експертите означава, че няма преки теоретични предпоставки, които да позволяват екстраполация върху цялата генерална съвкупност, за която да правим изводи.


Но този експеримент има и предимства. Най-същественото от тях е, че се събира информация с висока степен на достоверност. Не е без значение и това, че такива изследвания могат да се правят сравнително бързо. Това дава възможност да се проведат няколко вълни в хода на една кампания и да се оценят тенденциите. Такава беше задачата и за финалния анализ.




Данните са претеглени по основните социално-демографски признаци - пол, възраст, образование, също така по местоживеене. Изследвана е и връзката между минал и предстоящ вот. А след три дни ще разберем доколко и в каква степен тези данни могат да бъдат надеждна основа за прогнозиране на изхода от предстоящите предсрочни избори.


Изследвани са осем партии - за тях има достатъчно основания да твърдим, че имат шансове да попаднат в следващия парламент. Няма достатъчно данни, за да оценим шансовете на останалите партии и коалиции. Според тях резултатите не позволяват да се оцени и очакваната избирателна активност. Заложена е хипотеза, че тя ще е близка до активността на парламентарните избори на 4 април - между 3.2 и 3.4 милиона души. Коментирани са и евентуалните промени при по-ниска или по-висока от тази активност.



Интервалната оценка при представянето на резултатите не е "доверителен интервал" в строгия статистически смисъл на термина. Тя показва оценката от анализа за промени, които могат да се случат в последната седмица на кампанията.


Последен детайл - данните не отчитат и възможните промени от гласуването извън страната.


За посочените 8 партии изводите от анализа на данните са следните:


- Висока е вероятността "Има такъв народ" да спечели изборите. Разликата спрямо ГЕРБ-СДС може да достигне до 5%. Разликата би могла да се увеличи дори и повече при висока активност извън страната. В същото време няма достатъчно емпирични основания да се твърди, че победата на "Има такъв народ" е напълно сигурна, защото интервалните оценки допускат и победа на ГЕРБ с разлика малко над процент.
При по-висока активност победата на партията на Слави Трифонов е напълно сигурна и вероятно убедителна, но при изненадващо ниска активност е възможен и обратен резултат. Причината е, че при ГЕРБ-СДС има висока мобилизация сред привържениците на коалицията, но значително по-тясна периферия от колебаещи се дали и за кого да гласуват.


- Сериозна изненада би било, ако лявата коалиция, оглавявана от БСП, е на място, различно от третото. Не изглежда вероятно тя да преодолее дистанцията от първите две партии, а и преднината спрямо четвъртата партия изглежда трудно преодолима. Зависимостта на вота за БСП от избирателната активност е както при ГЕРБ - добра мобилизация и тясна периферия. Тенденцията, отчетена по време на кампанията, е постепенно покачване на резултата, но тя не дава основания за сериозен ръст нагоре.


- При много висока избирателна активност "Демократична България" може да застраши третото място на БСП, защото това е коалицията с най-широка периферия от колебаещи се избиратели. Осен това може да разчита на повишаване на резултат си от секциите извън страната. От друга страна тя може да се окаже застрашена от ДПС при много мощен вот в полза на партията на Ахмед Доган, идващ от Турция, а и от отделни места в Западна Европа.


На база на анализираните данни, четвъртата позиция на изборите ще е за "Демократична България" и пета на ДПС. За ДПС данните са на критичния минимум, но те не показват сериозни възможности партията да увеличи резултата си вътре в страната.


Гледайте "Кой ще управлява България" - изборното студио на "Дневник", на живо на 11 юли от 18 часа. Където и да сте. Още информация - тук



- "Изправи се! Мутри вън!" ще изпълни соята програма-минимум и вероятно ще влезе в парламента. Трябва да се има предвид, че профилът на избирателите, подкрепящи обединението, е доста сходен с този на тези, подкрепящи "Има такъв народ". Това означава, че неочаквано висок резултат за "Има такъв народ" може да бъде съпроводен от неочаквано нисък резултат на "Изправи се! Мутри вън!". Сериозна изненада ще бъде, ако евентуално преливане на гласове от обединението около Мая Манолова към партията на Слави Трифонов доведе до потапяне под 4% на коалицията.


Една от съществените разлики в анализа на двете изследвания в сравнение с други публикувани проучвания е в това, че шансовете на "Възраждане" да прескочи 4-процентовата бариера изглеждат малко по-високи от тези на коалицията "Българските патриоти". Дали това ще се потвърди, ще разберем в изборния ден. Между двете националистически формации има още една съществена разлика - шансовете на "Възраждане" нарастват с увеличаване на активността, а тези на патриотичната коалиция почти не се променят.


Според данните от изследването максимумът на сбора на гласовете на трите протестни формации, наричани "партии на протеста" - "Има такъв народ", "Демократична България" и "Изправи се! Мутри вън!" е малко над 42%, а по-вероятният е малко под 40%.


Може ли това да е достатъчно, за да получат "партиите на протеста" 121 парламентарни мандата?


При равнището на активността, която беше заложено като рамка за анализа - отговорът е по-скоро не. Ако обаче до урните достигнат близо 4 милиона избиратели, това би могло да се случи. Няколко дни преди изборите обаче не изглежда да има достатъчно емпирични основания за прогнозирането на такава активност.


Но изборите се решават от избирателите в изборния ден, а не от социологическите изследвания и прогнози. Този текст е опит да се обрисува един възможен сценарий, който изглежда по-вероятен от други. Близостта му до изхода от предстоящите парламентарни избори ще бъде ясен в неделя.


* Изследванията са направени от Talk Online Panels и по тяхната методология са представителни за онлайн населението на България. Те са по поръчка на "Икономедиа" (издател на "Дневник"). Първото е за периода 22-25 юни с 1006 респонденти, а второто за периода 3 - 5 юли и е сред 1013 респонденти. И двете са с метод на регистрация онлайн анкета.



Всичко, което трябва да знаете за изборите на 11 юли


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK