© Георги Кожухаров
Кирил Петков е убеден, че отказът му е достатъчен и че ясно изразява волята му да не е повече канадски гражданин.
Една от големите неизвестни в предизборната кампания е кога Конституционният съд (КС) ще се произнесе по казуса с гражданството на бившия служебен министър Кирил Петков и как решението ще повлияе на избирателите на политическия проект "Продължаваме промяната". Съдът трябва да вземе решение за указа на президента, с който Петков е назначен в първия кабинет "Янев". Ако го обяви за противоконституционен в частта с назначението на Петков, заради двойното му гражданство, това според юристи означава, че той не е бил министър.
По-вероятно е произнасянето да е факт преди изборите, и по-скоро във втората половина или към края на кампанията, според източници на "Дневник" от институцията. В подкрепа на това се посочват и публикуваните на страницата на съда документи - от тях се вижда, че КС е събрал доказателствата, които е поискал. На база на становищата до съда, проверката на министъра на правосъдието и политическия контекст юристи прогнозират, че решението едва ли ще е в полза на Петков. Позицията на президента до КС е, че делото трябва да бъде прекратено, защото това служебно правителство е приключило мандата си, т.е. вече няма правен интерес, а ако бъде разгледано, искането да бъде отхвърлено като неоснователно.
Досега липсва официален отговор от канадските власти до външното министерство, който да разколебае факта, че Петков е престанал да бъде канадец на 20 август (както е записано в предоставения документ) - над 3 месеца след назначаването му. Самият Петков вече многократно обясни, че за него волеизявлението му за отказ е краят на неговото канадско гражданство.
Мненията по казуса не са еднозначни - според някои юристи в международното право случаи като този с Петков неведнъж са били решавани в полза на двойния гражданин, а правозащитният адвокат Михаил Екимджиев дори предупреди за възможност България да бъде осъдена от Петков в Страсбург заради нарушаване на правата му от КС.
Очакваното произнасяне вече се разглежда и анализира в предизборен контекст - как ще се отрази ударът върху новата, набираща скорост коалиция "Продължаваме промяната". Според електоралните нагласи в момента проектът на Петков се бори за второ място с БСП. Решението на Конституционния съд може да изиграе ролята на "черен лебед" (както философите наричат непредсказуемите събития) в кампанията, без да е сигурно в каква посока. Произнасянето ще се използва и от противниците на Румен Радев в президентската кампания.
Допълнителна "екстра" е намесата на прокуратурата, която вече подсказа, че чака решението на КС, за да се включи в сюжета - през седмицата Специализираната прокуратура съобщи на медиите за проверка, която е започнала още на 24 август.
Другата тема ще бъде какво ще означава това за актовете, издадени от Петков като служебен министър на икономиката, както и на цялото правителство, в което той е бил член. По нея юристите също имат различни мнения.
Казусът хронологично
21 април 2021 г. Бизнесменът Кирил Петков подава заявление пред канадските власти за отказ от канадското си гражданство, което притежава заедно с българското си.
© canada.ca Информация на страницата на канадското правителство за възможна спешна процедура във връзка с канадско гражданство.
В същия ден се разбира, че има голяма вероятност да не се състави редовно правителство и че се върви към служебен кабинет и предсрочни избори. ГЕРБ - партията, получила най-много гласове на редовните парламентарни избори, заявява, че ще върне мандата, тъй като никой не иска да я подкрепи. Пак на 21 април Тошко Йорданов, председател на парламентарната група на "Има такъв народ" - партията, класирана втора от избирателите, обявява от трибуната в Народното събрание, че ще се стигне до трети мандат, което означава, че партията му няма да прави кабинет.
10 май 2021 г. Кирил Петков подписва декларация, че е български гражданин, отговаря на условията по конституция и че му е известна наказателната отговорност за декларирани неверни данни. Въз основа на нея два дни по-късно е назначен от президента за министър на икономиката в първия служебен кабинет.
© Конституционен съд Копие от декларацията наа Кирил Петков, подписана преди да стане министър
8 август 2021 г. Петков заявява, че с Асен Василев ще останат в политиката и след излизането си от служебното правителство.
11 август 2021 г. Депутат от "Има такъв народ" задава въпрос до външния министър за гражданството на Петков, като се позовава на публикации в медиите, че той все още е канадски гражданин. (Такива публикации към тази дата в "Гугъл" не се откриват. Петков е наречен за първи път "измамник" от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов на 2 август в село Губеш, но той не споменава нищо за гражданството му.) Отговорът на външното министерство на парламентарния въпрос е, че няма информация, но е поискало такава от Канада дали към 12 май Петков все още е и канадец.
13 август 2021 г. Петков отговаря на журналистически въпрос, че е направил "отказ от канадското си гражданство, преди да встъпи в длъжност, и този отказ е нотариално заверен", което е изтълкувано като признание, че има само отказ, но не и освобождаване от властите на Канада. Новината, че Кирил Петков е канадски гражданин се разпространява от депутата от ИТН Радостин Василев във "Фейсбук".
16 август 2021 г. Група депутати от ГЕРБ внасят искане в Конституционния съд да обяви за противоконституционен указа на президента за назначаване на служебното правителство на 12 май в частта за назначението на Кирил Петков за министър на икономиката.
23 август 2021 г. Петков съобщава, че е получил удостоверение от Канада, че вече не е неин гражданин. Неговата дата е 20 август.
16 септември 2021 г. Президентът назначава ново служебно правителство, след като парламентът не успя отново да излъчи кабинет. В него Петков вече не е министър, а няколко дни по-късно той и колегата му Асен Василев (бивш финансов министър) обявяват своя политически проект "Продължаваме промяната".
Делото в Конституционния съд
На страницата на съда са публикувани всички налични документи, събрани като доказателства по казуса: писма от няколко държавни институции, копия от документите, подписани от Кирил Петков, както и становища на президента и на двамата поканени юристи - проф. д-р Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет в Софийския университет и доц. д-р Наталия Киселова, преподаватели в СУ.
В писмото на министъра на правосъдието се съобщава, че в Националната база данни "Население" Петков е вписан с българско и канадско гражданство. Външният министър съобщава, че към 23 септември още няма отговор от канадските власти за гражданството на Петков.
Кирил Петков, който и до днес твърди, че се е отказал от канадското си гражданство, преди да бъде назначен за министър, и това е правно значимият факт, не беше допуснат до изслушване в съда.
Какво казва Кирил Петков
Във всяко интервю през последните почти два месеца и в много публични изяви, бившият служебен министър обяснява, че неговото разбиране е, че престава да бъде канадски гражданин след като прави своето официално волеизявление.
И през тази седмица той коментира по темата пред "Свободна Европа": "Канадската администрация има право да реши кога един човек за нея е гражданин или не. Факт. Българската държава има право самостоятелно да реши същия този факт и тези два факта не е задължително да са свързани. А не е и хубаво да са свързани...В Конституцията не пише от кой момент един човек е само български гражданин. И това се опитват да го включат в една обща теза. Никъде не пише, когато един български гражданин си прави пълното волеизявление, това не е достатъчно той да бъде зачитан само за български гражданин. Това е въпрос на интерпретация: кой е моментът, от който един човек не е български гражданин? И целта на Конституционния съд е да реши".
Само държавата може да реши кога един човек е само неин гражданин или е гражданин и на друга държава. Не е необходимо това да е потвърдено от другата държава.
Петков не смята, че е подал декларация с невярно съдържание, защото според него волеизявлението му за него е краят на канадското му гражданство. "Конституционният съд каквото и да каже, аз вярвам в правовата държава и ще приема тяхното решение 100%", казва той и заявава, че ако решението не е в негова полза, ще се извини, че е направил грешка. На въпрос това няма ли да противоречи на принципите му за почтеност, Петков отговаря, че "...аз когато съм направил всичко възможно, което е зависило от мен, и като български гражданин съм си упражнил цялото право, отказъл съм се от гражданството на една много хубава държава, с всичките плюсове за това, аз съм абсолютно чист пред собствения си морал".
Какво казват юристите
Въпреки че Конституционният съд покани за становища само проф. Вълчев и доц. Киселова, и други юристи взеха отношение към казуса и те не са единодушни.
Проф. Даниел Вълчев: Документ показва, че Петков е бил канадски гражданин до 20 август
"Ако лицето представи убедителни доказателства, че към датата на влизане в сила на Указ № 129 е било вече освободено от канадско гражданство, искането за обявяване на указа за противоконституционен трябва да бъде отхвърлено. Обратно, ако такива доказателства отсъстват, следва да се приеме, че към тази дата лицето е било освен български, също и канадски гражданин и искането трябва да бъде уважено, като бъде установена противоконституционност на Указ № 129 от 10 май 2021 г. в частта му относно назначаването на Кирил Петков Петков за служебен министър на икономиката", пише в становището на декана на Юридическия факултет на СУ.
Доц. Наталия Киселова: КС няма право да интерпретира ясното изискване на конституцията
"В чл. 110 конституционният законодател е използвал думата "само" по отношение на българските граждани, които биват избирани / назначавани за министри. В чл. 65, ал. 1 от Конституцията, към която препраща чл. 110, се изисква лицето да е български гражданин, "който няма друго гражданство". Т.е. към момента на избирането/назначаването за министър лицето "няма друго гражданство". При обвързаност на конституционната юрисдикция с отправеното искане за произнасяне относно акт (чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията), тя не може нито да тълкува, нито да интерпретира конституционната норма на чл. 65, ал. 1, към която е препратила разпоредбата на чл. 110. Призивите за "наливане на ново вино в стари мехове" не са приложими. Те биха били евентуално допустими за обсъждане при сезиране с искане за упражняване на правомощието по тълкуване (чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията)", пише в становището на специалистката по конституционно право.
Доц. Христо Христев: Отказът от гражданство не е достатъчен
"За да се прецени кога няма да бъде налице гражданство на една държава и кога то е отпаднало, е от значение не само волята на лицето, което се отказва, но и това как държавата е уредила последиците от този отказ. В случая, доколкото в правото на Канада е предвиден специален ред и произнасяне на компетентен орган министърът по имиграционните въпроси, очевидно резултатът от отказа на лицето ще настъпи след събирането на всички елементи от сложния състав, който води до крайния резултат и респективно произнасяне министъра по имиграционните въпроси", каза доцент Христев по телевизия "България он еър".
Той смята, че искането на президента за прекратяване на делото в КС, защото е "безпредметно", не е оправдано, тъй като министърът на икономиката е издал различни актове, докато е бил в първото служебно правителство.
Адвокат Михаил Екимджиев: КС нарушава конституционни права в казуса с Кирил Петков
"Твърдението, че бивш министър и лидер на новоучредена политическа партия е нарушител на Конституцията, сериозно засяга публичната репутация, доброто име и достойнството на Петков, които са същностни аспекти от правото му на личен живот, гарантирано от чл.32 от Конституцията, както и от чл.8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС)", коментира адвокат Михаил Екимджиев по повод определението на Конституционния съд от 12 октомври, с което отхвърли искането на Кирил Петков да бъде конституиран като заинтересована страна, да бъде изслушан в открито заседание пред Конституционния съд и да му бъде дадена възможност да представи писмено становище по казуса с неговото гражданство.
Екимджиев припомни, че според чл. 32 от Конституцията: "Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име".
Адвокатът е категоричен, че в случая става въпрос за нарушени конституционни права. Според него заплахата за обществения образ на Кирил Петков е очевидна в контекста на изнесените от него шокиращи данни за брутални корупционни практики на бившите управляващи от ГЕРБ, които инициират казуса с гражданството му. "След като Петков и Асен Василев оглавиха "Продължаваме промяната", твърденията за нарушение на Конституцията ерозират публичните им послания за почтеност и морал, които са етична платформа на новоучредената партия. ГЕРБ са в основата на политическата злоупотреба с казуса за гражданството на Петков, тъй като "Продължаваме промяната" е основният им политически опонент, според социологическите проучвания. В потвърждение на това е и фактът, че точно на 13 октомври прокуратурата, чиято връзка с ГЕРБ е общоизвестна, съобщи, че вече се занимава с гражданството на новия политически лидер, чиято решителност и харизма явно "страхуват".
"Ако Законът за КС не позволява конституиране на Петков като заинтересована страна, КС е длъжен да му осигури друга форма на защита в съответствие с чл. 56 от основния закон. Тя би могла да се изрази в изслушване или в обсъждане на негово писмено становище. Поради спецификите на казуса само КС може да предостави на бившия министър защита. Вместо това, той го лишава от най-важната характеристика на правото на защита, каквото е изслушването му от държавен орган. Така от пазител на Конституцията, КС става неин рушител.
Освен Конституцията, с отказа си за изслушване или приемане на писмено становище на Кирил Петков, КС със замах едновременно го лишава от конституционното право на защита и от правото на "ефикасно средство" по КЗПЧОС. Този смущаващ подход на КС изглежда впрегнат за разчистване на политически сметки и може да доведе до осъждане на България в Страсбург за нарушения на чл.8 и чл.13 от Конвенцията. Тогава възниква въпросът за какво ви е тогава Конституционен съд, дали той пази или гази Конституцията?!", твърди адвокат Екимджиев.
Цветомир Тодоров, доктор по конституционно право: България има право да признава Петков само за свой гражданин
"Tyĸ cлeдвa дa ce paзгpaничaвa пpизнaвaнeтo нa oтĸaзa нa Kиpил Πeтĸoв oт ĸaнaдcĸo гpaждaнcтвo и пpaвoтo нa Kaнaдa дa пpoдължи дa cчитa Kиpил Πeтĸoв зa ĸaнaдcĸи гpaждaнин cъoбpaзнo нaциoнaлнoтo cи зaĸoнoдaтeлcтвo дo пpиĸлючвaнe нa пpoцeдypaтa пo oтĸaз cъoбpaзнo ĸaнaдcĸoтo пpaвo. B тoзи cмиcъл e възмoжнo в oпpeдeлeн мoмeнт Πeтĸoв дa e cчитaн caмo зa бългapcĸи гpaждaнин oт Бългapия, a cъщeвpeмeннo дpyги дъpжaви и в чacтнocт Kaнaдa, дa гo cчитaт и зa ĸaнaдcĸи гpaждaнин", пише юристът в статия за "Де факто".
"Aĸo изxoдим oт зaĸлючeниятa нa Meждyнapoдния cъд в Xaгa пo дeлoтo "Нoтeбoм", тo в cлyчaя cъoбpaзнo мeждyнapoднoтo пpaвo Бългapия имa пpaвo cпpямo Kaнaдa и cпpямo дpyгитe дъpжaви дa пpизнaвa Kиpил Πeтĸoв caмo зa бългapcĸи гpaждaнин, a eвeнтyaлнoтo иcĸaнe нa Kaнaдa или дpyгa дъpжaвa cпpямo Бългapия дa пpизнae нa Kиpил Πeтĸoв ĸaнaдcĸo гpaждaнcтвo, нe би пpoизвeлo дeйcтвиe cпpямo Бългapия, тъй ĸaтo вcичĸите му дeйcтвитeлни вpъзĸи ca c Бългapия.
Тaĸъв пoдxoд нe би пpeдcтaвлявaл няĸaĸвa нoвa бългapcĸa пoлитиĸa, зaщoтo cъглacнo Зaĸoнa зa бългapcĸoтo гpaждaнcтвo бългapcĸи гpaждaнин, ĸoйтo e и гpaждaнин нa дpyгa дъpжaвa, ce cмятa caмo зa бългapcĸи гpaждaнин пpи пpилaгaнeтo нa бългapcĸoтo зaĸoнoдaтeлcтвo (ocвeн ĸoгaтo пo зaĸoн e пpeдвидeнo дpyгo). Taĸъв пoдxoд нe пpoтивopeчи нa мeждyнapoднoтo пpaвo и e eмaнaция нa cyвepeнитeтa нa Бългapия."
Според Тодоров е итepeceн въпpocът дaли Koнcтитyциoнният cъд щe пpoмeни фopмaлния пoдxoд пpи ycтaнoвявaнe нa нaличиeтo или липcaтa нa чyждo гpaждaнcтвo, демонстриран по други казуси като гражданството на Жорж Ганчев, на Георги Пирински и на Петър Бояджиев.
Димитър Гочев, асистент по международно право в СУ: Съдът не е обвързан от преценката на чуждата държава
"Международноправната практика (МПП) познава случаи, в които подобни удостоверения са обсъждани от гледна точка на тяхната годност да докажат чуждо гражданство. Правилото, което се извежда от тези случаи, е, че правораздавателният орган не е обвързан от становището на държавата относно приложението на нейното право относно гражданството. Това означава, че - без значение съдържанието на удостоверението, издадено от страна на Канада - е нормално и очаквано КС да направи собствена преценка на приложимите норми на канадското право относно момента на изгубване на канадско гражданство", пише юристът в статия, публикувана в lex.bg.
Той сочи примери от международното право: "Подобен е случаят в делото "Виктор Пеи Касадо", решено от арбитражен трибунал към Международния център за решаване на инвестиционни спорове (ICSID), където арбитрите също са в ситуация, в която трябва да установят гражданството на г-н Касадо. Подобно на случая на Кирил Петков, г-н Касадо се е отказал от гражданството на Чили, но към релевантния момент не е получил официално решение на чилийското правителство относно валидността на този отказ. Само въз основа на чилийското законодателство (и при оспорване от страна на Чили) арбитрите стигат до решението, че г-н Касадо в действителност е изгубил чилийското си гражданство.
Това ще рече, че съдът не е обвързан от доказателствената сила на такива сертификати, нито от преценката на чуждата държава относно гражданството на лицата", смята експертът.
"Ако проверката на канадското право и оценката на всички по делото доказателства покажат, че към релевантния момент г-н Петков е бил канадски гражданин съгласно законите на Канада, то следва да се установи дали това гражданство е предоставено в съответствие с МПП.
Тъй като между България и Канада няма приложим договор относно гражданството, въпросът би се решил на плоскостта на международния обичай, където се прилага концепцията за "реална" или "функционална" връзка между държавата и гражданина.
За да се установи наличието на функционална връзка, е необходим цялостен анализ на житейската ситуация на лицето - включително начинът му на установяване, периодите, прекарани извън страната, субективните му намерения, семейните и културни връзки, участието в публичния живот и др. подобни. Международноправната литература поставя сериозни аргументи в полза на разбирането, че при подобна загуба на функционалната връзка с другата държава, следва чуждото гражданство да не се признава за целите на МПП", посочва Гочев.
Намесата на прокуратурата
Преди няколко дни специализираната прокуратура изненадващо съобщи, че проверява Кирил Петков заради гражданството, като преписката е образувана по статия от в. "Труд" и е за подписването на декларация с невярно съдържание Въпросната статия е още от 22 август и в нея се сочат още документни престъпления и безстопанственост. Към преписката била присъединена и жалба от граждани, която съдържала идентични твърдения. Проверката е започнала на 24 август, но прокуратурата съобщава официално за нея преди началото на предизборната кампания.
По БНТ Валентина Маджарова, шеф на спецпрокуратурата, съобщи, че проверката може да приключи след изборите на 14 ноември и че вероятно ще има последствия за Петков.
По този повод бившият прокурор Андрей Янкулов коментира във "Фейсбук": "Не мога да разбера какво толкова има да проверяват компетентните органи по грандиозния казус с декларацията на Кирил Петков.
Единствено трябва да си изяснят: съществува ли по закон, указ или постановление на Министерския съвет изрично задължение на кандидат за министър да удостовери пред някой орган на власт (например органа по назначаване) какво гражданство има. Защото не всяко деклариране на неверни обстоятелства съставлява престъпление, а само ако отговаря на условията по чл. 313 от НК. Това е всичко. И също така, наказателната отговорност не зависи от това какво пише на бланката на декларацията, която се подава - може да пише дори и че невярното деклариране се наказва със смърт чрез обесване."
Правните последици, ако указът за назначаването на Петков бъде отменен
Един от важните въпроси е доколко стабилни са актовете на бившия министър.
"Ако бъде обявен за противоконституционен указът на президента, макар и частично - в частта за назначаването на това лице, това означава, че той никога не е бил министър", заяви проф. Вълчев по Би Ти Ви. "При положение, че никога не е бил министър, ако бъде постановено такова решение, това означава, че различни лица може да искат да атакуват неговите актове." Той допусна, че тези актове ще бъдат "санирани" от сегашния министър, но не стана ясно по каква процедура.
"Проблеми могат да последват, ако се тръгне да се оспорват актове", каза по Би Ти Ви доц. Киселова. Тя поясни, че тогава всяка институция може да оспорва дадени предишни решения на бившия служебен икономически министър, като за всеки отделен акт трябва да се изследва отделно. Това може да стане и по съдебен или административен път, в рамките на правителството или на новия икономически министър. "Няма как всички актове на Кирил Петков, да отпаднат автоматично."
"Въпросът дали тези актове, могат или не, да запазят своите правни последици, в случай, че министър е бил лице, което не отговаря на предвидените в Конституцията условия за това, всъщност не е еднозначно решен в рамките на досегашната практика на КС. Възможни са две тълкувания, едното от които се поддържа от много сериозни колеги. А то е, че актовете, които са приети от министъра на икономиката, през този период, всъщност могат да бъдат атакувани в съда и да произтекат съществени последици, свързани с анулирането им", казва доц. Христо Христев през "България он еър".
Конституционни съдии обясниха за "Дневник", че дори КС да обяви указа на президента за противоконституционен относно назначаването на Кирил Петков за министър, неговите актове са стабилни и не могат да се обжалват само въз основа на това решение. Основание за това е Решение №3 на съда от 2020 г. Трябва да се отбележи, че въпросното решение е подписано с четири особени мнения. Което означава, че отново имаме казус, по който е възможно да последва противоречива практика.
