"Има такъв народ" трябва да превърнат знанията в принципи, иначе са загубени

Наученото много лесно се забравя, ако не се превърне в принцип. Пред този тест са изправени от "Има такъв народ" сега

© Георги Кожухаров

Наученото много лесно се забравя, ако не се превърне в принцип. Пред този тест са изправени от "Има такъв народ" сега



Анализът е препубликуван от "Дойче веле".


Мрачният и тегав инак германски философ Артур Шопенхауер предлага доста свежи, хапливи, заядливи и дори прозорливи есета в сборника с почти непроизносимото заглавие "Парерга и Паралипомена". Вътре, насред едно дълго заяждане с Хегел, четем един бисер, който звучи, общо взето, така: Целта на образованието не е постигането на знание, това може да бъде само първата крачка, след която да се постигне истинската цел: постигането на разбиране.


Артур Шопенхауер. Съчинения в 4 тома - том 3: Парерга и Паралипомена
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Точно затова сме вперили поглед в "Има такъв народ" (ИТН) тия дни. Дали тези новаци в политиката и управлението ще могат да постигнат достатъчно знание, та да стигнат до етапа на разбиране?




Уроците трябва не само да се научават, но и да се разбират


Знание очевидно умеят да трупат. Учат се. Това се видя както от изоставянето на обявеното проектоправителство с Николай Василев начело, така и от последвалото загърбване на позата "take it or leave it" ("или го приемате, или го отхвърляте") в полза на директни преговори с вероятните парламентарни партньори.


Учат се бързо и може би точно навреме ще стигнат до кота "знание". С разбирането обаче нещата стоят доста по-сложно.


Разликата между знание и разбиране е съществена. Наученото знание доста лесно се забравя, особено в критични ситуации, когато трябва да се вземат бързи решения. Това е особено видно в българския публичен живот. От години ме смайва как хора, инак знаещи много за управлението, дори преподаващи го, когато се сблъскат с криза на управлението, изоставят всичките си знания. Действат така, все едно никога нищо не са научили - на принципа на емоцията или на дълбоко залегнали народопсихологически нагласи и стереотипи. Попаднали в остра ситуация, функционират точно така, както би функционирал всеки средностатистически българин без претенции за специализирани познания.


Когато принципите станат интегрална част от теб


Веднъж стигнеш ли обаче до кота "разбиране", онова, което си научил, става част от това, което си. Започва да формира нагласи и ценности, които се превръщат в мотиватори на твоето поведение в реалността и особено при сблъсък с някаква криза, когато решенията са бързи и съдбовни. Вместо да се договаряш със съмнителни типове - следваш закона. Вместо да се чудиш кому да угодиш - следваш националния интерес. И както казваше великият Рейгън: "Когато не можеш да изчислиш ползи - стъпвай върху принципи."


Духът на времето: Как стигнахме от Love Me Do до Доналд Тръмп
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Само че за да стъпиш върху принципи, трябва първо да знаеш какви са те и защо са такива, а не други. И след това - да си ги разбрал до такава степен, че те да са станали част от теб. Инак е само една крачка от "Това е моето правителство - ако не ви харесва, имам и друго" до "Това са моите принципи - ако не ви харесват, имам и други".


В случая с ИТН усвояването на знания и последващото им превръщане в разбиране е с двойна трудност. Трябва да успеят да сторят това в политиката, а буквално дни по-късно - и в управлението на държавата. Ако са искрени в това си усилие, би следвало да им бъде оказвана всяческа подкрепа от страна на по-напредналите.


Или както пише въпросният Артур Шопенхауер: "Всяка раздяла е предчувствие за смърт; всяко събиране носи намек за възкресение."


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK