Избори с много неизвестни: финалните прогнози за победителите на 14 ноември

© Дневник

Пореден фрагментиран парламент с множество неизвестни около разпределението на местата и възможността за формиране на управленско мнозинство и почти сигурен втори тур на изборите за президент при значителна преднина на настоящия държавен глава.

Така изглеждат обобщени прогнозите на повечето от социологическите агенции три дни преди вота на 14 ноември, на който за първи път едновременно ще бъдат избирани депутати и президент.

Третите за годината избори за Народно събрание ще са ключови за страната след двата неуспешни опита да се състави правителство и в усложнената обстановка на икономически проблеми, съчетани с най-тежката до момента COVID вълна. Основният проблем след тях се очертава отново осигуряването на стабилен парламентарен гръб за ново управление. При очакваната сложна конфигурация това ще изисква споразумения между три или четири формации, независимо дали става дума за кабинет, излъчен от бившите управляващи от ГЕРБ, на които прогнозите отреждат първо място с 22 - 24% от гласовете, или от някоя т.нар. "партии на промяната".

Златното второ място

Най-труден за момента изглежда отговорът на въпроса коя ще е втората по численост парламентарна група, която ще получи мандата за съставяне на правителство, ако ГЕРБ отново не успее да събере подкрепа при първия опит.

Финалните прогнози са за крехка преднина на новия проект "Продължаваме промяната" (от 14.8 до 16.5%) пред БСП (в диапазона 12.1 - 16%). Социолозите обаче подчертават, че разликите са изключително малки и изходът от тази надпревара е трудно предвидим. Той ще бъде решен в последните часове преди вота, като влияние върху избирателите могат да окажат фактори като заразата от коронавирус и машинното гласуване.

Най-важните въпроси и отговори за предстоящите избори

Голямата изненада на изборите през през тази година - партията "Има такъв народ" на тв водещия Слави Трифонов, изглежда ще е най-големият губещ от вота в неделя. Четири месеца след юлските избори, когато спечели първото място, прогнозите ѝ отреждат между четвърта и шеста позиция.

Резултатите на "Има такъв народ", "Демократична България" и ДПС обаче са твърде близки и шансовете за размествания са големи, коментират социолозите. Ако прогнозите се сбъднат, партията на Трифонов и БСП ще държат ключа към следващо управление, тъй като без тях няма да може са бъде постигнато мнозинство.

Воденото от Мая Манолова обединение "Изправи се.бг! Ние идваме", което участва в последните два парламента, засега остава под 4-процентната бариера, като има почти равни резултати с националистическата формация "Възраждане".

Активност и решения в последния момент

Три дни преди изборите социолозите отчитат, че повечето партии са консолидирали твърдите си симпатизанти и предстои битката за избирателите от перифериите. Това означава, че ниска избирателна активност ще бъде удобна за традиционните партии, които имат постоянни избиратели, докато високата "ще играе" срещу тях. Източник на растеж могат да се окажат както хората, които заявяват, че твърдо са решили да гласуват, но все още се колебаят за кого, така и тези, които все още не са взели решение дали да отидат до изборните секции.

Агенциите са умерени и в очакванията за избирателната активност в неделя. Тя не е от значение за парламентарния вот, но е ключова за президентските избори - за да са успешно проведени те, трябва да са гласували най-малко половината плюс един от българите с право на глас. За вота в неделя това означава 3.35 млн. души. Едва при изпълнението на това условие ще се отчита дали някои от кандидатите е получил над 50% от гласовете, или победителят ще бъде определен на втори тур след седмица.

Прогнозите на агенциите за активността варират между 47 и 58 на сто, като основната причините за това е как се мери броят на очакваните избиратели в неделя - дали като дял от формално имащите право на глас или от реално пребиваващите в България хора с избирателни права (около 5.5 млн.)

И още веднъж след седмица

Отчитаната готовност за участие в президентските избори е сходна с тази за парламентарните и прави почти сигурен втория тур на 21 ноември. Прогнозните резултати на кандидатите за президент също говорят по-скоро за балотаж - въпреки отчетливата си преднина, действащият президент Румен Радев (46 - 48%) трудно може да стигне нужните над 50 на сто от гласовете освен при неочаквано висока мобилизация на гласуващите. Негов сигурен опонент е Анастас Герджиков, подкрепен от ГЕРБ.

Всичко, което трябва да знаете за изборите - тук