Парижката книжарница, която промени света на литературата

Парижката книжарница, която промени света на литературата

© Shutterstock



Първата ни работа, когато пътуваме, е да проучим важните културни забележителности, но за ценителите на книгите остава един неотменен ритуал - посещението в хубава местна книжарница.
Има книжарници с вълнуваща история, които са забележителност сами по себе си и без тях светът на литературата нямаше да е такъв, какъвто го познаваме днес. За нас книгите са навсякъде, в повечето случаи не представлява трудност да се сдобием с нещо, което искаме да прочетем, но това невинаги е било така. До сравнително скоро книгата е била изключително луксозна придобивка, не само скъпа, но и труднодостъпна. В такива времена една жена на име Силвия Бийч завърта около себе си ураган от поети, които впоследствие ще променят историята на литературата.


Американката Силвия Бийч (1887-1962) е една от първите жени книжари. През двайсетте години на миналия век нейната парижка книжарница Shakespeare and Company на 8 rue Dupuytren на левия бряг на Сена се превръща в интелектуално средище с изключителен творчески заряд. Тя става дом за представителите на изгубеното поколение. Това са най-вече писатели емигранти, живеещи в Париж в следвоенния период - Ърнест Хемингуей, Скот Фицджералд, Джеймс Джойс, Езра Паунд, Гъртруд Стайн, Андре Жид, Пол Валери и много други.
През 1922 г. Бийч публикува "Одисей" на Джеймс Джойс, който вече бил отхвърлен от няколко утвърдени издателства.


Парижката книжарница, която промени света на литературата




Силвия Бийч мечтае книжарницата й да предлага достъпна англоезична литература. И го постига. Още от самото начало Shakespeare and Company функционира по-скоро като библиотека с книги, които в онези времена човек не би могъл да си позволи. Книжарницата е хибридно пространство между кафене и литературен салон, а също и подслон за изпадналия в нужда. Таксите за членството едва покриват разходите, но Силвия Бийч и за миг не се отказва от мисията си да създаде едно бохемско място, улесняващо свободното и непринудено общуване, обмена на идеи и срещата между писатели, редактори и издатели. Тя много добре разбира, че културата има нужда от физическо място, където да бъде създавана. A по онова време Париж е център на творчески кипеж, магнит за художници, писатели, поети и музиканти, дошли отвсякъде, които се срещат в ателиетата, кафенетата и баровете и посяват идеите на модернизма.
Оригиналната Shakespeare and Company затваря през 1941 г., когато германците окупират Париж. Един офицер нахлува в книжарницата и настоява да вземе последната бройка на "Бдение над Финеган" на Джойс, но Бийч отказва да му го даде. Офицерът се заканва, че до следобед ще конфискува всички книги и ще затвори книжарницата й. Тя обаче безстрашно събира книгите и ги премества в апартамента си на горния етаж. Това ще й струва шест месеца в концентрационен лагер. След това, през 1959 г., Бийч публикува своя мемоар Shakespeare and Company, а през 1962 г. умира в Париж.
Историята на това магическо място за щастие не свършва дотук. Благодарение на неин приятел - американецът Джордж Уитман (1913-2011), духът на тази книжарница никога не умира и литературната общност, за която Бийч така грижливо се бори, се запазва. На 14 август 1951 г. Уитман открива малка книжарница Le Mistral в историческия Латински квартал на Париж. От самото начало книжарницата привлича редовните посетители на Shakespeare and Company, появяват се и нови таланти като Джеймс Болдуин и Анаис Нин. Le Mistral бързо поема функциите на Shakespeare and Company, превръща се в уютно място, което предоставя защитено пространство, книги и топла супа. Самата Бийч припознава Le Mistral като превъплъщение на нейната книжарница и предлага на Уитман да смени името на Shakespeare and Company. Така на 400-ата годишнина от рождението на Уилям Шекспир (и две години след смъртта на Силвия Бийч) Уитман преименува книжарницата си. Тази любов, специалното отношение към литературата, което по-рано Силвия Бийч влага в своята книжарница, се запазват благодарение на Уитман и до днес, тъй като неговата дъщеря се грижи за книжарницата точно както Силвия Бийч би се грижила.
И днес прохождащи писатели намират подслон в книжарницата. Така наречените tumbleweeds, метафора за млади странстващи поети от цял свят, помагат в магазина по два часа на ден и съдействат с организирането на седмичните литературни четения. Традицията е създадена още по времето на Джордж Уитман. Едно от неговите условия е да четат по една книга на ден, а също и, тръгвайки си, да оставят автобиографична страничка за паметта на книжарницата. Уитман твърди, че близо 30 000 прохождащи писатели са били приютявани в Shakespeare and Company през годините. Впечатляващо е как първоначалната идея на тази книжарница се запазва и до днес, тя е не просто магазин, а център на сплотена литературна общност.
Приземният етаж на книжарницата е уютно и приветливо място за четене, има богат избор от книги. Част от интериора са едно пиано, много меки дивани, а също и компанията на котката Аги.


Парижката книжарница, която промени света на литературата

© Shutterstock


Мемориалната библиотека е създадена от Уитман в чест на Силвия Бийч, а над входа на стаята пише: "Бъдете гостоприемни с непознатите, защото може да се окаже, че това са ангели под прикритие."
Днес книжарницата се помещава в красивата сграда на стар манастир от XVII век. Дъщерята на Джордж Уитман, 38-годишната Силвия Уитман (да, кръстена е на създателката на Shakespeare and Company), не просто запазва традицията на книжарницата, тя я доразвива и прави актуална по темите днес, като създава литературна програма, в която на фокус са жените. В поредица от литературни четения кани писателки да представят книгите си. Shakespeare and Company и днес продължава да е специално място за всички, които обичат книгите.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (10)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Един вампир броди из Европа
    Един вампир броди из Европа
    Рейтинг: 3095 Неутрално

    Историята на упадъка.

    Демокрацията е най-големият враг на планетата (https://foreignpolicy.com/2019/07/20/democracy-is-the-planets-biggest-enemy-climate-change/)
  2. 2 Профил на Веселин Дечев
    Веселин Дечев
    Рейтинг: 1378 Неутрално

    И кво
    Книжарницата не същата, историческата. Само пресъздавала духа й. Ала бала.

    В Русия съм! В Русия съм!
  3. 3 Профил на Митко Палаузофф
    Митко Палаузофф
    Рейтинг: 581 Неутрално

    До коментар [#1] от "Един вампир броди из Европа":

    Да, достойният завършек на мизерната хипария е завоя към промотирането на джендър генерираната посредственост: жени четат бездарните творби на други жени...

  4. 4 Профил на vassilun
    vassilun
    Рейтинг: 4433 Весело

    Горните трима май са авери на Баце! Все еднокнижници! 😂🤣

  5. 5 Профил на Един вампир броди из Европа
    Един вампир броди из Европа
    Рейтинг: 3095 Неутрално

    Виж как "еднокнижниците" се разбираме и с три думи.

    Може и с повече, разбира се.

    В началото беше Силвия Бийч, която издаде Одисей. Книгата беше забранена в САЩ и Великобритания, пренасяха я скришом екземпляр по екземпляр. В книжарницата се мотаеха Мороа, Жид, Пол Валери, Хенри Милър, Хемингуей, Скот Фитцджералд, Д.Х.Лорънс, Езра Паунд, Гершуин, Хъксли, Дос Пасос...

    После дойде американското комуне и в книжарницата се мотаеха хипарчета, може би симпатични, но нито едно от тях не създаде нещо запомнящо се. Нашите власти се радваха на хипитата там, но ги забраняваха у нас.

    Днес книжарницата флиртува със сакралния термин "защитено място", където негодни и неспособни да се справят и с най-дребните предизвикателства на живота се пазят от "микроагресии". Никой нищо не забранява, даже се опитват всички да ни направят такива.

    Няма дързост. Мъртвило.

    Демокрацията е най-големият враг на планетата (https://foreignpolicy.com/2019/07/20/democracy-is-the-planets-biggest-enemy-climate-change/)
  6. 6 Профил на Тюфлекчия
    Тюфлекчия
    Рейтинг: 2423 Весело

    Горните трима май са авери на Баце! Все еднокнижници! 😂🤣
    —цитат от коментар 4 на vassilun


    Не бих се нарекъл "еднокнижник", но и аз не съм възхитен. Бил съм в тази книжарница - нищо интересно.

    Браво демократи - станахте по-лоши от тези с които се борите!
  7. 7 Профил на DDR
    DDR
    Рейтинг: 2983 Весело

    Първата ни работа, когато пътуваме, е да проучим важните културни забележителности....
    —цитат от коментар 0 на Дневник матряла

    На времето, когато започнах да пътувам по света, старите кримки ме учеха, че първата ти работа е да имаш къде да спиш, да има къде да се нахраниш и да си подсигуриш документите и парите на труднодостъпно за апашите и дашните каки място.😉

    Im Kapitalismus wird der Mensch durch den Menschen ausgebeutet; im Sozialismus ist es umgekehrt. "Gleichberechtigung ermöglicht Freiheit, weil Ungleichheiten nicht negiert werden. Gleichstellung ist Gleichmacherei, die den Menschen nicht mehr in seiner Individualität, sondern nur als Vertreter eines Kollektivs wahrnimmt"
  8. 8 Профил на DDR
    DDR
    Рейтинг: 2983 Весело

    Горните трима май са авери на Баце! Все еднокнижници! 😂🤣
    —цитат от коментар 4 на vassilun


    Важното е да четеш не много, но качествени книги. Баце ти е прочел правилната книга и сега управлява всички многокнижници, дървени философи и умни и красиви. Явно всички тези са чели некакви калпави книжки - непригодни за живота. 😉

    Im Kapitalismus wird der Mensch durch den Menschen ausgebeutet; im Sozialismus ist es umgekehrt. "Gleichberechtigung ermöglicht Freiheit, weil Ungleichheiten nicht negiert werden. Gleichstellung ist Gleichmacherei, die den Menschen nicht mehr in seiner Individualität, sondern nur als Vertreter eines Kollektivs wahrnimmt"
  9. 9 Профил на Petia Nikolova
    Petia Nikolova
    Рейтинг: 705 Весело

    Котката е най-хубава.

  10. 10 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 4092 Неутрално

    Котката е най-хубава.
    —цитат от коментар 9 на Petia Nikolova


    А вдясно от котката е култовата кушетка, където човек може и да си дремне, и никой не трябва да го закача. Защото случайно може да е светец. Историята е част от легендите, които се разказват за тази книжарница. тя е една от спирките на англоезичните туристи.
    За нас българите ще е интересно да се поразходим по Левия бряг, бул. Сен Мишел № 31, в близост до Сорбоната, хотел де Суец (31, Blvd Saint-Michel, 75005 Paris - France), в който е починал Захари Стоянов. Има паметна плоча на български.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK