Ще се изправим пред стряскащ брой несъответствия спрямо електронните данни, пред вероятния масов отказ на СИК да вършат тази работа или да имитират, че са я свършили.
Стана интересно. Дали петъчното решение на ЦИК за броене на контролните разписки във всички секции с машинно гласуване ще доведе главно до масово неизпълнение на това ново задължение или до задръстване на системата с грешки, с които не "Информационно обслужване", а изкуственият интелект няма да се оправи? Ще има ли в "Гинес" разделче за държавата, дала десетки милиони за модерна изборна технология, за да определя победителите с екзитполове и публично надвикване?
Ако Върховният административен съд не преобърне решението, което прави от машините за гласуване неразумно скъпи принтери, отиваме към най-лошите избори досега. Да обясня за начало как електронната технология ще произведе планини от безполезна хартия.
При избори 2 в 1 от секционните избирателни комисии (СИК) се очаква да съставят два протокола с резултатите, като по местата, където машинното гласуване е протекло без проблеми, те ще са доста простички - попълват се само няколко реда - за броя на избирателите и доставените, но неизползвани бюлетини, а от машинната разпечатка се преписва единственото числото на гласувалите. Тъй като на юлските избори в огромния брой секции машинното гласуване мина технически добре, не видяхме познатите от по-рано драматични сцени в районните избирателни комисии (РИК). Сега обаче секционните комисии са задължени да преброят контролните разписки и да попълнят още два протокола с гласовете по кандидатски листи - съответно за президент и за парламент. (Да, няма да гледат преференциите, което е облекчение за СИК, но е логически противоречиво, тъй като в нашата избирателна система преференциите са част от изборните резултати.)
Най-лошия късмет ще имат СИК, на които са им дали две машини. Разписките се броят за всяко устройство поотделно и така протоколите стават шест - според приетите в петък от ЦИК Методически указания.Тези указания, които обичайно надхвърляха 40 страници, сега са станали 83 страници, включително 14 приложения, а сред тях са и познатите вече протоколи за ситуациите, когато машината откаже. В този мегадокумент няма "разтягане на локуми" - всичко е важно да бъде добре разбрано. А според моя текстов редактор словосъчетанието "броене на контролните разписки" се среща 23 пъти.
Как започна всичко - малко по-рано:
Идеята машините да печатат контролни разписки е от библията на новите технологии за гласуване. Избирателят трябва да има в ръцете си за момент нещо материално като свидетелство за подадения вот, а "хартиената следа" да може да се използва за одит. С колегите ми от Обществения съвет към ЦИК отдавна настояваме за извадково сравняване на контролните разписки с официалните резултати. Ден преди изборите на 11 юли ЦИК определи за тази цел 1343 СИК в България, които трябваше да направят ръчно броене.
И не последва нищо. На 1 октомври писахме до медиите с "безпокойство и недоумение" и от ЦИК ни поканиха да прегледаме наличните при тях материали. Отидохме шестима. Нямаше разписки. Сравнявахме протоколите, които "извадковите" СИК бяха попълнили от тяхното броене в секцията, с т.нар. числови данни, изтеглени от флашката на машината и достъпни за всеки на сайта на ЦИК. След което пак писахме до медиите, че "не бяха установени индикации за неточности в резултатите от машинното гласуване".
Обаче, писахме, имаше разминавания между сравняваните документи и ги определихме като човешки грешки именно при попълването на въпросните протоколи. Трябва човек да е обикалял секции като член на комисия или наблюдател, за да е наясно какво става след 12-часов работен ден. Има в тези протоколи едни големички полета, където цифром и словом се попълват гласовете за партии и коалиции - там практически нямаше несъответствия. Има на следващите страници едни ситни и многобройни кутийки за преференциите за отделните кандидати. Там е по-лесно да сбъркаш и видяхме го - числото, което според данните от флашката би трябвало да е в една кутийка, да е вписано в съседната. Казват му на това явление "приплъзване". Имаше непопълнени кутийки и дори цели празни страници - несвършена работа.
Видяхме още силни "улики" за хитруване. Минали всички процедури според указанията, броили 200-300 разписки, попълнили безупречно чистичък протокол и отбелязали че са го подписали в 20.40 часа. Няма как да се докаже, но е силно съмнението, че са взели дългата разпечатка от машината и са преписвали числата, за да бъде всичко точно и по-кратка да е нощта в районната избирателна комисия.
И аз бих се изкушил. Допълнително натоварване е това броене, няма го в Изборния кодекс, а по някой лев отгоре не дават.
Решението, което като Обществен съвет предложихме на ЦИК, беше контролните разписки да се броят в ЦИК, с четци на QR кодове и като се почне с малка извадка, а при неудовлетворителни резултати тя да се разширява, докато могат да се направят сигурни изводи. ЦИК ни изслуша на съвместна среща. Нито ни възразиха за изводите, нито се съгласиха заедно да излезем пред медиите.
За да разберем привидната или истинска, колебая се, абсурдност на петъчното решение на ЦИК всички секционни комисии да броят хартийките от машината и да се изправим пред стряскащ брой несъответствия спрямо електронните данни, пред вероятния масов отказ на СИК да вършат тази работа или да имитират, че са я свършили, трябва да се върнем към историята - малко по-отдавна.
В 45-ото Народно събрание, за което информирани ми бяха казали, че ще работи само колкото да промени Изборния кодекс и състава на ЦИК, бяха внесени три законопроекта - на "Има такъв народ" (ИТН), "Демократична България" (ДБ) и"Изправи се! Мутри вън" (ИСМВ), с които машинното гласуване ставаше задължително. В крайна сметка се прие вариантът на ИТН - така да е в секциите с над 300 избиратели. Мнозинството за тази промяна се оформи с гласовете и на БСП, против гласуваха ГЕРБ и ДПС. И за трите последно изброени партии се знаеше, че имат най-голям дял поддръжници в категориите възрастни, жители на по-малките населени места и с по-ниско образование, тоест очакваше се да понесат електорални щети. За причините БСП да си стреля в краката има няколко взаимно неизключващи се обяснения, но едва ли е важно да ги изреждам - в онзи парламент доста решения се вземаха след задкулисни договорки на парче - вие помагате за този вот, ние за онуй другото.
Гласуването в ЦИК в петък, 29 октомври, е минало пак на партиен принцип и доста широко отваря вратата за хаос в машинното гласуване и евентуалното му премахване. Явно ИТН и БСП сменят плочата, ДБ и "Изправи се БГ! Ние идваме" (ИБГНИ) са останали в малцинство.
За нарушението на азбучното правило важни изборни реформи да се правят с публични консултации и с максимално възможно съгласие сега ще платим всички. Още от април наблюдаваме различни тактически ходове срещу машинното гласуване. Един от тях бе организираната миграция от машинни към хартиени секции. От базата данни на ЦИК с резултатите от юлските избори (т.нар. csv файлове) се видя, че в малки общини и населени места са били образувани мобилни СИК (за хората с трайни увреждания), които като бройка и число на гласувалите са сравними или далеч превъзхождат използването на подвижни избирателни кутии в столицата например. Машини, както знаем, се разполагат само в стационарните секции.
Какво още да очакваме в мъглявия следизборен пейзаж
От говорене за надеждността на електронните данни, през дебат за яйцето и кокошката до оспорване на вота.
В общността на експертите по информационни и комуникационни технологии не от вчера върви дискусия за сигурността на данните от машинното гласуване. Дали и доколко тя ще се оцвети политически остава да видим. Не съм познавач.
На практическо ниво ще се разгорещят споровете кое е първичното при несъответствие на числата, генерирани от машината, и тези от броенето на хартиените разписки на ниво СИК. За читателите, които са юридически подготвени, препоръчвам да видят чл. 268 (4) и чл. 271 от Изборния кодекс. За мен като изборен практик, участвал в описаната проверка, остава доверието в машинните данни до доказване на противното. Знам, че други настояват всичко на хартия и минало през човешка ръка да има превес.
Виждам съвсем наблизо един по-добър свят, в който интригата около изборите е кой ще спечели, а не кой ще сгреши или излъже. Ние сме географски и културно на изток от този свят, защото гледаме на изборните комисии като на минипарламенти. Видяхме в петък какво означава това в ЦИК. Идеята от зората на демокрацията, че членове на СИК, РИК и ЦИК, предложени от различни партии, ще се контролират взаимно, отдавна вече не работи. Системата е блокирана от многобройни дефекти. Ако в началото на прехода бяха деполитизацията на армията и полицията, може би 30 години по-късно трябва да направим същото и с изборната администрация.
