Политическото се завърна

Изборите 2 в 1, появата на нови политически актьори и модата на инициативните комитети отново направиха политиката в България интересна.

© Лили Тоушек

Изборите 2 в 1, появата на нови политически актьори и модата на инициативните комитети отново направиха политиката в България интересна.



Политическото в България се завърна въпреки умората от изборния маратон и упадъка на традиционните партии. Как стана възможно това?


Дебелите учебници по политология учат, че основната цел на партиите в едно демократично общество е да управляват. За да стигнат до властта, те трябва да влязат в сблъсък със съперниците си за конкретни политики, да спечелят с послания емоционално електората и да предложат на хората визия с надежди за бъдещето. На двата поредни парламентарни избора тази година участниците пробваха някак си вяло този изпитан набор от инструменти и закономерният резултат бяха скучните предизборни кампании. На всичкото отгоре страхът от коронавируса на 4 април и летните отпуски на 11 юли изиграха демобилизираща роля и избирателната активност беше сравнително ниска - 51%, респективно 42%. Въпреки че броени месеци преди това над 60% от българите подкрепяха целите на впечатляващите антиправителствени протести и искаха рестарт на системата.


Политическата енергия за 4 април като че ли беше изконсумирана по време на мощните демонстрации с искания за оставките на Борисов и Гешев. За 11 юли сходна роля изигра енергичната дейност на първото за годината служебно правителство на президента Радев, което извади не един и два скелета от тримандатния гардероб на ГЕРБ.




Политическото беше много повече на протестите и в действията на служебните министри, отколкото по време на предизборните кампании.


Вярно, в двете просъществували кратко време народни събрания се възроди духът на парламентаризма - такъв, какъвто го познавахме от първите бурни години на българската демокрация. Но по-важно за хората беше какво прави политическото тяло на промяната. Широко публично одобрение получиха действията на служебни министри като Бойко Рашков, който се зае да рине авгиевите обори в МВР и службите, на Кирил Петков, Асен Василев и др. Решителните действия на "харвардските братя" срещу захранването с публични ресурси на клиентелата на модела "Борисов-Пеевски", както и ведрото им излъчване, необичайно за географските ни ширини, изиграха ролята на ракета носител на бъдещата им формация "Промяната продължава". Ако не победи ГЕРБ на 14 ноември, тя най-малкото може да играе водеща роля в посредническите усилия за съставяне на управляваща коалиция с "партиите на протеста".


Изборите 2 в 1, появата на нови политически актьори и модата на инициативните комитети отново направиха политиката в България интересна.


Букетът от тези фактори, поднесен на избирателите на 14 ноември, когато ще се проведат първият тур на президентските избори и парламентарния вот, няма да остави безразлични скептиците с тяхното "аз пък трети път няма да им гласувам".


След 2009 г. изборите се бяха превърнали в досаден ритуал, при който с малки изключения Бойко биеше противниците си дори "на куц крак". Управлението му изглеждаше безалтернативно, включително за мнозина, които го разглеждаха като неизбежното по-малко зло. На 4 април и на 11 юли хората пък бяха счели задачата за отстраняване на ГЕРБ от властта за предварително решена. Третите за годината и втори поред предсрочни парламентарни избори също щяха да минат в този модус, ако поради блокажите със съставяне на редовно правителство не бяха съвпаднали с президентските. Те безспорно ще "изтеглят" и парламентарните и това ще доведе до добра електорална активност, която ще легитимира новата управленска конфигурация.


Преди десетина дни "Сега" публикува карикатура на Комарницки, на която действащият президент Радев се боксира със сянката си. До оня ден победата му на изборите изглеждаше в кърпа вързана. Притиснати до стената и поставени пред дилемата кого, съответно дали въобще да издигнат кандидат за президент, в последния момент ГЕРБ и "Демократична България" се хванаха като удавник за сламка за формулата "Инициативен комитет". Така на предизборната арена се появиха ректорът на СУ проф. Анастас Герджиков и председателят на ВКС Лозан Панов.


На този етап Радев, подкрепян от широка палитра от партии, организации и личности, остава безспорен фаворит. С действията си той опроверга ширещата се от години заблуда, равнопоставяща ролята на президента като "обединител на нацията" само с тази на медиатор, който е едва ли не политически евнух. Петият демократично избран български президент играе важна роля в политическия процес и използва удачно в кризисни моменти дадената му от конституцията голяма комуникационна власт.


Още на знаковата дата 4 февруари 2020 г., той се обърна към народа и критикува остро правителството на Борисов като сне символично доверието си от него: "Липсата на воля за реформи и за борба с корупцията и разхищенията, методичното погазване на закона и морала доведоха България до парализа на цели обществени системи и институции без аналог в историята на българския преход." Тогава той подчерта, че "днес делението не е между леви и десни, столица и провинция, а между порочната власт и милионите почтени българи. В борбата за отстояването на нашите права аз съм редом с вас."


Пет месеца по-късно, на 9 юли, когато тежко въоръжени мъже нахлуха в президентството по заповед на прокуратурата, най-логичното нещо, което можеше да направи Радев, е да слезе на площада при хилядите протестиращи, които искаха оставките на Борисов и Гешев. Тогава президентът отправи знаковото си послание за съпротива с вдигнатия юмрук, за който опонентите му го обвиняват, че е задълбочил разделението в обществото.


И все пак,


фаворитът вече има срещу себе си противници, които никак не са за подценяване, а балотажът изглежда все по-вероятен


Зад проф. Анастас Герджиков застана ГЕРБ, а ясна заявка да го подкрепи на втория даде и ДПС. Кандидатурата на професора изглежда като опит за купуване на академична индулгенция от бившите управляващи. В същото време ректорът на СУ като уважавано академично лице, проповядващо необходимостта от обединение на българите и връщане на нормалността в политиката, ще трябва да отговаря на дузина неудобни въпроси. Какво мисли за онова нощно шкафче с кюлчета злато и пачки евро в премиерската спалня? А за скандалните записи с гласа на Борисов?


Ще му се наложи да вземе отношение и по темата как е възможно мутри да надничат зад гърба му, както написа Владимир Йончев в "Офнюз". Журналистът има предвид моралната, а вече и реална реабилитация в ГЕРБ на носещи политическа и професионална отговорност бивши ръководители на МВР, отговорни за полицейското насилие срещу студентите на протести.


Въпреки, че проф. Герджиков има по-големи шансове да отиде на втори тур срещу Радев от подкрепяния от "Демократична България" Лозан Панов, шефът на ВКС е по-неудобен опонент на президента.


Още в началото той го атакува остро с обвинението, че е "фалшив герой", "обяздил" протеста за лични цели - след като "копоите" на прокуратурата са нахлули в президентството. Радев обаче му отговори, че е "човек на дълга. Претенциите, че са герои, оставям на други". Панов обвини Радев и затова, че е подписал указа за назначаване на Гешев като главен прокурор, след като все пак го е върнал веднъж (повторен отказ обаче би означавало президентът да наруши Конституцията).


С достойното си поведение срещу завладяването на прокуратурата и ВСС от политико-олигархични интереси Панов е идеалният кандидат за твърдия електорат на "Демократична България", за който съдебната реформа е алфата и омегата в политиката. Истинско чудо обаче ще бъде, ако Панов събере повече гласове от онези 350 000 души, гласували за "Демократична България4 на 11 юли. Впрочем немалка част от тях ще подкрепят Радев още на първия тур, както каза неотдавна един от лидерите на коалицията - Атанас Атанасов, позовавайки се на социологически проучвания.


За реабилитиране на Политическото работи и прекрояването на партийния пейзаж


ГЕРБ и БСП - в много по-голяма степен, вече са средно големи партии, ДПС загуби окончателно тежестта си на балансьор, а разпокъсаните националисти засега подсмърчат извън парламента. Немалка част от избирателите са готови да заложат за първи път или отново на формации със странни на пръв поглед имена като "Промяната продължава", "Има такъв народ", "Изправи се.БГ! Ние идваме". Те привличат електората не само с екзотика, но и с нестандартни действия, които обаче са с чисто политически характер.


"Има такъв народ" ще влезе в учебниците с това как една произлязла от шоуто партия детронира "непобедимата" ГЕРБ, но и с поуката, че това не е достатъчно, за да можеш да поемеш отговорност да управляваш. Формацията на Мая Манолова и Николай Хаджигенов, съществуваща постоянно в режим на оцеляване, даде ярък пример как в пленарната зала могат ударно да се претворяват посланията на протеста. Справка: силният обществен отзвук от работата на "комисията Манолова" за ревизия на злоупотреби на бившата власт, на "комисията Хаджигенов" за разследване на полицейското насилие срещу протестиращи и т.н.


Да вземем и превърналото се в хит изказване на Кирил Петков, един от двамата лидери на центристката "Промяна": "Ние много вярваме, че с десни инструменти може да се постигат леви цели. Привличане на инвестиции, намаляване на данъци, освобождаване от корупция, с тях ще се постигнат по-високи доходи на пенсионерите, по-добро здравеопазване и образование." Въпреки че тази заявка прилича по-скоро на предизборен балон, тя може да отпуши дискусия за лявото и дясното в българската политика. Те съвсем се загубиха при режима на Борисов, но не се откроиха и по време на протестите срещу него, нито пък имаха шанс при конструираните надпартийно служебни правителства.


Ако и идеологиите отново заемат подобаващото им се място в българското общество, Политическото ще придобие много по-устойчив характер. От това демокрацията ни може само да спечели.


Авторът е доцент по журналистика във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", експерт по политически комуникации. Член е на Инициативния комитет, издигнал кандидатурата на Румен Радев за втори мандат.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK