С нападки към президента Нинова обяви оставка като лидер на БСП, но след съставянето на кабинет

С нападки към президента Нинова обяви оставка като лидер на БСП, но след съставянето на кабинет

© Лили Тоушек



С критики към вътрешната опозиция, служебния кабинет и инициативния комитет, който издига Румен Радев и Илияна Йотова за втори мандат, лидерът на БСП Корнелия Нинова обяви оставката си, която обаче може да бъде факт чак през януари, т.е. след преговорите за ново управление, в които БСП ще участва, и евентуалното съставяне на коалиционен кабинет с "Продължаваме промяната", "Демократична България" и "Има такъв народ".


Решението да подаде оставка идва на втория ден след третите за годината парламентарни избори, на които БСП от трета се оказа четвърта политическа сила. Днес Корнелия Нинова обясни "катастрофалния" резултат с обективни причини като машинното гласуване 2 в 1 и COVID кризата, които отказали част от възрастните избиратели да гласуват, но и със субективни такива, за които обвини вътрешната опозиция, Бойко Борисов, служебния кабинет и "Продължаваме промяната", която нарече "новата президентска партия".


"Опозицията в БСП се отглеждаше от Бойко Борисов - с обществени поръчки, "дупки" във Варна, с други неща. И работата на тази опозиция беше да руши БСП отвътре. Бойко Борисов падна от власт и тази опозиция се прехвърли в служебния кабинет - тя диктува кадровите назначения, тя получава обществени поръчки и тя продължава със същата си работа вътре в БСП. Тази опозиция по време на кампанията работи за "Продължаваме промяната". Новата президентска партия "Продължаваме промяната" отне 10-15% от БСП".


Корнелия Нинова,

лидер на БСП




Според нея вината е само нейна, че пет години мълчала за действията на вътрешната опозиция и се опитвала да изчисти БСП от задкулисието и зависимостите. По думите й опозицията й в БСП се активирала след две нейни вътрешни реформи - махането на "доживотните" депутати и въвеждането на пряк избор на лидер на БСП, което лишило задкулисието от възможността да си слага "сламен човек" на поста, който да им изпълнява поръчките.


"Абсолютна изненада за мен е, че оставката ми иска служебния кабинет чрез говорителя си Антон Кутев и инициативния комитет зад Румен Радев, членове на който са пратили писмо на "Позитано" 20", обяви още Корнелия Нинова. Тя каза, че освен искания на опозицията имало и писма, и позвънявания в партийната централа да не подава оставка, но "отговорността я приемам аз изцяло".


По-късно от инициативния комитет на Радев и Йотова обявиха, че не се намесват във вътрешнопартийни въпроси, на която и да било партия в България, в т.ч. и не искат ничии оставки. В позицията се посочва още, че всеки член на комитета е свободен да изразява лични възгледи и преценки, за които носи своята обществена отговорност.


Как БСП "катастрофира"


След парламентарните избори на 14 ноември БСП вече е не трета, а четвърта политическа сила след ДПС, макар и част от социологическите проучвания преди вота да й даваха второто място. Днес Корнелия Нинова обяви този резултат за "катастрофален".


На 14 ноември подкрепата за социалистите се е стопила на 10.21%, или 267 816 гласа. В същото време пета е чакащата още гласове от чужбина партия на Слави Трифонов "Има такъв народ" с 9.52% подкрепа, или 247 586 гласа към този момент.


Това е пореден крах на левицата на избори тази година, като според партийни обяснения могат да бъдат търсени и в COVID кризата, и в машинното гласуване, но главните причини са лошата мобилизация и разделението в партията.


На 11 юли подкрепата на "БСП за България" бе 365 695 гласа, докато на 4 април, когато за първи път от 20 години лявата партия стана трета сила, бе 480 146 гласа, или с над 100 хил. гласа повече. На предишните избори - на 26 март 2017 г., за "БСП за България" са гласували 955 490 души, т.е. тази година коалицията бележи троен спад. Депутатските места също рязко падат - от 80 преди 4 години, през 43 - тази пролет, и 36 - през лятото, до прогнозируеми едва 27 сега.


Защо опозицията критикува Нинова


В изборната нощ Корнелия Нинова, която коментира резултатите от презумпцията, че БСП е трета сила, и обяви, че няма да говори до окончателните данни, не показа намерение да подава оставка. Попитана от журналисти, каза, че такъв въпрос не е обсъждан в ръководството на БСП след края на изборния ден и оттеглянето й могат да искат само половината плюс един от партийните членове. През септември м.г. Нинова спечели първия пряк избор за лидер с гласовете на 43 228 социалисти при 53 807 гласували от 80 236 членове по списък.


След изборните загуби и на 4 април, и на 11 юли лидерът Корнелия Нинова обяви, че няма да подава оставка, защото предстоят тежки преговори за правителство. След първата загуба тя смени Изпълнителното бюро, в т.ч. и поискалите оставката й Крум Зарков и Янаки Стоилов, за да "отпуши напрежението". След втората промени почти нямаше, макар че вътрешната опозиция й организира протест пред партийната централа. В деня след последните избори - 15 ноември, оставка подаде председателят на предизборния щаб Кристиан Вигенин, който е смятан за един от близките до лидера.


След тежкия резултат от вота на 14 ноември обаче не закъсняха публичните искания за оставката на Корнелия Нинова. Говорителят на служебното правителство и бивш депутат от левицата Антон Кутев написа във фейсбук, че вече става въпрос за физическото оцеляване на партията и за да се продължи напред, е нужна незабавна смяна на лидера. Евродепутатът от гражданската квота Елена Йончева обяви, че положението за БСП е тежко и избирателите са го казали за трети път. Според нея моралният компас на всеки отговорен политик налага оставката да бъде дадена веднага. Бившият зам.-председател на БСП Кирил Добрев, който първо бе дясната ръка на Корнелия Нинова, а после неин конкурент за поста, обяви, че разговорът за оставката е оставен на нейната съвест.


И преди изборите не липсваха критики от социалисти към Нинова - че имала едноличен стил на управление като Бойко Борисов, че не приемала друго мнение, че поставяла свои хора на избираеми позиции в депутатските листи, че използвала поста, за да се "окопае", а по време на кампанията - и че работела не "за", а "срещу" кандидатурата на Румен Радев за президент.


Какво следва: преговори, а не оставка


От изявлението на Корнелия Нинова днес се разбра, че тя ще продължи да бъде лидер на партията поне до януари следващата година, когато се събере висшият орган - конгресът на БСП, за да констатира оставката й, както изисквал уставът, да избере временен лидер от сегашните заместници и да насрочи пряк избор за председател. Решението за свикването му ще бъде взето тази събота (20 ноември), когато ще се събере Националният съвет на партията - т.нар. широко ръководство от 185 души, които в последните месеци вземаха решения "на подпис" заради противоепидемичните мерки. Заседанието е ден преди балотажа между Румен Радев и проф. Анастас Герджиков за президент и има мнения, че то може да окаже негативно влияние на мобилизацията на електората на БСП, която подкрепя настоящия държавен глава.


По-важната задача по думите на Корнелия Нинова пред Националния съвет обаче е да й даде мандат да участва в преговорите за правителство с "Продължаваме промяната", с чиито лидери потвърди, че се е чула. От изказването й се разбра, че по-важни от смяната на лидера на БСП са "сериозните разговори за съставяне на правителство и извеждане от кризите", защото трябва да има работещо правителство и парламент.


И в изборната нощ, и днес Корнелия Нинова обяви, че БСП ще подходи "разумно, диалогично и принципно" към разговорите, които трябва да са първо по програми и приоритети, а после - по други въпроси. Лидерът се съгласи с идеята на колегата си от "Продължаваме промяната" Кирил Петков експертни групи да работят по програмата на бъдещото управление. В изборната нощ БСП изброи няколко приоритета в разговорите, които не били червени линии - справяне с енергийната криза и намаляване на цената на тока, социална политика за увеличаване на доходите за посрещане на кризите, здравна политика да намали починалите от COVID-19, политики в помощ на младите семейства, строителство на АЕЦ "Белене" и др.


Какви са ходовете в БСП


Макар и Корнелия Нинова да има по-голяма подкрепа в Националния съвет, където вътрешната опозиция може да събере 50 - 60 от 185 гласа, в събота критиците й могат да поискат конгресът да се свика спешно, а не чак през януари. Няколко пъти те са предлагали висшият орган да промени устава на БСП и да върне старите правила за избор на лидер, т.е. не от членовете на партията, а от конгреса.


Последният конгрес, в който участваха между 700 и 800 души, бе през септември м.г., когато се видя, че Корнелия Нинова има голямо влияние и успя да прокара решения, с които изчисти Националния съвет от част от вътрешната й опозиция - Сергей Станишев, Георги Пирински, Димитър Дъбов, Валери Жаблянов и Красимир Янков, Атанас Мерджанов, Ангел Найденов, както и Михаил Миков, който сам се оттегли. А месеци след това успя да изключи първо от широкото ръководство, а после и от партията пловдивския бизнесмен Георги Гергов.


На предстоящия конгрес, който може и да бъде невъзможен присъствено заради противоепидемични мерки, не е изключен и обрат. След изборната загуба на вота за евродепутати през 2019 г. Корнелия Нинова също подаде оставка, но две седмици по-късно на конгреса я оттегли, тъй като имало много писма от редови социалисти в нейна подкрепа. Сега е възможно конгресът да е след влизането на БСП в коалиционното правителство, което да намали критиките към лидера, успял да "вкара партията във властта".


В момента Корнелия Нинова е втори мандат лидер на БСП и по устав той й е последен. Мандатът й обаче изтича през 2024 г. и се замразява, ако влезе в изпълнителната власт. Ако през 2022 г. има пряк избор за нов лидер, според социалисти тя би могла и да се кандидатира пак, тъй като не е изпълнила втория си мандат.


Вътрешната опозиция вероятно ще се обедини около млад кандидат за лидер, като едно от споменаваните имена е на Крум Зарков, който миналата година бе единствен, получил подкрепата на половината плюс един от участващите в конгреса социалисти при избора на Национален съвет.


Друг вероятен кандидат е Кристиан Вигенин.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK