Равното избирателно право, или мижи да те лажем

© Георги Кожухаров

Поводът за текста е, че ЦИК обяви, че 28 народни представители са избрани в по два избирателни района и трябва да избират от кой да влязат.

Уважаеми читатели, няма по-добро начало на деня от един хубав скандал. И то не обикновен скандал между прости хора на пазара за грамажа на кантара. А скандал между учени хора в Централната избирателна комисия (ЦИК). Макар и да го гледаме на запис от снощните тъмни доби. Почна като кандърма и завърши като уйдурма, както се изразява един водещ на пресконференции тия дни.

За какво става въпрос? От много време насам след всеки избор в ЦИК се карат (кандърма) дали ЦИК трябва да решава кой ще влезе в парламента. Що се карат - щото има кандидати, които са избрани в два избирателни района. Понеже не могат да се раздвоят като отдела "Четмо и писмо", то те трябва да се откажат от едното място, от което са избрани. И възниква въпросът този отказ пред ЦИК ли да се прави и ЦИК да взема решение. Или да се прави пред Народното събрание, в което кандидатът е влязъл след края на изборния ден. Оказва се, че ЦИК отдавна се произнася по този въпрос и пази реномето на двойните избраници, което си е уйдурма.

За да се разбере проблемът, е добре да си припомним някои принципни неща и тяхната интерпретация на местна почва.

Всички стандарти в изборния процес прогласяват всеобщото равно избирателно право. Демек всеки има право да участва в управлението на страната си пряко или чрез избрани от него представители. Много е просто - ако си мераклия за депутат и си включен в листата на някоя партия, значи искаш да управляваш пряко и реализираш своето пасивно избирателно право (чакаш да те изберат). Ако си имаш друга работа и не ти се занимава да управляваш държавата лично, или пък не си се уредил с място в някоя листа, то ще упражниш само активното си избирателно право и ще рисуваш хиксове и чавки по бюлетината или ще бодеш с пръст по екрана на машината за гласуване.

И тука влизаме в малко по-дълбоки разсъждания - равни ли са правата в двата компонента? В активното избирателно право въпросът е решен еднозначно - един човек има право да подаде един глас. Даже и да има смесена система с два или три компонента, пак има право да подаде по един глас за всеки компонент от системата. Само че в пасивното избирателно право не е така.

Според нашия Изборен кодекс (ИК), а и не само, кандидатът да управлява, който се възползва от пасивното си избирателно право, може да се кандидатира на две места. В пропорционалната система това значи да бъде в две партийни листи. Равно ли е в този случай пасивното избирателно право? Не, не е равно, тъй като фазата на кандидатирането осигурява предимство на определени кандидати. Това предимство не е предоставено на тях пряко, а през решенията на политическите партии, които определят състава и поредността на кандидатите в листите.

Разбира се, кандидатите имат право да се съгласят с подредбата или не. С това двойно кандидатиране и с реденето на листите се осигурява необосновано предимство както на водачите на партийните листи, така и на други кандидати. Някъде се мярна информация, че на току що миналите избори двойното кандидатиране е обхванало не само водачите на листи, но общо над 90 кандидати. Макар, че не съм ги броил лично.

Трябва да имаме предвид, че в нашия Изборен кодекс не съществува изискване за еднаква дължина кандидатските листи в един с същ многомандатен избирателен район (МИР). Това допълнително дава предимство на кандидатите в късите листи. Едно е да се състезаваш с 22-ма кандидати в листата за 11 мандата (вероятност 4.55%), и друго в листа с 5-ма кандидати (вероятност 20%).

През 2014 година при подготовката на сегашния Изборен кодекс темата с двойното водачество на листите беше обсъждана. Партиите взеха кръгова отбрана и се бориха със зъби и нокти то да остане като възможност. Някои граждански активисти ги подкрепиха или си замълчаха и станаха членове на ЦИК, други бяха против, но после станаха кандидати за депутати и влязоха в по две листи

Аргументите на партиите - ние сме законни организации и имаме право да издигнем, когото си искаме, на колкото места искаме. Това ни гарантира, че ценните ни хора, с които ще правим политика в законодателния орган, ще влязат. И да, с подредбата на листите можем да вкараме и ценните си експерти, които не са много атрактивни за избирателите, но са много нужни на партията. По тази тема писахме още на 2 март. Има, разбира се, и политическо бръщолевене, че с двойното водачество лидерите пращали послания на избирателите. Като римските папи. Партийните папи, дето водят по две листи галят избирателя по главата и по косъма.

Та с тези аргументи се водят по две листи, а след тях вървят "ценните" експерти, които не биха били избрани. Щото са компрометирани пред избирателите, щото не стават за чеп за зеле или щото са неатрактивни, ама са много умни. Така се промушват и "машинките за гласуване", които може да не вземат думата, ама са верни на партията до гроб или поне докато са на заплата в парламента.

Примери бол, но сега се сещам за Пловдив с водач Борисов и втори в листат един ценен експерт и бивш кмет, който обясняваше в едно видео, че трябва да се правят много недействителни гласове. И за евроизборите се сещам - листата на ДПС се водеше от двама господата Карадайъ и Пеевски, а всъщност в Брюксел заминаха други хора, между които и една дама от фонд "Земеделие", чието име яко, и надлъж, и на шир се спрягаше по темата "къщи за тъщи". С присъщия на тези лица имунитет, разбира се. Примери много!

От казаното до тук се разбира, че кандидатирането в две листи няма нищо общо с равното пасивно избирателно право на фазата на кандидатирането. То ще стане равно едва когато вече избраните кандидати решат от кой МИР искат да бъдат депутати и станат равни депутати, а не кандидати. Дали това на практика е тяхно решение или партийна заповед е друг въпрос. Партийна целесъобразност е, да ви кажа, да не се мъчите. И тя е решена като сценарий далеч преди изборния ден. Особено ако се очаква изборна победа и заемане на места в администрацията от избраните депутати. Заместващите лица са определени преди изборния ден и са разположени внимателно в листите.

От разправията в ЦИК стана ясно, че кандидатите се считат за избрани от момента на приключване на гласуването (края на изборния ден). Логично е, ако някой, вече избран депутат, иска да се откаже, то той да го направи не като кандидат, а като депутат пред Парламента. Ако някой е искал да се откаже, както се предполага за кмета на Благоевград, то е трябвало да го направи веднага след като се е заклел за кмет.
Всички подобни казуси водят до извода, че за политическите партии не съществува морален проблем да въвеждат в заблуждение избирателите чрез двойното водачество на листи и двойното кандидатиране в различни МИРове. Поради това, партиите, чрез своите представители в ЦИК се опитват да опазят реномето или физиономията на кандидатите като не допускат процедурата на избор или отказ от депутатско място да стане публично в Парламента. ЦИК изземва правомощие, което няма - да определи избраните народни представители, опазвайки и оправдавайки партиите за нарушаването на равното избирателно право чрез двойното кандидатиране.

Този въпрос трябва да бъде еднозначно решен с неизбежното отваряне на ИК в бъдеще.