Живко Георгиев: Само на пръв поглед на политическия пазар има свръхпредлагане. Реално има дефицит

Живко Георгиев: Само на пръв поглед на политическия пазар има свръхпредлагане. Реално има дефицит

© Георги Кожухаров



Какви са настроенията по средата на предизборната кампания, какво тревожи най-силно хората пред третите поред избори за годината, как то ще повлияе на партиите. Това са част от темите на разговора на "Дневник" със социолога Живко Георгиев - собственик и управител на консултантската компания "G.Consulting", който от 30 години следи политическия живот и изборите. Интервюто е направено във вторник преди решението на Конституционния съд за гражданството на Кирил Петков. На въпроса ни очаква ли и как то да повлияе, Георгиев коментира, че "в момента сме в ситуация, че каквото и да беше решението на съда, няма особен респект към него. Не вярвам да повлияе върху кампанията на Кирил Петков и Асен Василев. А за кампанията на президента - струва ми се, ще затвърди негативното мнение на онези, които и без това го имат. И надали ще промени поведението на онези, които имат положителна оценка на действията му през първия мандат."


Това не е първата кампания по време на ковид, но нелепите рекорди на новата вълна и мерките са основната тема. Как според вас ще се отразят върху резултатите от изборите ?


- Със сигурност ще има някакво отражение върху избирателната активност, макар че то едва ли ще е от такъв мащаб, че да се отрази на резултатите. В най-лошия случай активността ще се задържи около тази през юли. За другия ефект, може да кажем, че ситуацията работи срещу лагера на промяната - в широкия смисъл на думата, тъй като можем да интерпретираме къде започва и къде свършва лагерът на промяната. Защото я няма тази приповдигната, еуфорична атмосфера, каквато я имаше при предишните две кампании.




Защо липсва тази атмосфера?


- Лагерът на промяната на два избора не успя да покаже себе си като консолидирана обществено-политическа сила, разочарова голяма част от симпатизантите си и това се отнася за всички претендиращи да са лагер на промяната без изключение. Несъмнено, ако има отлив на избиратели, те могат да очакват щети в по-голяма степен като бройка, сравнено с лагера на статуквото, както го наричаме - макар че поради изминалото време започва да става безсмислено и това понятие.


Тоест вие не очаквате голям електорален ефект от ковид ситуацията?


- Не прекалено голям, но ще се отрази - ще бъде трудно за някои да прескочат бариерата или да повторят резултатите от предишните вотове. И това се отнася и за "Има такъв народ", и за "Демократична България", и за "Изправи се БГ! Ние идваме". Освен ако в оставащото време не сработят демотивиращи фактори в другите лагери.


В какво състояние виждате ГЕРБ и ДПС?


- Може би ГЕРБ ще се мобилизира и ще търси реванш в тази ситуация. Но няма да подобри значимо резултатите, в най-добрия случай ще ги доближи до априлските избори. Що се отнася до ДПС, те са мобилизирани. За тази цел издигнаха и кандидат-президент. И вероятно ще достигнат нещо средно между априлското и юлското си постижение.


А с БСП какво става - в социологическите проучвания обикновено получава по-висок резултат, а в урните - по-нисък ?


- Дължи се на спецификата на техния електорат - по-малко са отказите сред избирателите на БСП да отговарят на въпросите, по-възрастните хора имат задръжки да кажат на анкетьора "абе, я си гледай работата". Втората причина е, че имат донякъде проблем с машините и се притесняват да го покажат публично при гласуването. Иначе БСП засега няма потенциал да пада, така че или ще повтори резултата, или ще вдигне малко спрямо юлските избори, макар че ковид кризата засяга нейния електорат.


Какви са загадките на тези избори според вас?


- Най-голямата загадка е какво ще направят партиите на алтернативата, или - да ги наречем вече така - партиите от старата промяна. В тези избори има вече условия за наказателен вот и за тях. На предишните два тура наказателният вот се изля предимно срещу ГЕРБ, сега ще има наказателен вот и срещу другите.


