© Велко Ангелов
Бойко Борисов
На късно заседание днес Централната избирателна комисия отказа да одобри заявлението на лидера на ГЕРБ и премиер Бойко Борисов да се откаже от депутатските места в София и Пловдив, където водеше листи, съобщава "Сега".
Заявлението му е предизвикало разпра между членовете й, от която пострада и новоизбраният кмет на Благоевград Илко Стоянов от "Има такъв народ", продължава публикацията.
Първо е било разгледано заявлението на Стоянов, който се е кандидатирал за депутат, но след това спечели изборите за кмет на Благоевград и предпочете поста в местната власт.
Говорителят на ЦИК Цветозар Томов аргументира становището, че комисията не следва да одобрява такива заявления, защото "народните представители се избират от гласоподавателите, а не от ЦИК ". "Няма никакви, също така, морални основания да се толерира една практика, при която кандидати използват личната си популярност да привличат гласове за своите партии, след което натоварват ЦИК да ги освободи по този начин", е казал Томов, цитиран от "Сега". Мнозинството в ЦИК не приело тези аргументи и заявлението на кмета на Благоевград било одобрено.
Дошъл редът да се обсъди заявлението и на лидера на ГЕРБ и при гласуването се оказало, че то не успява да събере мнозинство от две трети. Последвало прегласуване на решението и за благоевградския кмет, като този път заявлението му било отхвърлено.
Това означава, че и Борисов, и Стоянов ще трябва да поискат от бъдещото Народно събрание да ги освободи, допълва Нова телевизия..
.След изборите на 4 април Борисов също беше поискал да не бъде обявен за народен представител и тогава ЦИК в предишния си състав уважи това му желание.
Казусът предизвиква възмущение и полярни оценки от няколко години,
откакто кандидати започнаха да се отказват в последния момент преди обявяването на списъка с депутати за новия парламент. До 2014 г. практиката беше друга - никой не се отказваше, освен в предвидения по закон срок преди изборите. През 2009 г. дори беше допуснато министрите в оставка от кабинета на Сергей Станишев да бъдат едновременно и новоизбрани депутати и да работят и в двете си качества въпреки очевидната несъвместимост.
От 2014 г. отказите преди раздаването на мандатите започнаха да валят - тогава през пролетта имаше избори за европейски парламент, а през есента - за български. "Крак повлече" Делян Пеевски, който през май 2014 г. се отказа от мястото си на евродепутат и поиска да бъде заличен, а вместо него за избран да бъде обявен следващият в листата на ДПС.
На евроизборите през 2014 г. драмата беше на тогавашния лидер на БСП Сергей Станишев, който след големи колебания избра да е евродепутат вместо депутат в българското Народно събрание, което беше пред разпускане.
През есента на 2014 г. по този начин се отказа и Деница Гаджева от "Атака", спечелила мандат в 23 МИР в София. Оттеглиха се и четирима кандидат-депутати от ГЕРБ, изместили с преференции по схемата 9/9 водачите в листите. Единият от тях изместваше в Добрич местния лидер на ГЕРБ Живко Мартинов, прочул се по-късно със "Суджукгейт" - делото, по което все още е подсъдим за изнудване на местен бизнесмен да даде суджук и филе за Бойко Борисов. След отказ на Стилиян Митев Мартинов стана депутат. През 2014 г. се отказа и Ангел Джамбазки от ВМРО, защото предпочете да е евродепутат. Отказ имаше и от ДПС.
През 2017 г. отказите от мандати бяха масови - 10 избрани за депутати кандидати поискаха от ЦИК да бъдат заличени след изборите. Петима бяха от ДПС, четирима от "Воля" и един от БСП.
След това на евроизборите през май 2019 г. Пеевски повтори номера, същото направи и Мустафа Карадайъ, лидер на ДПС.
Юристите не са единодушни по този въпрос. Според едни не можеш да се откажеш да бъдеш избран след като вече си избран. Според други в Изборния кодекс няма забрана избран, но необявен, депутат да се откаже от мандата преди определянето им.
