Какво работи президентът и защо има значение кой е той

Президентът реално има влияние във всички сфери на обществения живот.

© Надежда Чипева, Капитал

Президентът реално има влияние във всички сфери на обществения живот.



Клишето, че президентът е безгласна буква и просто представителна фигура, би трябвало вече да се е изтъркало на 30-ата година от приемането на действащата конституция. В нея той се споменава 93 пъти - дали ако наистина нищо не зависеше от него, щеше да е така ?


Президентът реално има влияние във всички сфери на обществения живот. И освен това може да има силен глас - с позициите, които изразява дори и по теми, които не са в преките му правомощия.


Припомняме най-важните от функциите му (като изброяването не претендира за изчерпателност), които показват, че гласуването за държавен глава също е важно и има смисъл:




Представлява България пред света


Президентът се избира пряко и това не е случайно - той е държавният глава, олицетворява единството на нацията и представлява републиката в международните отношения. Често се чуват критики, че няма право на партийни пристрастия, защото трябва да бъде "обединител на нацията".


"В България все по-често се спекулира с тезата, че функцията на президента е да бъде обединител на нацията", обяснява политологът Атанас Ждребев. "Точната формулировка в конституцията е, че президентът олицетворява единството на нацията. Под единство би трябвало да разбираме спояващата роля, която изиграва за населението, обитаващо една обща територия на държавата, не нещо друго, а наличието на общ език, обща история и култура, общо минало и настояще, общи обичаи и традиции, общи споделени ценности. Разбира се, държавата притежава и общо управление, което обаче е излъчено по силата на механизмите на плуралистичното представителство. Еманацията на това представителство са разнопосочните интереси на обществото, чиято съвкупност в Народното събрание е израз на делегираната от народа власт, но не и на наличието на една обща воля."


Към това трябва да се добави решението на Конституционния съд от 1995 г., което тълкува спорния израз и заключава, че:


Президентът според конституцията не е деполитизиран държавен орган. Той може да издава актове със съществени политически последици, да прави изявления и обръщения с важно политическо значение. Националното единство не означава политическо единомислие. В качеството си на държавен глава и символ на националното единство президентът представлява държавата в международните отношения.



Назначава членове на държавни органи и регулатори


С квотите си президентът пряко влияе на политическия и икономическия живот. Президентски квоти по закон има например в Конституционния съд и Съвета за електронни медии. Президентът назначава членове на УС на БНБ, в Комисията за защита от дискриминация, в Комисията за регулиране на съобщенията. С негови укази след предложения от изпълнителната или съдебната власт се назначават: председателят на ДАНС, директорът на Националната разузнавателна служба, началникът на Националната служба за охрана, главният секретар на Министерството на вътрешните работи, главният прокурор и председателите на върховните съдилища.


Той назначава и освобождава ръководителите на представителствата ни в международните организации по предложение на Министерския съвет. Приема акредитивните и отзователните писма на чуждестранните дипломати.


Налага вето на законите и изпраща питания до Конституционния съд


Една от най-важните функции на президента е правото да налага вето на законите, приети от Народното събрание. Това е реален контрол върху законодателната дейност, независимо че ветото е лесно за преодоляване. Президентът има право на законодателна инициатива за промени в конституцията, което никак не е маловажно.


Важно е и, че има право да сезира Конституционния съд - нещо, което гражданите не могат.


Освен това той дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него, предоставя убежищe, помилва осъдени, има функции по отношение на българите в чужбина - тези правомощия обикновено се делегират на вицепрезидента.


Президентът опрощава и несъбираеми държавни вземания.


Помилването по българското наказателно право и в практиката на държавния глава
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Насрочва избори, свиква парламента, връчва мандати за правителство


Президентът насрочва избори за народни представители, свиква на първо заседание новоизбраното Народно събрание, насрочва местни и европейски избори, както и национални референдуми, когато парламентът е взел решение, или сам предлага допитване до народа.


През последната година видяхме нагледно всичките му правомощия, свързани с назначаването на служебни кабинети. По този повод мнозина са на мнение, че реално президентът управлява страната в момента.


Държавният глава участва и в процедурата за съставяне на редовно правителство - провежда консултации с парламентарните групи, възлага проучвателни мандати. От него зависи на кого ще връчи третия мандат, ако първите две партии в парламента не съставят кабинет.


Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере министър-председател. В противен случай разпуска депутатите и насрочва предсрочни избори.


Сключва договори, връчва ордени и медали


Освен указите, които издава, президентът може да сключва международни договори от името на държавата, след съгласуване с Министерския съвет. Утвърждава промени на границите и на центровете на административно-териториалните единици по предложение на правителството. Има право да разрешава преименуване на обекти от национално значение и населени места.


Награждаването с ордени и медали по предложение на различни държавни органи и оргнизаци също е сред функциите на президента.


Върховен главнокомандващ е на въоръжените сили в мир и война


Президентът назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява с висши военни звания по предложение на правителството. Има пълен достъп до цялата информация за отбраната и националната сигурност. Може да се каже, че е сред най-информираните хора в държавата.


В мирно време негово задължение е да утвърди сратегическите планове на кабинета за действие на въоръжените сили, да обявява мобилизация, да назначава и освобождава висшия команден състав на армията. При война функциите му са десетки и все ръководни, като се започне от обявяването й и се стигне до сключването на мир.


Свиква Консултативния съвет за национална сигурност, който обсъжда всички въпроси от първостепенна важност на държавата.


Какво казват политическите анализатори


Антоний Тодоров:


"Избираме държавен глава за 5 години, който олицетворява единството на нацията и ни представлява пред света. Представяме си "представителен човек", с добри обноски и добре изглеждащ, достатъчно познат в обществото, умеещ да говори (включително и чужди езици?), който да изглежда еднакво добре и на военния парад, и на Европейския съвет, и на екрана в навечерието на Нова година. Всичко това, вероятно, е много важно. Но не бива да забравяме най-важното - президентските избори са политически избори, избори между визии за обществото. И макар президентът да има ограничена власт в нашата парламентарна република (премиерът има много повече власт), важно е, каква визия за обществото той излъчва."


Калоян Велчев пред "Капитал":


"В страните, в които има президент с ограничени правомощия, той може да изпълнява ролята на буфер, който да възпира прекомерната концентрация на власт в ръцете на премиера.

Ролята на държавния глава в законодателния процес
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Както стана очевидно през последната година, ролята на президента е централна при политически кризи. Липсата на редовна власт води до временно прехвърляне на отговорността за държавното управление в неговите ръце и в тези периоди той става най-овластената фигура в политическата ни система."


Юлиан Попов пред "Дневник" още през 2010 г.:


"Президентът няма нужда да олицетворява единството на нацията вътре в страната, освен когато се събираме на всенароден празник. Неговата работа по олицетворяването е вън. Той би трябвало да бъде посланик на страната на първо място в Европейския съюз, после в цялата ОИСР, а ако се размечтаем - и в Китай, Индия, Бразилия, Южна Африка и други страни, които излизат на световната сцена и с които не се знаем добре.


България има нужда от глас, който постоянно да интерпретира международния дневен ред вътре в страната. Глас, който, освен да говори за Априлското въстание, да може да преразказва на достъпен политически език какъв дебат тече в Брюксел, Вашингтон или Пекин. За какво си говорят лидерите на Г-8, Г-20, Г-77 или Г-2 и какво общо би могла да има България с тези приказки.


Изяснявайки си ролята на президента, българският избирател може би е добре да си избере някой, който не се притеснява от чужденци, изпълнен е с личен чар, говори добре английски (и френски, ако се вълнуваме от подкрепата на французите), ориентира се бързо в постоянно променящия се калейдоскоп на европейската политика и е достатъчно енергичен, за да покрива пълноценно 27 страни членки плюс още няколко държави, в които е добре името на България да се чува. Това може би е работа за човек, който ще може да ни представя не такива, каквито се страхуваме, че може да се окажем, а такива, каквито би ни се искало да бъдем."



Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK