Ще е нелепо вотът за Борисов да успее

© Велко Ангелов

Коалицията "Продължаваме промяната" (ПП) изненада социолозите, като спечели парламентарните избори. Мандатите й обаче няма да й позволят да състави правителство без тройна и дори четворна коалиция в бъдещото Народно събрание. Въпросите след изборите са много - сривът на десницата е тежък, с близък до техния резултат в парламента влиза крайнонационалистическата, антиваксърска и антиевропейска партия "Възраждане", предстои балотаж за президент, където също има неизвестни.

"Дневник" се обърна към политолози и политически анализатори за коментар на сложната политическа ситуация. Вижте отговорите на д-р Николай Михайлов - психиатър и психолог, бивш депутат от ДСБ и политически анализатор.

Пълен разгром на традиционната десница, избирателите й предпочетоха нов субект, който преследва "леви цели с десни средства" - каква е диагнозата за това и беше ли очаквано?

- Разгромът на традиционната десница е преди това "разгром" на понятията "ляво" и "дясно", в един дълъг път от царя до Борисов. Лявото и дясното са обезценени етикети за демагогска употреба, с падаща пазарна цена. Преди възпламеняваха страсти, сега не трогват никого, освен по предразсъдък и биографична инерция.

Днес е актуален т.нар. център, "разумното място", където се мотаят професионалистите на компромиса, на изкуството на възможното - или още по-точно на допустимото, доколкото българската политика е самостоятелна в много стеснен периметър.

Разгромът на традиционната десница е лош изборен резултат, но преди това е поражение на думите, зад които няма реалност, това трябва да се каже, без да се увърта. Никаква десница не е "Демократична България", а конюнктурна комбинация от изкукуригали "антикомунисти", ентусиасти на кариерата и реформатори на половото чувство. Високохудожествена смес от недомислия и личен дневен ред. Тези образувания са нетрайни, срокът им на годност трае кратко, един два мандата, после сменят името и продължават нататък. Към евроатлантическия хоризонт. Със същите лица, жестове и думи.

Защо социолозите не засякоха тенденцията? Можем ли да говорим за промяна на настроенията на избирателите в последните часове преди изборите? И на какво би могло да се дължи?

- Вот за ГЕРБ или срещу ГЕРБ не предполага дълги колебания, този избор протича естествено, по природа и рефлекс. Изкушавам се да кажа по "расова" принадлежност, но няма да рискувам.

Истината е, че конкретизацията на протестния вот се оказа по-сложен процес, отколкото допускаха социолозите, защото те мислят статично, а не динамично. Проблемът е в методологията, в границите на тяхната наука. Измерват неизмеримото, статично, а не динамично. На тези избори гласоподавателят трябваше да налучка вот от няколко неубедителни възможности, всяка от които в упадък, и една извън тях с безспорното преимущество да е свежа и тъй да се каже неупотребена. А в лицето на самия Кирил Петков и безпричинно бодра, преизпълнена с оптимизъм, в платото на "четвъртата вълна". В щастлив дисонанс с общото униние.

Но това е външната страна, естетиката на победата. Героите на деня - Кирил Петков и Асен Василев, излъчиха мимоходом и две безупречно верни послания, това е редно да се отбележи, защото има пряко отношение към вота и намерението им да управляват: "Идеологиите ви не струват пет пари" (Кирил) и "България не е бедна, а ограбвана" (Асен). Първото е по-общо, рамково твърдение, второто скандал. И едното, и другото е истина.

"Леви цели с десни средства" е лозунг, който прагматизира политическия спор, редуцира докринерството до техника за постигане на обща цел. Няма смисъл да тормозим душите си с абстракции, нека свършим нещо полезно. Така спечелиха: с хоризонт на надежда и пръст на болното място. (И обезглавиха банка, каквото и да означава това.)
Има ли надежда за съставяне на правителство този път? И трябва ли да има кабинет на всяка цена? Задкулисието ще позволи ли?

- Задкулисието е "за", оттук до Вашингтон, защото има неотложен дневен ред: Македония, Черно море и пр. Този път депутатите са в пресата на геополитическа директива и вътрешнополитически натиск, шансовете за саботаж намаляват, но не са изключени. Капризната балканска воля може да изиграе лоша шега на "здравия разум". Андрешко не обича бирника. И обратно.

Как трябва да протекат преговорите между партиите? Допустими ли са компромиси между преговарящите?

- Компромисите ще бъдат тежки за твърдите ядра, които са поканени да жертват предразсъдъци - най-скъпото, което имат, а и за лидерите в оставка няма да е лесно "да отстояват позиции" с отнета политическа сила и в началото на битката за собственото им преизбиране на лидерския пост. Ще има воплии и стенания. Коалиция на "Демократична България" с БСП ще бъде преживяна като прегръдка с исторически злосторник, срам и позор за "автентичната десница". Вместо лустрация - "заедност" (по Доган). Кошмар наяве.

