Коалиционното споразумение за икономиката: прозрачност в държавните дружества и стартъп виза

Коалиционното споразумение за икономиката: прозрачност в държавните дружества и стартъп виза

© Цветелина Белутова, Капитал



В окончателното коалиционно споразумение, по което ще работи правителството на Кирил Петков, в сектор "Икономика" няма набелязани краткосрочни мерки. В дългосрочен план е заложена промяна на концесионните такси, така че да догонят средноевропейските, като промяната включва и критериите за определяне на размера им. Предвидено е също да се промени Законът за насърчаване на инвестициите (след изготвяне на цялостна последваща оценка на въздействието на закона по отношение постигнатите резултати от наличните стимули). Сред задачите на кабинета, отново без срок, е посочено подготвянето и приемането на наредба за условията и реда за издаване, удължаване и отнемане на удостоверение за високотехнологичен и/или иновативен проект, наречен стартъп виза.


"Дневник" публикува пълния текст на финалния вариант на коалиционното споразумение в сектора на икономиката.


Как преминеха преговорите за коалиционно споразумение в сектор икономика - тук.




Визия: Изграждане на икономика на висока добавена стойност чрез стимулиране на иновации, развитие на човешкия капитал, високоплатени работни места, развита бизнес среда, подобрено управление на държавните предприятия.


1. Нулева търпимост към корупцията и изграждане на съвременни държавни институции, работещи за хората и бизнеса:


1.1. Въвеждане на пълна прозрачност в управлението и въвеждане на най-добри практики за борба с корупцията;


• Нулева търпимост към корупция. Създаване на единни стандарти на процесите в публичната администрация и въвеждане на контрол с цел елиминиране на корупцията и подобряване на бизнес средата;


• Събиране на познанието, което е натрупано от администрацията като научени уроци и добри практики, и споделянето му по достъпен и прозрачен начин;


• Прозрачност на всички дружества с държавно участие посредством регулярно и законосъобразно публикуване на резултатите от дейността и финансовите резултати за постигане на прозрачност и отчетност. Измерване на постигнатия социален резултат от работата на дружествата с държавно участие;


• Повишаване на прозрачността, публичността и оповестяването на критериите относно конкурсните процедури за избор на органи за управление и надзор на дружествата с държавно участие;


• Подобряване на прозрачността и отчетността на разходването на средства по проекти съфинансирани от Европейския съюз. Умна система в помощ на бизнеса за европейско финансиране;


1.2 Работеща и ефективна администрация и регулации, които помагат за развитие на бизнес средата и работят в подкрепа на бизнеса:


• Премахване на административната тежест чрез облекчаване на регистрационни и лицензионни режими и пречки за бизнеса. Поетапното облекчаване на административното бреме посредством оптимизация на процесите, методите, дигитализация и електронно управление;


• Специален фокус върху неутрализиране на непропорционално високата административна тежест, която се налага на малкия и среден бизнес при приемане на нови регулации и законодателни промени. Анализ на възможните механизми и интегриране на този механизъм и при изготвяне на предварителна оценка на въздействието на законодателството;


• Създаване на организационна култура, подходи и механизми за стимулиране на превенцията на нарушения от страна на администрацията спрямо гражданите и бизнеса в допълнение на съществуващите последващи механизми за санкциониране;


• Въвеждане на обслужване на едно гише и широко въвеждане на електронното обслужване;


• Консултация с бизнеса за идентифициране на административните пречки и поетапното им премахване. Изготвяне на проект за премахване на 100 пречки за 100 дни;


• Въвеждане на механизма на т.нар. мълчаливо съгласие.


Добра нормативна уредба - анализ и подобряване на:


- Производството по несъстоятелност и производството по ликвидация;


- Гарантиране на навременното плащане от държавата към бизнеса;


- Тестов период за всяка законодателна промяна (последваща оценка на въздействието) в допълнение към предварителната оценка на въздействие;


- Промяна на Закона за концесиите по отношение на всички концесионни такси да догонят средноевропейските такива, вкл. критериите за определяне на таксите;


- Осигуряване на по-голяма прозрачност и проследимост при дефиниране на критериите за обществени поръчки;


• Да се изследва възможността за създаване на обществен съвет към Комисията по икономическа политика и туризъм към Народното събрание, който да се фокусира върху микро- и малките предприятия;


• Създаване на работна група с представителство на всички партии и коалиции, представени в Народното събраните, по отношение преглед на функциите на администрацията и реформиране с оглед подобряване на бизнес средата;


• Ускоряване на процедурите и разплащането на финансовите средства по проектите, съфинансирани от Европейския съюз за микропредприятията, малките и средните предприятия;


• Създаване на междуведомствена комисия между Министерството на икономиката, Министерството на правосъдието, Министерството на финансите, частния сектор и други заинтересовани страни за анализ и предприемане на мерки преди да бъдат задействани арбитражни процедури срещу България;


• Облекчаване на процедурите за свързване на микро-, малките и средните предприятия с инфраструктурата.


3. Стратегическо развитие на предприятията с държавно участие и постигане на прозрачност и ефективност:


• Реформиране на държавните предприятия в съответствие с условията за присъединяване към еврозоната и препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие чрез преобразуването им или в акционерно дружество, или в агенция/административна структура с оглед на тяхната дейност и предназначение;


• Преразглеждане на използването на формата на холдингови структури от държавата, и в частност ефективност и целесъобразност на статута и съществуването на Държавна консолидационна компания;


• Анализ за актуализация на Закона за публичните предприятия и прецизна подготовка на Наредбата за прилагане на Закона за публичните предприятия;


• Овладяване на здравната криза и осигуряване на възможност за бизнеса да работи в условията на пандемия:


• Ускоряване отпадането на ограничителните мерки след овладяване на здравната криза чрез повишени нива на ваксинация и изграден имунитет;


• Анализ на ефекта на мерките и прецизиране на режима. Анализ на злоупотребите и в случай на необходимост, предприемане на коригиращи действия;


• Регламентиране на дистанционната работа.


3. Повишаване на конкурентоспособността чрез насърчаване на иновациите, инвестициите и създаването на висока добавена стойност в българската икономика:


3.1 Насърчаване на иновациите и подкрепа за малкия и средния бизнес и стартиращите компании:


• Отделяне на Министерство на иновациите и растежа като основен двигател за икономически растеж, иновации и повишаване на конкурентоспособността на малки и средни предприятия (МСП) и компании с потенциал за продажби извън страната, което да координира дейността на Българската банка за развитие, Фонда за иновации, Фонда на фондовете, европейските фондове за конкурентоспособност, Националния план за възстановяване и устойчивост в частта икономика и Българска агенция за експортно застраховане. Изготвяне на една обща стратегия с фокус върху новостартиращи компании с високо ниво на иновации и експортен потенциал. Двете министерства се ангажират с точни и ясни годишни показатели за ефективност, които отчитат и пред НС;


• Прецизиране на ключови, приоритетни сектори и индустрии в координация с бизнеса и академичната общност, в които България има потенциал за развитие с оглед на международните вериги на добавена стойност с цел фокусиране на дейностите за изграждане на международна конкурентоспособност.


Осъществяване на двустранна взаимовръзка между образованието и икономиката:


1. Изграждане на стимули за двустранно сътрудничество между висшите учебни заведения и компаниите с цел повишаване на добавената стойност на българските продукти и внедряване на иновации и в традиционни индустрии;


2. Създаване на Борд за иновации между Министерството на икономиката и иновациите и Министерството на образованието и науката, който да включва бизнес лидери, ректори, капацитети от българи в чужбина, с цел създаване на дългосрочни политики за развитието на българската икономика и на адекватна образователна система, която да обезпечи нужните кадри за бъдещата икономика на България;


3. Образование, следващо нуждите на обществото и икономиката по региони и отрасли;


4. Стимулиране на бизнеса за осъществяване на стажантски/практически програми на място за студенти и ученици от професионални училища;


• Координиране и прецизно фокусиране на институциите и финансовите механизми в сферата на икономиката в подкрепа на малкия и среден бизнес, със специален фокус върху иновации и износ (Българска банка за развитие, Българска агенция за експортно застраховане, европейските фондове, Планът за възстановяване и устойчивост и други);


• Подкрепа за микро-, малките и средните предприятия чрез прозрачно финансиране от Българска банка за развитие. Българска банка за развитие не подлежи на приватизация;


• Координиране с оглед приоритети и ключови сектори и създаване на общи продукти за подкрепа на МСП от страна на Българска банка за развитие и Българска агенция за експортно застраховане;


• Повишаване на ефективността на "София Тех Парк" за създаване и комерсиализация на високотехнологични продукти и услуги;


• Осигуряване на механизъм за анализ на проблеми в икономиката и идентифициране на препоръки и коригиращи мерки (например посредством Съвета за икономически растеж или сходен механизъм);


• Съвместно с Министерство на образованието и науката, предприемане на мерки за развитие на човешкия капитал още от ранна детска възраст с цел създаването на задълбочено познание за иновациите;


• Привличане на експерти и специалисти от чужбина посредством механизми като облекчен режим за придобиване на "Синя карта", Наредба за условията и реда за издаване, удължаване и отнемане на удостоверение за високотехнологичен и/или иновативен проект, наречен "Стартъп виза" и други механизми;


• Създаване на ново гъвкаво дружество в Търговския закон, отговарящо на нуждите на стартиращи и иновативни компании;


• Създаване на система за развитие на иновациите с цел трансфер на знанието през комерсиализация, предприемачество и развитието на компаниите, включително ревизия на стимулите, насърчаване взаимодействие университет и бизнес, създаване на центрове за трансфер на технологии и знание с регионален елемент;


• Позициониране на България като дестинация за иновации и високотехнологични индустрии, изнасящи производство с висока добавена стойност на международните пазари;


• Изграждане на взаимовръзка между иновации и отбрана и предприемане на действия за създаване на регионален център НАТО в България по инициативата DIANA. Специален фокус към включване на военнопромишления комплекс "Вазовски машиностроителни заводи" ЕАД (ВМЗ) - Сопот;


• Създаване на стимули за насърчаване на ангелските инвестиции в стартиращи компании;


• Изграждане на икономика на данните и отворените финанси като ресурс за бизнес. Поетапно минаване изцяло към електронни услуги във всички сектори за спестяване разход и време на бизнеса. Провеждане на всеобхватна и мащабна информационна кампания за дигитални услуги. Съвместно с Министерство на транспорта създаване на отворени данни за транспортната мрежа и умни системи за управление по отношение на дистрибутивността;


• Осигуряване на достъп до трудовия пазар за чуждестранни граждани, които учат в България;


• Привличане на европейски и международни фондове за дялово участие за мащабен растеж на българските стартиращи компании на чуждите пазари;


• Анализ на необходимостта от Закон за иновациите.


3.2 Насърчаване на инвестициите и увеличаване дела на висока добавена стойност в икономиката:


• Да се анализира възможността за фокусиране на дейността на Национална компания индустриални зони към бизнеса с висока добавена стойност;


• Проактивна политика за привличане на стратегически инвеститори и нови инвестиции с висока добавена стойност и нови работни места;


• Изграждане на индустриални паркове и зони на база на реален пазарен интерес от инвеститори според регионалните ресурси и приоритизиране на база реална възвръщаемост и на база регионално развитие с приоритет върху въгледобивните региони и върху тези с нисък икономически растеж;


• Комбиниране на съществуващо летище със съществуваща безмитна зона и привличане на международен карго оператор за създаване на логистични хъбове, които да позиционират България като въздушен портал към Европейския съюз;


• Инвестиции в развитието на регионални екосистеми, включително достъпно финансиране, създаване на регионални клъстери и други механизми;


• Стимулиране трансформиране на спестяванията в инвестиции с цел да се повишат местните и чуждестранните инвестиции;


• Утвърждаване на страната като финансов и логистичен хъб чрез откриване на финансови центрове на мултинационални компании и привличането на такива с транспортни мрежи и достъп до международните пазари. Като резултат международни компании с дейност извън страната ще заплащат данъци в България;


• Картографиране на ресурсите по райони с цел по-задълбочено познание за регионалните специфики, необходимости и възможности, както и създаване на индустриални зони от гледна точка на ресурсна обезпеченост и бизнес интерес и развитие на малките населени места;


• Създаване на бързи коридори за изпълнение на инвестиционни проекти - регионални бизнес системи, клъстери, хъбове, акселератори, инкубатори;


• Създаване на регионална стратегия и оптимално използване на ресурса на Европейския фонд за регионално развитие 2021 - 2027;


• Ефективно, ефикасно и ориентирано към резултатите използване на фондовете за конкурентоспособност на Европейския съюз и Националния план за възстановяване и устойчивост. Насърчаване на трансгранични проекти, включително с европейско финансиране;


• Изготвяне на цялостна последваща оценка на въздействието на Закона за насърчаване на инвестициите по отношение постигнатите резултати от наличните стимули.


3.3 Насърчаване на износа


• Мобилизиране на подкрепа за българските компании да излязат на външни пазари (например посредством осъществяване на координация и комуникация между службите по търговско-икономически въпроси и българския бизнес);


• Насърчаване на компаниите, които имат потенциал за експортна дейност, включително с пазарите на Далечния изток и Африка;


• Създаване на инструменти за нови пазари в Българска агенция по експортно застраховане;


• Стимулиране на търговските вериги да са партньори за износ на български стоки на международните пазари;


• Създаване на експертна карта на българите в чужбина, които да подпомагат развитието на компаниите на чуждестранните инвеститори в България;


• Специален фокус върху българските компании, които вече са успели на международните пазари, и създаване на среда за обмен на информация с цел увеличаване на продуктивността на други компании в тези отрасли.


3.4 Кръгова икономика:


• Насърчаване на зелените технологии и кръговата икономика, чрез достъпно финансиране и зелен финансов коридор при облекчен режим и преференциални условия за иновативните компании;


• Внедряване на световните практики за преход на българските бизнеси към кръгова икономика, намаляване на отпадъците и ресурсна ефективност.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK