Преговорите за кабинет: сходни цели, но различен подход имат партиите за здравеопазването

Разговорите между формациите за желаните промени в здравеопазването приключиха около пет часа и половина след началото им, като с това засега са най-дълго продължилите дебати между "Продължаваме промяната", "БСП за България", "Има такъв народ" и "Демократична България".

Срещата приключи със заключение, че за реоформирането на здравната система ще са необходими още средства. Асен Василев обяви, че ако той е министър на финансите, ще положи усилия за допълнителни средства. По думите му пари ще се намерят "като спрем течовете в системата и в другите системи.

Преговарящите се обединиха около идеята да променят наредбата за специализации на лекарите и уеднаквяването ѝ с правилата на Евросъюза. Единодушно беше одобрено сред приоритетите на бъдещото управление да залегне отпускането на държавно финансирани стипендии за специализации във водещи центрове в света по най-необходимите за здравеопазването специалности. Сред темите, по които преговарящите се ангажираха да работят, е интегрирането на парамедиците, лекарските асистенти и фелдшери обратно в здравната система, като се даде възможност за самостоятелна практика, подобно на медицинските сестри и акушерките.

© Надежда Чипева, Капитал

Повече от час участващите в преговорите за системата на здравеопазването, инициирани от "Продължаваме промяната" дискутират за заплащането в болниците. "БСП за България" и "Има такъв народ" настояват болниците да не са търговски дружества. Останалите формации са съгласни, че трябва да има промяна статута на болниците, но политическите сили не се разбраха каква точно да бъде.

Определиха обаче пожелателни цели, вечни теми в здравеопазването: да не се гледа на пациентите "като на касичка", лекарите да получават по-добро заплащане, което да е обвързано с качеството им на работа.

Темата за оценките за качеството на работата на лекарите не бе завършена, защото не бяха изчистени въпросите кой тогава ще лекува тежкоболните пациенти, при които рискът от фатален изход е значителен.

Преговарящите засега са единни, че е редно да се въведе "минимално и максимално съотношение между заплащането и бонусите на работещите в лечебните заведения, ползващи публичен ресурс". Идеята е на Асен Василев от "Продължаваме промяната", като целта е да няма драстични разлики в парите. Василев не за първи път дава пример, че в лечебни заведения заплащането на високите постове се формира от бонуси, които не е известно на какъв принцип се формират.

© Цветелина Белутова, Капитал

Евентуалната коалицията между "Продължаваме промяната", "БСП за България", "Има такъв народ" и "Демократична България" си поставя за цел да започне изграждането на Национална детска болница след анализ на нуждите - колко легла, колко и какви лекари, медицински сестри са необходими. Срокът за анализа, около който се обединиха преговарящите, е до края на следващата година.

Идеята за изграждане на Национална детска болница е подета още през 2004 г. Най-актуалната ѝ история е от 2019 г., когато здравното министерство обявява обществена поръчка за строеж на лечебно заведение с реконструкция на съществуващ строеж, изоставен от години наред. След недоволство на граждански организации, лекари и архитекти бившият премиер Бойко Борисов разпорежда скелето да бъде съборено и строежът да започне "на чисто", но процесът продължава да е в застой.

Последно през юли настоящият екип на здравното министерство обяви, че е прекратен договора с консорциум от компании от групата на "Главболгарстрой" за изграждане на нова детска болница.

© Днвник

Искането на "БСП за България" за безплатни лекарства за децата до 14 годишна възраст прерасна в спор и обвинения в липса на политически опит или популизъм.

Социалистическата партия настоява, че всички лекарства (с изключение на медикаментите за редки заболявания) за деца до 14 годишна възраст трябва да бъдат безплатни. Тая Андреева от "Демократична България" настоява за минимално участие на родителите на пациентите в заплащането, защото така имат стимул и отговорност да спазват лечението. Михайлов определи позицията ѝ като "детинщина" и "липса на политически опит", а Андреева отвърна, че "не може да се трупат политически дивиденти на база популизъм".

Асен Василев от "Продължаваме промяната" поиска да разбере как ще се контролира такава мярка, но Георги Михайлов не даден ясен отговор.

© Днвник

Политическите формации спорят за контрола в здравната система. "БСП за България" се противопоставя на предложенията на "Демократична България" контролиращата здравна система организация да има регионални звена.

Александър Симидчиев обяви в отговор, че не може да се предполага, че "тази агенция ще прави лошо на лекарите" и аргументира, че стремежът е агенцията да контролира по-добре как се харчат парите за здравеопазване.

Участниците в разговора се съгласиха, че контролиращата агенция не следва да е на подчинение на здравното министерство, както е сега.

© Надежда Чипева, Капитал

През юни следващата година евентуалната коалиция може да въведе "пилотно в една болница" финансирането на лечението на т. нар. диагностично-свързани групи. Участниците в дискусията одобряват постепенно да се премахнат настоящите клинични пътеки.

Всяка клинична пътека представлява пакет от дейности, които се изпълняват в болниците за диагностика и лечение на дадено заболяване. От дълги години проблем в България е, че пътеките не са добре остойностени, както и че има големи разлики между различните диагнози. Освен това така лечебните заведения са поставени в ситуация да лекуват не докогато е най-добре, а докогато стигат средствата от пътеката.

Въвеждането на диагностично-свързани групи би могло да подобри здравната услуга, защото се очаква да се взима предвид цялата картина на здравословното състояние на даден човек.

© Надежда Чипева, Капитал

Вече около двайсет минути преговарящите спорят за стратегията на евентуалната коалиция за COVID кризата, и за готовността при следваща епидемия.

"Има такъв народ" настояват на идеята да има отделни болници за лечение на COVID-19. Георги Михайлов от "БСП за България" и Иван Маджаров (председател на Българския лекарски съюз, участва в разговора по покана на "Продължаваме промяната") защитават тезата, че около година и половина от началото на епидемията вече е късно за въвеждането на болници само за пациенти с усложнения от коронавируса.

Участниците в разговора изглежда обаче се разбраха, че в името на готовността на страната за следваща пандемия, трябва да се промени начина на финансиране на инфекциозните болници - за тях да се плаща на база какъв капацитет и специалисти имат, а не каква работа извършват.

"БСП за България" и "Има такъв народ" спорят и дали не е по-добре да има настояване за определени групи от населението (уязвими от тежко протичане на COVID-19 и фатален изход, както и работещи в рискова среда) ваксинирането срещу коронавируса да бъде повече от препоръчително.

Участващите в преговорите се съгласиха, че ще правят анализ на високата смъртност.

© Надежда Чипева, Капитал

Председателят на Българския лекарски съюз (БЛС), който е поканен за участник в коалиционните разговори от "Продължаваме промяната" (макар да не е бил в кандидат-депутатските листи на формацията на Кирил Петков и Асен Василев) Иван Маджаров обобщи приоритетите, по които преговарящите политически формации са единни:

• Подобряване на системата на Спешна помощ
• Развитие на доболничната помощ (прегледи и лечение извън болници)
• Ефективна електронна система (електронно здравно досие и национална здравно-информационна система)
• Ефективно изразходване на средствата

Сред първите задачи е да се събере цялостна информация за здравната система, т. нар. здравна карта, част от която е да се направи обобщение с какви и колко специалисти има в страната, как са разпределени. Този аспект е също сред вечните теми в българското здравеопазване.

© Юлия Лазарова, Днвник

Таня Андреева от "Демократична България" обяви, че решаването на проблемите с липсата на медицински кадри може да започне с по-справедливото плащане на младите лекари.

Посочи, че клиничните пътеки (по които Здравната каса плаща за лечението в болница) може да бъде въведено, че могат да се изпълняват вместо от двама лекари със специалност, от един опитен специалист и двама млади колеги.

Сега заради липсата на кадри този подход се прилага на практика, но тъй като формално в клиничната пътека не е записано, че могат да работят лекари без специалност, остава на преценката на опитния медик дали и каква част от средствата да даде на младия си колега.

© Велко Ангелов, Днвник

Александър Симидчиев представя акцентите от предложенията на "Демократична България" за здравеопазването. Обяви, че основен приоритет на обединението е да се намали доплащането от пациентите в системата, като това можело да стане като се подобри значително контрола върху изразходването на средствата (около 10 млрд. лв. годишно).

Симидчиев каза, че "Демократична България" иска да промени настоящата контролираща агенция "Медицински надзор" в държавна агенция "Медицински контрол", като тя да има и регионални структури. За целта трябва да се предвидят допълнителни средства.

В първите сто дни на управлението "Демократична България" смята, че може да се направи електронното пациентско досие. За дигитализирането на здравната информация на всеки човек политически се говори повече от десет години.

Симидчиев обяви, че е редно да се въведе поне 1% от приходите от акцизи на алкохол и тютюневи изделия да се насочват към програми за превенция от зависимости.

Ивайло Христов от "Има такъв народ" обяви предложение агенция "Медицински надзор", която отговаря за контрола върху лечебните заведения, да не бъде на подчинение на Министерството на здравеопазването, а на Народното събрание. Така щяла да бъде по-ефективна.

Представителите на партията на Слави Трифонов искат и да има "мандатност на завеждащите отделения". Тоест, да има ограничения колко време даден лекар може да е начело на клиника или отделение. "Сегашната система се явява пречка за развитието на колегите", смятат представителите на "Има такъв народ".

© Юлия Лазарова

Имунологът от "Има такъв народ" проф. Андрей Чорбанов иска в евентуалното коалиционно споразумение да бъде записано, че няма да се допуска "никаква форма на натиск, независимо дали е административен или корпоративен" за ваксинирането срещу COVID-19. Изказването ме подкрепено и от Ивайло Христов, също представител на партията на Слави Трифонов.

Чорбанов поиска още в страната да бъдат обособени болници, където да се лекува само COVID-19, а в други да се лекуват останалите заболявания. От изказването му не се разбра как да се постъпва, ако пациент в лечебно заведение, което не е предназначено за коронавирус, се окаже инфектиран.

Чорбанов поиска и държавата да предлага изследвания за т. нар. Т-клетъчен имунитет (изследването дава информация за ефективността на защитата от COVID-19, но е скъпо).

"Има такъв народ" иска още да се премахнат т. нар. клинични пътеки (набор от процедури и изследвания при всяко изследване или диагноза, за които Здравната каса заплаща), като вместо това се премине към плащане на т. нар. диагностично-свързани групи. Това означава, че финансирането на лечението би било съобразено с придружаващите заболявания на даден човек. Тази идея е част от политическото говорене в здравеопазването повече от десет години.

© Юлия Лазарова, Днвник

Георги Михайлов от "БСП за България" започна с представянето на приоритетите и исканията на социалистическата партия. Посочи познатото за всеки политик в сектор здравеопазване искане: създаване на електронно здравно досие, за да е достъпна информацията за всеки пациент. Обяви се и за подобряване на възможностите за специализация на младите лекари и оставането им в България, като бъдат обвързвани с договори да работят в дадено лечебно заведение след обучението си.

Друг приоритет е създаването на Национална детска болница, за което спорове се водят от години. По думите на Михайлов "БСП за България" няма да отстъпи от идеята си лекарствата да са безплатни за децата до 14 годишна възраст, независимо какво е заболяването. Социалистическата партия иска и болниците да не бъдат търговски дружества, тоест да не се стремят към печалба.

Видео от преговорите за здравеопазване:

© Продължаваме промяната

Общо осемнайсет са представителите на четирите формации, участващи в разговорите за здравеопазване, се разбира от прессъобщение на "Продължаваме промяната".

Участниците от формацията, станала първа по резултат след изборите на 14 ноември, са: Иван Маджаров, Боряна Алексиева, Антон Тонев, Виолета Лорер и Асен Василев. Както бе първоначално заявено, по един от двамата лидери на "Продължаваме промяната" ще участва във всяка от срещите.

Участниците от "БСП за България" са: Георги Михайлов, Георги Йорданов, Бойко Коруков, Невена Цачева и Динко Странски.

Преговорният екип на "Има такъв народ" в здравеопазването представляват: Ивайло Христов, Иван Лютаков, Андрей Чорбанов, Силви Кирилов.

Представителите на "Демократична България" са: Александър Симидчиев, Таня Андреева, Катя Панева и Анна-Мари Виламовска.