И в това е и шансът от този наказателен вот да се възползва новата политическа формация "Продължаваме промяната". А също и партия "Възраждане", която стоеше постоянно в зоната на здрача и доближаваше 4-те процента, но все оставаше под чертата. В новата ситуация има шанс да прескочи бариерата, като се има предвид, че лидерът й е и кандидат за президент и има трибуна, на която преди не можеше да разчита. А и изглежда достатъчно радикален по отношение и на двата сегмента, които по-горе обсъждаме. Така че очаквам тези два политически субекта да вземат голяма част от интегралния наказателен вот, не само от "Има такъв народ", но и от другите две формации - "Демократична България" и "Изправи се БГ! Ние идваме". По-малък е шансът да вземат от ГЕРБ и от БСП. А с ДПС нямат зона на докосване.


Електоралните нагласи от началото на кампанията дават първо място на бившите управляващи от ГЕРБ?


- Резервът на ГЕРБ е в контекста, който е благоприятен за тях. Друга част от резерва им е в това, че е възможно, макар да не е сигурно, част от избирателите, които на юлските избори отиде при "Има такъв народ", да се върне към ГЕРБ. Не е тайна че на юлските избори те отнеха около 150 000 - 200 000 гласа на ГЕРБ. А има ментално родство между двете електорални групи. Част от тези отнети избиратели могат да отидат и към новия проект, но няма да отидат към "Демократична България" и "Изправи се БГ! Ние идваме". Нито към ДПС.


Новият проект "Продължаваме промяната" има ли потенциал да привлече негласували при първите два вота? Вас изненадва ли ви техният растеж само за два месеца?


- Да, има потенциал да привлече негласували, там виждам техния шанс. Много хора, които можеха да гласуват през юли, не го направиха, бяха разочаровани от първия парламент.


Не ме изненадва появата и ръстът на "Продължаваме промяната". Защото турбулентна е ситуацията, голяма част от политизираното население получи възможност да се разочарова от много неща, и то от целия спектър на съществуващите до юли политически сили. В такава ситуация се появява партия, която остава вярна, поне така се представя, на каузата на промяната, показва друг тип поведение, мъчи се да бъде не толкова вербално радикална, а по-позитивна, ориентирана не толкова към миналото, а повече към бъдещето, задоволява важни дефицити особено за по-младото и средното поколение, на което страшно липсва надежда.


Поводи за гняв, за възмущение, за негативна оценка на политическото статукво има много. Няма много продавачи на надежда.



Един поет от 30-те години на миналия век - Асен Разцветников, има стих, какъвто вероятно само български поет може да напише - "Моите ближни със зъби в очите". Много озъбени очи. В такава ситуация се появяват по-ведри, усмихнати лица, които могат да внушат надежда сред общата безперспективност, която владее страната ни. А разбира се, и поради това, че новите двама политици още не са успели да разочароват с упражняването на властта, която имаха като министри.


Кое най-силно тревожи хората в момента?


- Ако ескалира кризата с ковид, тя ще стане най-тревожещата, но в момента най-тежко се коментират цените, конкретно на тока - не се вижда светлина в тунела. Особено за домакинствата, които се отопляват с електричество, макар че и цените на дърва и въглища също се качват. Засегната е и голяма част от бизнеса в енергоемките производства. Не в софтуерния бизнс и високотехнологичните компании. Това ще се отрази върху заетостта и заплатите на тези, които ще запазят работата си. И това не е само у нас, а в целия Европейски съюз.


Тези тежки проблеми в наказателен вот ли ще се изразят и срещу кого?


- По-скоро ще се отразят като демотивация. Ясно е, че вината не е в служебното правителство и президента Румен Радев. Дори и предишното правителство не е виновно. Това е проблем в целия ЕС. Хората се тревожат и очакват мерки. Дали ще бъдат антиинфлационни, дали в посока регулация на цените на електроенергията, дали енергийни помощи за закъсали предприятия и домакинства. Но е ясно, че за такава цел трябва да има работещи правителство и парламент. Това няма да попречи на всяка политическа сила да говори каквото си иска. Макар че е ясно, че част от решенията са дори извън България, на ниво ЕС, зашото оттам дойдоха голяма част от проблемите, които в момента ги усещаме като цени на енергия, инфлация и т.н. Това е дългосрочен проблем, който утре ще отекне като закриване на тецове, на рудници...


Европа падна жертва на недооценка на много неща, поради екофундаментализъм и си плаща цената. Защото действа прекалено радикално в неподхоящо време. Само Германия си е добре, тъй като има дългосрочен договор с "Газпром"...


Тези проблеми с цени и инфлация тревожат хората - поне 40 процента българи са на границата на оцеляването в навечерието на изборите и в очакване на следващия парламент и правителство.



Ако ГЕРБ получи първи мандат след изборите като първа по резултат партия, предвиждате ли вероятност да състави правителство заедно с ДПС и с намиране на недостигащи депутати или пък с официална подкрепа на някоя трета, непредвидима по правило парламентарна партия, изключваме БСП? Откъм ГЕРБ се чува, че на всяка цена ще опитат да съставят правителство?


- Няма да им стигнат гласовете на ГЕРБ и ДПС за кабинет, но не мога да изключа стопроцентово избиране на такова правителство.


А това че трябва на всяка цена да бъде направено правителство се чува отвсякъде, чуваше се и на предишните избори. И то изглеждаше доста възможно. Няма какво да се лъжем - беше пропилян голям шанс.


Но и в момента се чуват ултимативни условия откъм партиите на промяната. Ако тези ултиматуми останат и след изборите, накъде вървим?


- Вече 30 години следя политическия живот и самият аз се чувствам все повече обезверен и отчужден от политиката, която се твори от българския политически елит.


За три десетилетия създадохме квазиелит, който не е в състояние да формира обществени нагласи и ценности, да разработва стратегии, въобще да покаже че вижда по-далече от носа си или до следващите избори. Единственото което успяват, е да демотивират хората, да смъкват равнището на масовата политическа култура и това обяснява част от изборните резултати.



Потресаващо малка част от българите вече следят политическите кампании. На пръв поглед информация извира отвсякъде - радио, телевизия, интернет. Огромно количество политически партии. Но само 10 - 15 процента от хората се интересуват, седят пред телевизора и се нервят. И колкото повече се нервят - повече губят желание да отидат да гласуват.


Предизборните кампании все повече демотивират. Имаше време, когато водещите телевизии играеха огромна роля във формирането на масовите политически нагласи. Сега почти не останаха медии, освен в тесен сегмент с нишови аудитории, които да се ползват с доверие и да са лидери на мнение.


Тази двукратно демонстрирана неспособност на политическия елит, както го наричате, а това са всъщност партийните водачи, да се договорят в името на национално важна кауза, не дискредитира ли партийно-парламентарната система? В същото време професионалните анализатори в хор с политиците смятат за еретичен такъв въпрос, понеже едва ли не оправдавал концентрацията на власт в президента ?


- Президентът няма инструменти да концентрира власт, той не може на ръчен режим, както правеше един друг политик, да нарежда, да заповяда, да телефонира - направете това, не правете онова. Властта практически в България се реализира от изпълнителната власт, особено в последните 10 години, независимо че в конституцията пише, че сме парламентарна република. Парламентът е изпразнен от съдържание, в същото време - по конституция - президентът е с много ограничени правомощия, а през годините те бяха орязвани още.


А въпросът за партийната система е огромна и сложна тема - с течение на годините в България се получи нещо доста уродливо и обезкуражаващо.


Нашият политически пазар, който на пръв поглед е свръхпредлагане, кой ли не е отворил сергия с каузи, идеи, ценности, платформички, но реално е дефицитен пазар. Няма го онзи тип политически продукт, който да изведе България от множеството кризи, в която тя се оказва едновременно.



Нашето общество е тежко болно, а да беше от една болест - иди-дойди. Първо - демографското заболяване е трудно обратимо. Второ, аз като социолог не мога да говоря за България като едно цяло, има поне три Българии. Една София с още два-три градски анклава, които са във възходящо развитие, глобализирани са включително и по отношение пазара на труда. Има един стагниращ сектор, който едва се крепи над водата. И един, в който вече не е ясно дали са обратими негативните процеси, обхващащ цели региони заедно с областните градове - Северозападът, Североизтокът, а и Югозападът върви на зле...


Растящи регионални и социални различия, които се интерпретират от хората като ужасно несправедливи. Няма как да обясниш на един човек, че за едно и също количество и качество труд е справедливо да получаваш в Силистра два пъти по-малко отколкото в София. Добавяме зле работещата съдебна власт, образователната система и здравеопазването, неработещите и оставащи с все по-слабо доверие институции. Всяко поотделно трудно се лекува, а като ги събереш на едно място - става страшно.


На този фон ми е трудно да оприлича поведението на партиите. Ще цитирам една фраза на Кулеков: "Имаме си вода, имаме си земя, правим си кал".


Такава диагноза от какво лечение се нуждае, какво казват хората във вашите анкети?


- Нуждае се от нов тип политици, от ново бъдеще. Хората искат не просто бъдеще, искат ново бъдеще.


Има ли обществено усещане за вододел след протестите от миналото лято, нагласи за радикална промяна, включително и на политическата система, подобни на промяната от 1989 г.?


- Мисля че има, но някой трябва да го артикулира много ясно, на разбираем, човешки език. Може би в аванс, но да го изговори някой, който не е оплетен със зависимости. Нужни са хора независими.


Може ли президент да е този, който би го изговорил?


- Може, но ако президентът няма опора в парламента, защото парламент винаги ще има, в който да работят истински политически партии, с модерни лидери, с манталитет на независими хора, които да показват как изглежда свободата на свободните хора, а не свободата на робите, няма да може.


Нашата свобода досега беше свободата на неосвободените ментално хора, който са зависими, и то преди всичко икономически. А има свободни хора - едно цяло ново поколение от млади хора, които са видели и свят, и са направили нещо без партийно-административни или правни чадъри..


Но такива, както ги наричате - свободни хора, не искат да тръгват към политиката...


- То не е нужно голямо усилие да не искат да тръгнат към политиката. Политическата кариера не е привлекателна, ако си честен и кадърен, предпочиташ да се реализираш другаде. В политиката за съжаление не действа позитивният подбор. А истинската демокрация действа там, където могат да се срещнат компетентност и морал.


Да се върнем на предизборната конкретика: защо ДПС предприе такъв ход - първо оттегли от терена Делян Пеевски, после рязко го върна и той сега енергично играе на предизборната сцена. Какъв ще е ефектът, след като Пеевски е възприеман като символизиращ паралелната власт на дълбоката държава?


- Това няма да се отрази добре на възприемането на ДПС зад граница - в ЕС, в САЩ, нямам идея в Турция как ще се отрази.


Трудно мога да дефинирам каква е целта, предполагам водещото е ДПС да се покаже по някакъв начин автономизирана и радикализирана сила, като независим политически играч. ДПС вече го е показвала веднъж - спрямо Ердоган, няма пречка да го покаже и спрямо САЩ и ЕС, макар че спрямо ЕС още не го демонстрира. Тоест няма причина да не заимства поведение, каквото го показват, но в другия сегмент, например "Възраждане", "Атака", по-слабо ВМРО, въобще т. нар. националистически фланг.


Дали това ще им донесе полза не е сигурно. Защото и там наблюдавахме ерозия - на миналите избори се видя, че и на ДПС вече му е все по-трудно да вади още подкрепа от своя гарантиран електорат. Огромна част от избирателите на ДПС са в емиграция, традиционните им райони тук са обезлюдени. От друга страна, в Шуменско, в Разградско ГЕРБ докато беше на власт изкупи техните местни лидери, това също ерозира движението и то сега се нуждае да покаже сила, сплотеност, "никой не може да ни командва" - ни от София, ни от Москва, ни от Анкара, нито от Вашингон. Допускам че това е макроидеята, която се гони. Издигат и лидера си за президент със същата цел.


Защо ДПС толкова яростно напада президента Радев, заканват се със силен глас, че ще дадат своя принос той да не стане отново президент?


- В президента Радев те виждат причината за разпадане - макар че не се е разпаднало кой знае колко - на това благостно състояние, което правеше възможна и връзката в реалното управление между ГЕРБ и ДПС.


Как ще се развие битката за президентския пост? Доколко ще е решаваща ролята на ДПС?


- През последните години ДПС не е решаващ фактор в президентските избори, става дума за към 300 хиляди гласа. Издигането на собствен кандидат, и то лидера, цели да се повиши активността и процентът на парламентарния вот. Но и увеличава вероятността да се отиде на балотаж между първите двама. Сигурен съм, че на първи тур ще има гласували доста повече симпатизанти на ДПС, отколкото на балотаж. Ако има балотаж, мотивът "анти-Радев" надали ще играе значима роля, тъй като това не са техните избори.


Има ли вероятност да няма балотаж?


- Има я. Много са кандидатите. Няма да правя бакалски сметки. Проф. Герджиков беше по-рационалното решение за ГЕРБ, отколкото ако бяха издигнали свой партиен човек, те просто копираха решението за Радев отпреди 5 години. Но кампанията на проф. Герджиков не е особено силна. Вероятно там пресмятат, ако се отиде на балотаж, да имат подкрепата на ДПС и някои по-малки групи. Но не виждам сериозен конкурент на Радев на евентуалния балотаж.


Как виждате кампанията на Лозан Панов? Какво ви изненадва предизборно?


- Малко е изненада за мен Лозан Панов. Като представител на правосъдното съсловие години наред показа характер и воля да отстоява позиция. Сегашната му битност на политическото поле не я намирам за позитивния връх на неговата публичност. И не вярвам да донесе повече подкрепа на "Демократична България".


Голямата изненада е Костадин Костадинов - напълно инороден на този сегмент и достатъчно опитен и комуникативен, съсредоточен, ценностно ангажиран - не обсъждам знака на ценностите, с разбираема реч за тази специфична публика. С потенциал, от който най-много ще изпатят бившите управляващи патриоти.


Преди време бяхте казали за Бойко Борисов, че е политически труп. А социологическите ви проучвания продължават да посочват ГЕРБ за първа политическа сила - обяснете?


- Първа политическа сила много не значи. Той няма естествени конкуренти в неговото поле, затова е първи.


Кое е това негово поле?


- Ако говорим откровено, ГЕРБ се беше превърнал в партия-държава. Хора споени не от кауза, и с лупа няма да откриеш там кауза, а сплотени от икономически връзки, зависимости, непотизъм. Така се даде възможност от ГЕРБ на цяло едно поколение между 35 и 45 години да използва тези обвързаности като социални лифтове за кариера, израстване, бизнес, каквито нямаше при предишни управления.


Партия-държава не си отива внезапно. И БСП се държеше близо 20 години, след като сдаде властта. ГЕРБ ще си отиде постепенно, ако след две години на изборите бъде извадена или поне частично изместена от местната власт. Навремето НДСВ затова си отиде - беше силна на централно ниво, но не можа да се окопае в местната власт. Та обобщено - ГЕРБ макар и първа сила в момента, няма капацитета да управлява.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK