Денем чета, нощем слушам

Денем чета, нощем слушам

© Орлин Тодоров



Калина Гарелова е лингвист, професионален редактор и критик. Завършила е НГДЕК и Атинския университет. Преподавала e теория на превода, съвременен гръцки и гръцка литература в Софийския университет, била е главен редактор на Lettre Internationale и е красивият ум зад немалко културни продукти, чиято поява очакваме винаги със затаен дъх независимо дали става дума за превод на Епиктет, ревю на вампирски сериал или парфюм. Най-новото й начинание (съвместно с Яна Сарандева) е студиото за производство на аудиосъдържание "1002 продукции".


Калина Гарелова е първият гост в поредицата "Книжен плъх" в новата рубрика "Книги".


Защо четете?
- Защото четенето отваря нови светове. Живея по-добре, когато живея множествено.




Какво четете?
- Каквото ми попадне пред очите - етикети, субтитри, упътванията в метрото какво да правим при наводнение.


Как избирате книги за себе си?
- По кръстосани препоръки. Ако най-добрият според мен специалист по викинги Нийл Прайс казва, че "Куртизанки и рибни крокети" на Джеймс Дейвидсън е отлична книга за храната в антична Гърция, преглеждам и някоя статия или лекция, или интервю и, ако ме хване - ето че вече знам коя е била най-скъпата риба в Атина през V в. пр. н. е.


На какъв друг език четете, освен на български? Има ли разлика в преживяването? Ако имате избор, какво предпочитате, оригинала или превода?
- Чета много на английски - най-вече заради леснината и достъпността на научни книги, а също и фентъзи. Имам чувства към оригинала на произведения, когато е на езиците, които познавам добре. Но истината е, че когато преводът е добър - няма нищо по-хубаво от това да чета на български. И смятам преводачите за великани - като Бойко Пенчев за превода на Пинкър, Николай Гочев за Аристотел.


Какви книги държите до леглото си?
- Фред Варгас, "Преобърнатият човек" - поредицата за инспектор Адамсберг е сигурно единствената кримка, която наистина харесвам.


Мария Степанова - "В памет на паметта" - чета я много бавно, на пресекулки, и се връщам.


"Пътят на викинга" на Нийл Прайс, който има особена специализация - занимава се с археология на шаманизма, на масови гробове и бойни полета.


Коя е последната книга, която ви впечатли?
- "Срещи със забележителни ръкописи" на Кристофър де Хамил (Meetings with Remarkable Manuscripts, Christopher De Hamel). Идеята му звучи абсурдно - да представи 12 от най-важните, красиви и интересни средновековни ръкописа все едно са поредица интервюта с прочути хора. Резултатът е, че променя тотално представата за книги и четене.


Какъв е вашият ритуал, свързан с четенето - кога, къде, колко?
- Навиците ми се менят. Напоследък чета, докато ям, докато чакам и когато мързелувам през уикенда. След лягане слушам.


Електронна книга, аудио или на хартия?
- На масата - хартия, навън - електронна, в леглото - аудио.


Какво търсите в книгите - емоция, знание, развлечение, интелектуално предизвикателство?
- Това плюс еротика.


Предпочитаният от вас жанр?
- Urban fantasy rules!


Коя е най-добрата книга, която сте получавали като подарък?
- Подари ми я мъжът ми. Казва се "Майката природа" от Сара Хърди. Заради това заглавие стоя сигурно три години забутана и недокосната. Тази книга изчиства дебел слой сантиментализиране, намазан върху майчинството. Този слой, който кара жените - родили или неродили - да се смятат за лоши, ако не са готови да повдигнат танк или да застанат пред дулото му, за да защитят бебе, което така или иначе няма да оцелее без тях.


Любимият ви литературен герой?
- Ами те се менят постоянно. Напоследък най-лесната ми и приятна за отъждествяване е Дайна Демил от Innkeeper Chronicles на Илона Андрюс. Тя е съдържателка на вълшебна страноприемница, където се провеждат извънземни конференции, мирни преговори, такива работи.


Имате ли любима книга, за която никой друг не е чувал?
- Не. Имам голяма мрежа от хора, с които разменям книги. Ако някоя ми е любима, съм накарала поне двама-трима също да я прочетат.


На кои автори се възхищавате най-много, в това число поети, сценаристи, журналисти?
- Сидхарт Мукхърджи, който е лекар, способен да разкаже като страхотна история скучни изследвания за най-неприятната болест.


Джоун Дидиън - журналист с толкова независимо мислене, че е променила възгледите ми за хипитата, изнасилването, смъртта.


Арън Соркин - сценарист, опитващ се като Софокъл да обхване и разбере времето ни чрез историите на почти митологични личности.


Как съхранявате книгите си?
- Така, както хобит съхранява храната си. Имам сандъци с комикси, гардероб с литература за обонянието. Но повече ме интересува как книгите оцеляват след 100 или 500 години.


Коя е последната книга, която ви разсмя?
- Не е последната, но се давих от смях на "Дивотиите, които плещи баща ми" от Джъстин Халпърн. Баща му е като герой от сръбски филм, но пренесен като достолепен съпруг и учен в САЩ през 1950-те.


Коя ви разплака?
- О, в момента минавам през този обратен пубертет, наричан менопауза. Емоционалните ми реакции се диктуват от хормони, не от букви. Плача най-вече от гняв.


Последната книга, която ви ядоса?
- Ядосвам се винаги когато попадна на недомислена, недоизпипана книга.


Кой бихте искали да напише историята на вашия живот?
- Джоун Дидиън - погледът й на журналист е ясен и свиреп и мен не ме е страх от него.


Как ще се казва вашата автобиография?
- Не съм много добра в заглавията - често редакторът ми ги измисляше.


Една книга, която не успяхте да дочетете до края?
- "Поправките" на Джонатан Франзен. Може би гениална книга, но стигнах до един момент с лайното, когато паркинсонът на Алфред става почти психотичен. Мина границата ми на жестокост и я захвърлих.


Кое класическо литературно произведение никога не сте чели (и ви е неудобно от това)?
- Практически цялата френска класическа литература. Чела съм само едни разкази на Флобер. Не съм чела Чехов. Наскоро помолих приятелка актриса да ми разкаже "Чайка". Мислех си, че може да стане добър подкаст: "Разкажи ми ". Аз ще разказвам антична литература, а тя - пиеси.


Коя книга няма да спрете да препрочитате?
- Никола Бувие - "Употребата на света". Пътепис от началото на 1950-те с фиатче чинкуеченто през Европа и Азия. Няма същности за улавяне, няма мъдрости, просто винаги ме изважда от релсите на това натегнато, импулсивно, нарцисистично ежедневие. Преводът на български е прозрачен като поток.


Как се променя вкусът ви във времето?
- Чета все по-малко художествена литература.


Кое е най-интересното нещо, което научихте от книга напоследък?
- Кои са 50-те най-популярни кучешки имена в древна Атина. Ксенофонт е написал книга за лова - как се лови заек в сняг, как се лови лъв, как се поставят капани, как се насъскват кучетата и защо ловът прави мъжете и жените почтени и мъдри.


В една цяла глава специално се спира на отглеждането на малки кученца и препоръчва 47 кратки и звучни имена. Неговата любима хрътка се е казвала Хорме (Ὁρμή) - Порив. От същия корен е и думата хормон.


Книгите, споменати от Калина Гарелова:


"Преобърнатият човек", Фред Варгас
"В памет на Паметта", Мария Степанова
"Императорът на всички болести. Биография на рака", Сидхарт Мукхърджи
"Дивотиите, които плещи баща ми", Джъстин Халпърн
"Поправките", Джонатан Франзен
"Употребата на света", Никола Бувие
Courtesans and Fishcakes: The Consuming Passions of Classical Athens, Джеймс Дейвидсън
The Viking Way: Magic and Mind in Late Iron Age Scandinavia, Neil Price
Meetings with Remarkable Manuscripts, Christopher De Hamel
Mother Nature: Natural Selection and the Female of the Species, Sarah Blaffer Hrdy
Clean Sweep (Innkeeper Chronicles), Ilona Andrews
Slouching Towards Bethlehem; The Year of Magical Thinking, Joan Didion


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK