Какво следва от решението на Конституционния съд за Кирил Петков

© Георги Кожухаров

Бил ли е Кирил Петков министър на икономиката в служебното правителство, какво ще стане с актовете му, какъв ще е ефектът за президента Румен Радев и трябва ли някой да понесе отговорност и каква. Това са част от въпросите, които предизвика решението на Конституционния съд (КС), с което указът на държавния глава в частта за назначаването на Петков за служебен министър беше обявен за противоконституционен. "Дневник" се обърна с конкретни въпроси за коментар към юристи и обобщава мненията на специалисти за последиците от решението, като по част от тях тълкуванията са различни.

Подлежи ли и на какво наказание Кирил Петков след решението на КС ?

От решението на Конституционния съд пряко не следва нищо за Кирил Петков.

Отговорност може да му се търси в друго производство, а Специализираната прокуратура преди две седмици обяви, че е започнала проверка още през август за декларацията, която е подал пред президента. Ако прокуратурата повдигне обвинение за деклариране на неверни обстоятелства пред орган на властта, той може да бъде изправен пред съд. Ако съдът го признае за виновен, законът предвижда различни наказания в зависимост от квалификацията на обвинението. Според юристи, ако се стигне до такова дело и бъде доказана вина пред съда, по-вероятно е да му бъде наложена глоба, защото той има чисто съдебно минало.

Ружа Смилова, политолог: Може да се очаква повдигане на обвинение от страна на прокуратурата, но не мисля, че би издържало в съда. Просто трудно ще докажат умисъл в попълването на декларацията с невярно съдържание - още повече че преди решението на съда не е имало как да се знае дали е, или не е невярно попълненото съдържание. Т.е. съдът вероятно би отсъдил, че Петков добросъвестно е попълнил декларацията.

Доц. д-р. Наталия Киселова, преподавател по конституционно право и една от поканените да дадат становище до КС преди произнасянето: Последиците на първо място са политически, защото делото е станало част от кампанията. Тя коментира, че "това може би е била и целта на тези, които са внасяли искането" до съда. "На второ място, в някаква степен, това повдига и морални въпроси, а по отношение на г-н Петков може да има и конкретни юридически измерения - и наказателна, и административна отговорност, ако се стигне до оспорване на актове." (коментар пред БТА).

Всичко най-важно за решението на КС за двойното гражданство - тук

Кой е нарушил Конституцията?

Този въпрос няма еднозначен отговор. Указът за назначението се подписва от президента, но изискванията за министър се потвърждават от кандидатите в декларация, за която подписалият носи отговорност. За верността на декларираното в нея не е предвидена законова проверка от президентската институция. В решението на Конституционния съд това също е коментирано, което се тълкува като изрично посочване, че отговорност носи само подписалият декларацията.

Доц. д-р. Атанас Славов, юрист конституционалист, преподавател в Софийския университет и кандидат за депутат от "Демократична България": Формално, указът, доколкото е издаден от президента, е противоконституционен. Това означава, че президентът е нарушил Конституцията, но това бих определил като без виновна отговорност, тъй като президентът стъпва върху факти и обстоятелства, които са му подадени в декларации. Да, има противоконституционен акт, но не бих използвал директно формулировката, че президентът е нарушил Конституцията. Имаме противоконституционен акт и КС спира до тук. КС не казва, че президентът е нарушил Конституцията. Вмени ли се директно вина на президента, означава тази вина да се изследва, а ако тя се изследва, ще видим, че той няма вина, тъй като той няма задължение да проверява декларациите, които се подават пред него.

Според председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, който в момента е кандидат за президент и като опонент неведнъж атакува Радев в кампанията, има нарушение на Конституцията и той вижда в това "основание за прекратяване на правомощията му".

Бил ли е Кирил Петков министър?

Според повечето юристи отговорът е, че не е бил министър, но има и други тълкувания.

Доц. д-р. Атанас Славов: "Кирил Петков за мен е бил министър. Ако имаш орган, който е изцяло некомпетентен и който всъщност го е нямало, означава, че 3-4 месеца министерството на икономиката не е имало ръководител, съответно не са издадени актове. Не бих стигнал до там да твърдя, че не е бил министър. Бил е министър, но в нарушение на Конституцията, което влече своите последици."

Проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на Софийския университет и един от поканените от КС за становища по казуса: "Ако бъде обявен за противоконституционен указът на президента, макар и частично - в частта за назначаването на това лице, това означава, че той никога не е бил министър", заяви проф. Даниел Вълчев по Би Ти Ви преди дни.

Проф. Пламен Киров, преподавател, ръководител на катедрата по конституционно право и бивш конституционен съдия: "Оттук насетне за Петков не следва нищо. Следва това, че след като е бил назначен в нарушение на Конституцията, той никога не е бил министър. Петков трябва да си върне заплатите като министър и командировъчните му."

Какво следва за актовете на Кирил Петков като служебен министър?

Обобщеното мнение на юристите по този въпрос е, че актовете на Кирил Петков като служебен министър на икономиката могат да бъдат оспорвани пред Върховния административен съд (ВАС) или Административен съд София-град, но само от тези, които имат правен интерес. Те не стават невалидни автоматично от решението. И не могат да бъдат атакувани накуп, а един по един или определени от тях. Тъй като това е първи подобен случай, е много трудно да се прогнозира каква ще е съдебната практика и последствията от подобни дела.

Доц. д-р. Атанас Славов: "Ако в актовете му има пороци, те могат да бъдат атакувани и съответно отменени от Върховния административен съд. Всеки акт може да бъде оспорван."

Доц. Христо Христев, преподавател: "Въпросът дали тези актове, могат или не, да запазят своите правни последици, в случай, че министър е бил лице, което не отговаря на предвидените в Конституцията условия за това, всъщност не е еднозначно решен в рамките на досегашната практика на КС. Възможни са две тълкувания, едното от които се поддържа от много сериозни колеги. А то е, че актовете, които са приети от министъра на икономиката, през този период, всъщност могат да бъдат атакувани в съда и да произтекат съществени последици, свързани с анулирането им" (коментар пред "България он еър").

Проф. Даниел Вълчев: "При положение, че никога не е бил министър, това означава, че различни лица може да искат да атакуват неговите актове." В изказване пред Би Ти Ви преди дни той допусна още, че тези актове ще бъдат "санирани" от сегашния министър, но не стана ясно по каква процедура.

Проф. Пламен Киров: "Всички негови актове биха били нищожни, ако някой поиска тази нищожност да бъде прогласена, от което ще следва, че те не пораждат никакви прави последици. Това е процедура вече пред ВАС", заяви Киров пред "Дарик". "Настоящият министър може да издаде нови актове с идентично съдържание като тези, подписани от Петков, но те ще действат занапред, защото административните актове нямат обратно действие", коментира той пред БТА.

Ружа Смилова: "Предвид скорошното решение на КС, според което решенията му имат ретроактивно действие, може да се атакуват действия на Петков като министър. Но мисля, че съдът може отново да ги отхвърли, цитирайки друг, често привеждан от КС аргумент: за правната сигурност - основен принцип на правовата държава."

Кой може да атакува актовете му като министър?

Юристите формулират отговора като - "всички, които имат правен интерес", което за различните актове на Петков като служебен министър означава различни лица. Експертите, които коментираха веднага след решението, не дадоха примери с конкретни казуси, които са публично известни.

Доц. д-р. Атанас Славов: "За да се атакуват актовете има две хипотези. Едната е, ако твърдим, че има нищожен акт - тогава може да атакува всеки. Ако не твърдим, че има нищожни актове, тогава, за да се обжалват конкретните актове, трябва първо обжалващият не само да има, но и да докаже правен интерес - засегнатите от актовете лица трябва да го докажат и да обжалват с конкретен правен интерес и да посочат конкретен порок на актовете на Петков."

Могат ли да бъдат атакувани решения на служебното правителство?

Решенията на първото служебно правителство на Стефан Янев, в което беше министър Кирил Петков (неговият мандат беше между 12 май и 16 септември), не могат да бъдат атакувани.

Доц. д-р. Атанас Славов: "Само на това основание, не могат да бъдат атакувани решенията на служебното правителство. Има принцип на правната сигурност и на актовете. Освен това по АПК са изтекли сроковете, актовете не са били обжалвани, сроковете за това са изтекли и те са станали стабилни - породили са правни последици. Тази концепция, че след решението на КС може да се атакуват актовете на служебното правителство, трудно може да се възприеме. Санкцията е по-скоро морална."

"Мащабът на правната несигурност, хаос и вредните последици от обявяването на президентския указ за частично изначално нищожен поради противоконституционност биха били дългосрочни и трудно измерими. Дори конституционната юрисдикция да уважи искането, стабилността на държавните актове не може да бъде подлагана на съмнение при всяко нарушение на Конституцията, без значение на неговата тежест, значение и последици. Разумният, балансиран и нюансиран подход би изисквал конституционната юрисдикция да изостави позицията, заета в предходната си практика по дело № 5/2019 г., и да постанови, че прекратяването на пълномощията при нарушаване на изискванията за заеманата длъжност има по правило действие занапред, т.е. прекратяване на пълномощията, а не невъзникване на пълномощията", се коментира в статия за решението на Конституционния съд в блога challengingthelaw.com

Какво означава решението на КС за проверката на Специализираната прокуратура?

Липсва достатъчно информация за проверката на Специализираната прокуратура. За нея, от институцията съобщиха в съобщение до медиите на 13 октомври, като от него се разбра, че тя е започнала на 24 август след подаден сигнал по статия във вестник "Труд" и че е свързана с казуса с двойното гражданство на Кирил Петков. От спецпрокуратурата уточняваха, че проверяват "престъпление от общ характер" и че към проверката ще бъдат включени и документи от Конституционния съд. Затова сега се очаква, че прокуратурата ще се активизира, като използва от решението на КС, че към момента на назначаването му Петков е имал и канадско гражданство, а е подписал декларация, в която твърди, че е само с българско.

Според юристи обаче освен доказване на невярно обстоятелство в декларацията, ще трябва да се доказва и умисъл в действията.

Доц. д-р. Атанас Славов: "КС дава аргументи в посока, че е била подадена декларация с невярно съдържание. Наказателният състав изисква умисъл, трябва да са изпълнени всички елементи на този наказателен състав. Кирил Петков през цялото време твърди, че правните последици са настъпили към момента на отказа му. Има ясна и конкретна конституционна норма - изисква се това обстоятелство (да има само българско гражданство) да не е налично към момента на назначаването му. Смятам, че тази норма трябва да се ревизира поне за гражданите на страни на ЕС и НАТО - не намирам за основателно да има такова ограничение."

Може ли да бъде искано отстраняването на президента?

Юридически въпросът за т.нар. импийчмънт на Румен Радев получава по-скоро отрицателни становища.

Политически обаче се коментира като повод за искане на отстраняването му, още повече че решението идва в средата на предизборната кампания. Мандатът на Радев изтича на 22 януари 2022 г.

Доц. д-р. Атанас Славов: "През годините са обявявани и други укази за противоконституционни, макар че е рядкост. Не мисля, че това е достатъчно основание за начало на процедура по импийчмънт. Импийчмънт може да се иска, когато става дума за някаква форма на тежки нарушения, за които има умисъл. Нужно е да има виновно, лично поведение, а не за подвеждане, както е в случая. Ако президентът издаде указ за разпускане на парламента, без да има основание за това, би могло да доведе до процедура по импийчмънт."

Проф. Пламен Киров: "За президента на държавата от едно такова решение на КС няма последици, но не пряко - когато е издаден едни противоконституционен указ нарушена ли е Конституцията - да. Може да се търси отговорност по член 103 от Конституцията. Всъщност, президентът се е предоверил на почтеността в подадената декларация на Кирил Петков, но това не е било умишлено от страна на държавния глава", казва Киров пред "Дарик".

Доц. Наталия Киселова: "До 30 юни миналата година, когато излезе едно тълкувателно решение на Конституционния съд, по искане на главния прокурор, в теорията се поддържаше тезата, че указите, ако бъде установена противоконституционност, не са основание за задвижване на процедурата за отстраняване. След 30 юни, когато беше постановено решението, съдът казва, че само Народното събрание може да прецени, когато бъде отправено искане към него". (коментар пред БТА)

Лозан Панов: "Нарушаването на конституцията е основание за прекратяване на правомощията на президента".

Какво каза Кирил Петков за решението на съда - тук
Още реакции след решението на съда - четете тук
Всичко по казуса с гражданството на Кирил Петков - четете тук