Лидерите ще описват ситуацията като съюз по разум и неизбежност, но това едва ли ще помогне. Ситуацията ще поиска ритуални жертви, за да оцелее "каузата". Падат лидерски глави, а след тях ще отлети и част от антуража.

Как "Продължаваме промяната" ще се разбере с "Има такъв народ"? А с БСП?

- Нинова ще изобразява глас на разума "в името на хората", вероятно с раздразнения и процедурна придирчивост, но без активен саботаж. Ще преговаря с отвращение и "на принципна основа" като национално отговорен лидер макар и в оставка.

"Има такъв народ" е по-объркан случай, по причина на обърканата идентичност на национално отговорния клоун. Рискът да дерайлират от сериозния разговор поради пристъп на безотговорност е съвсем реален, това трябва да е ясно. На някакъв етап могат да се почувстват длъжни да "скандализират лицемерите", ако чашата на търпението им прелее или просто от скука, изтълкувана като нахалство на "колегите". Канят се да делегират отговорността за преговорите на някои от жените, което е добра новина, ако е вярна. Но това не спестява риска, защото ключовите фигури са "нервни" по манталитет и амплоа, а техният лидер сънува нарцистични сънища за галактическа морална власт.

Задкулисието, ако е готово да падне дотам, трябва да ги държи на къса верига, за да не хукнат нанякъде и да изпочупят и този парламент. Но това е рисковият сценарий, който изглежда този път по-слабо вероятен.

Как виждате ролята на президента в тези преговори?

- Румен Радев ще настоява за кабинет от конституционна дистанция.

Слабият резултат на Лозан Панов и този на "Демократична България" свързани ли бяха според Вас и кой кого повлече надолу? Коя беше фундаменталната грешка?

- Президентските избори предложиха един вменяем кандидат, един умерено почтен кариерист и един своенравен и напълно объркан магистрат. Отказът да подкрепят Радев, макар да беше с тях от самото начало на бунта срещу Борисов, е най-меко казано предразсъдък, а по-рязко - глупост, която произведе фамозния кандидат с прическа "фантазе". Отдаде му се на този кандидат да изравни по нелепост рекорда на Плевнелиев в тази "сфера", което, както и да го разглеждаме, представлява забележително постижение от общата история на нашите нелепости.

Фундаменталната грешка на "десните" е, че не знаят кои са.

Има ли бъдеще пред "Демократична България", или ще трябва да се търси нова формула?

- Търсенето на "формула" е в ход, на този етап с реещи се мисли. Някои ще бленуват за сливане с "Продължаваме промяната", в широкия и перспективен ляволиберален "център", други ще фантазират "нещо по-автентично", построено върху жива антикомунистическа памет и русофобска безкомпромисност.

Влизането на "Възраждане" в новия парламент е една от изненадите на тези избори. Партия, която отрича пандемията, ваксините, ограниченията, евроинтеграцията и все в този дух. Какво да очакваме още?

- Тези са новите абсурдисти на сцената, наследниците на Сидеров. Идеологията им е крайно несъстоятелна, арогантно малоумна, с елементи на истина за камуфлаж и въдица за улов на симпатизанти. Мотото е "само истина, никаква мисъл и метални интонации". На всичко отгоре г-н Костадинов се оказва реторически ефективен, има дар да опростява и не го е срам. Води чутовна борба с пандемията, по пътя на нейното отричане. Това го превръща в своеобразен герой на абсурда, строител на собствена реалност.

Картината щеше да е психотична, ако не беше демагогска. Всичко това им обещава добро бъдеще,обаче, защото глупостите импонират, а тяхната неосъществимост разгневява. От гняв и глупост се получава превъзходна кауза за разсърдени мъже, с вкус към "директното действие". Приказките им за пандемията предполагат санкция, но няма кой да я наложи.

Защо изборите 2 в 1 не можаха да активират хората да гласуват, както през април и юли? Какво попречи?

- Страх от несправяне с машината, страх от ковид-19 и обезсмисляне на "демократичната" церемония.

Какъв е шансът на Румен Радев на балотажа и може ли да се очаква "обръщане на резултата", както се закани подкрепеният от ГЕРБ Анастас Герджиков?

- Ако на хората им омръзне да гласуват, ако им се стори предрешено, ако мобилизацията на ГЕРБ и ДПС надделее. Три "ако" със слаба вероятност, но ще е грешка, ако се подцени. Подобно нещо се случи с Де Гол, французите го изоставиха в деня на изборите, предпочетоха ваканцията.

Ще е нелепо вотът за Борисов да успее, ще е унизително...