© Юлия Лазарова
След преизбирането на президента Румен Радев (спечелил убедително втори мандат с двойно по-голям резултат от проф. Анастас Герджиков, но при рекордно ниска избирателна активност) се очаква, че поне процесът за съставяне на правителство ще бъде по-лесен. От държавния глава зависи кога ще връчи първия мандат, който трябва да бъде получен от номинирания за премиер от най-голямата парламентарна група, след което тя има седем дни за предлагането на кабинет. Преди това Радев може да даде необходимото време за консултациите между партиите, които вече започнаха срещи за обединяване в коалиция.
След четири пъти избори тази година (два от които предсрочни парламентарни и един балотаж) всички искат редовно правителство по-бързо ("новият парламент няма право на грешка и протакане", заяви и Радев веднага след победата), но преговорите ще са сложни. Част от прогнозите са, че все пак партиите могат да успеят да се споразумеят и да има кабинет преди Коледа.
Тази седмица (от вторник) започват работните срещи по теми (общо 18) за бъдещото управление и до дни се очаква президентът да свика първото заседание на 47-ото Народно събрание.
След разговорите между лидерите на спечелилата "Продължаваме промяната" с БСП, "Има такъв народ" и "Демократична България" се разбра, че преговорите ще минат през политики, следва обсъждане на номинации за министри и трябва да завършат с подписване на коалиционно споразумение (четирите формации имат общо 134 депутати). Дали то ще е едно или ще има паралелни с политическите сили, всички големи теми ли ще са в него и всеки от партньорите ли ще избере да влезе с министри и други постове или само ще подкрепя кабинета ще се изяснява в следващите дни.
Въпреки критичните точки за някои реформи и сложни теми между различните партии е възможно те да постигнат компромиси бързо в опит да покажат резултати пред избирателите си. За БСП и "Демократична България" процесът на преговорите ще е зависим и от вътрешните процеси - лидерите им са в оставка и обсъждат промени след резултатите от парламентарните избори.
Бившите управляващи ГЕРБ (лидерът им Бойко Борисов засега запазва мълчание) обявиха в неделя вечер (21 ноември), че ще бъдат "силна и конструктивна опозиция". Извън влияние върху властта засега, изглежда, остава и ДПС. Но и двете партии едва ли ще осигурят комфорт на опитващите се да съставят правителство, включително заради заявките, които дадоха в кампанията. ДПС този път не може да каже, че е осигурила победа на Радев, а профилът на избирателите му показва, че той е получил подкрепа и от гласували за тях.
Най-важното от деня след балотажа - тук
Гласуването в Турция - тук
САЩ реагира за думите на Радев за Крим - тук
Другият нов политически играч "Възраждане" показа с първите изявления, че ще се опита да се държи като антисистемен играч (срещу всички).
Какво предстои (срокове и действия)
Тази седмица - най-късно в сряда (24 ноември), ЦИК трябва да обяви и официалните резултати от балотажа за президент, но вторият мандат на Румен Радев започва чак на 22 януари 2022 г.
Преди това обаче държавния глава има важни задачи и в този мандат. До дни той ще свика Народното събрание, след което, без да има краен срок - трябва да проведе консултации с парламентарните сили и да връчи първия мандат за съставяне на правителство.
Ако и трите опита за редовен кабинет са неуспешни, този път президентът не може да разпусне 47-ия парламент преди началото на втория му мандат, т.е. до 22 януари 2022 г., но трябва да назначи нов служебен кабинет.
В нощта на втория тур Асен Василев от "Продължаваме промяната" заяви, че те работят за четиригодишен мандат, но прогнозите за устойчивостта на коалицията ще зависят от преговорите и политиките, които договарят.
Ново политическо риалити - преговори за коалиция по теми на живо
Във вторник (23 ноември) се очаква да започнат срещите между експерти на "Продължаваме промяната", "БСП за България", "Има такъв народ" и "Демократична България" за приоритетите в програмата на бъдещото управление. В тях ще участват и депутати.
Работните групи са по 18 сектора - енергетика, икономика, транспорт, правосъдие, здравеопазване, образование, електронно правителство, земеделие, вътрешна сигурност, екология, регионално развитие, култура, труд и социални грижи, туризъм, национална сигурност, спорт, финанси и международни отношения.
Срещите ще се излъчат на живо онлайн (очаква се паралелно да вървят по няколко срещи) и е планирано да приключат до края на седмицата.
Бъдещият депутат от "Продължаваме промяната" Лена Бориславова коментира в неделя в изборното студио на "Дневник", че вярва, че имат повече общо с другите партии и ще успеят да постигнат разбирателство.
Трябва да дадем толкова време на тези преговори, колкото е небходимо. Нашата реалност е че трябва да се случи по-бързо. Хората в преговорния екип са "практици по душа " и би трябвало да се справят с добри темпове, необходими на българското общество.
Засега само БСП е обявила ясно две червени линии - че България не трябва да дава подкрепа за присъединяването на Северна Македония към Европейския съюз, ако това е за сметка на националния интерес и българската история, и че не трябва да се подкрепя Истанбулската конвенция и въвеждането на т.нар. джендър идеология (за което лидерът Корнелия Нинова втвърдява позицията си). Приоритетите, за които левицата ще настоява, са социални политики, реформи в здравеопазването и образованието.
"Демократична България" и "Има такъв народ" не са коментирали темите, по които няма да правят отстъпки.
Номинациите на министри след политиките
След серията срещи ще се разбере как ще продължат разговорите, а накрая според различни партийни лидери ще се обсъжда и персоналния състав на правителството.
Кандидатът за премиер на "Продължаваме промяната" е Кирил Петков, за финансов министър - Асен Василев, като и двамата твърдят, че не е на всяка цена и няма да е пречка за споразумение. По-вероятно е обаче те да заемат тези позиции в предложеното правителство. © Лили Тоушек Асен Василев и Кирил Петков в нощта, в която спечелиха изборите
Другите най-често споменавани имена са за външен министър - Даниел Лорер, за образователен - акад. Николай Денков (който е и в служебния кабинет), а за транспортен - собственикът на "Еконт" Николай Събев (той стана депутат от "Продължаваме промяната" и Петков го е давал като такъв пример). Единият от лидерите на победилата формация досега е давал за пример, че е нормално "Демократична България" да получи водеща роля в правосъдната система и реформа, но дали това ще бъде през министър(и) и дали те ще искат постове няма официален коментар.
В понеделник сутрин Борислав Сандов от "Зелено движение" (част от "Демократична България") коментнира в тв интервю, че тяхната формация може да осигури подкрепа при съставянето на редовен кабинет, но да не участва в него със свои министри и че това също е било обсъждано в коалицията. Реакции от "Да, България" и ДСБ засега няма. Според неофициална информация - от "Да, България" и "Зелено движение" са готови да обсъждат и номинации, докато ДСБ обмислят какво би означавало влизането в коалиция с БСП.
За левицата според депутати се обсъжда социалното министерство.
Засега Петков и Василев отхвърлят всички въпроси за номинации и казват само, че търсят "А отбора" от хора за кабинет (термин, популярен от бизнеса - за т.нар. A people - да наемаш най-добрите в дадена сфера, дори и особено когато са по-добри от теб).
Първи задачи пред новия парламент
На първото заседание на 47-ия парламент (през тази или следващата седмица), интересен тест за потенциалните партньори ще бъде изборът на ръководството му.
Няма потвърждение дали първата сила "Продължаваме промяната" ще предложи кандидат за председател на Народното събрание (преди време пред "Дневник" Петков каза, че имат подходяща кандидатура), или ще даде поста на някой от коалиционните партньори - според избрани за депутати например на "Има такъв народ" с кандидат Ива Митева, председател на 45-ия и 46-ия парламент.
Една от спешните задачи пред новите народни представители е да приемат бюджет за 2022 г., но не е известно дали ще работят по вариант, предложен от служебния кабинет, или ще чакат съставянето на редовно правителство.
В това Народно събрание се очаква Румен Радев да представи проекта си за промени в конституцията, който по негови думи включва съдебна реформа и разширяване на гражданските права. Но темата едва ли ще влезе през тази година и ще зависи и от обсажданите и договорени реформи за съдебната система.
Ролята на президента за новото управление
Според конституцията след консултации с парламентарните групи, за които няма срок, президентът Румен Радев възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група - "Продължаваме промяната", да състави правителство. Няма срок, в който държавният глава трябва да връчи първия мандат. Очаква се той да остави достатъчно време за преговори между бъдещите партньори, като има предположения, че може да няма редовно правителство и до края на годината. Румен Радев вече обяви, че очаква "реформаторско, антикорупционно и социално правителство" от т.нар. партии на промяната.
Новият парламент няма право на грешка и протакане, защото хората няма да простят. За всеки от тези партии, който пренебрегне това, ще бъде самоубийство. Ще бъде отречено от хората, ако партиите тръгнат срещу волята на народа.
след победата на балотажа
"Очакванията са, че трябва да се види отчетливо политическо мнозинство, което да предприеме незабавни реформи в съдебната система, да не допусне социална и икономическа криза през зимните месеци, да осигури нуждаещите се, да вземе отлагани решения. Борбата с пандемията остава приоритетна задача. Новото правителство не трябва да отстъпва от националните позиции особено когато залогът е за българската идентичност и история и правата на нашите сънародници зад граница", каза още в нощта след балотажа Румен Радев.
След като бъде връчен, срокът за изпълнението на първия мандат е седем дни. Ако кандидатът за премиер предложи правителство, то трябва да бъде избрано от парламента.
Ако мандатът бъде върнат неизпълнен, шансовете за правителство са малки. Вторият мандат отива при втората политическа сила - ГЕРБ-СДС, която изглежда в изолация и може да получи само подкрепата на ДПС. Няма срок за връчването на втория мандат, но кандидатът за премиер също има седем дни или да предложи състав на правителство, или да върне мандата неизпълнен.
Ако и вторият мандат е неуспешен, президентът избира на коя формация да връчи последния мандат. На предишните два вота Румен Радев го даде на третата политическа сила - "БСП за България". Срокът за връчването е седем дни след връщането на втория, а избраната парламентарна група трябва да посочи кандидат за министър-председател, като според решение на Конституционния съд срок за това няма. Единственото изискване е, че веднъж посочен, той има седем дни, за да предложи кабинет.
Нови извънредни избори могат да бъдат насрочени с разпускането на Народното събрание, което е възможно след 22 януари, когато започва новият президентски мандат.
