Сведения от Ватикана за българските земи през XVII век издаде агенция "Архиви"

Сведения от Ватикана за българските земи през XVII век издаде агенция "Архиви"


Доклади и писма на католически свещеници, пътували из българските земи в Османската империя, бяха издадени наскоро от Държавна агенция "Архиви". Сборникът "Ватикански извори за българската история - XVII век" представя 66 документа със сведения за ентусиазма и подготовката на Чипровското въстание от 1688 г., така и за покрусата след неуспеха му. В някои доклади до Ватикана има ценни сведения за градовете София, Пловдив, Русе, Велико Търново.


Документите са издирени в библиотеката и архива на Ватикана от Йоанна Списаревска (1938-2009 г.) Тя е била докторант на проф. Иван Дуйчев и в края на 70-те и през 80-те години продължава неговите търсения. Те са издадени в оригинал - на староиталиански, и в превод на български. Основната цел на докладите и писмата е била да се представи съдбата на католическите общности у нас. Част от донесенията са писани или засягат дейността на най-видните българи католици от тази епоха - Петър Богдан Бакшев, Петър Парчевич, Влас Койчев, Филип Станиславов, Иван-Стефан Кнежевич. В някои писма и доклади се очертава и ролята на римските папи и кардинали в българската история.


Гърдан войвода моли папа Павел V за помощ




Някои от ползваните наименования може днес да изглеждат странно, като в писмото на Гърдан войвода от Херцеговина, изпратено до папа Павел V на 26 април 1608 г. Той моли Светия престол да съдейства за помощ от западни владетели в борбата му против Османската империя. Преводът е на Списаревска от оригиналния староиталиански текст, без да се актуализира със съвременни наименования, обясни за "Дневник" редакторът на сборника Валентина Петрова от ДА "Архиви".


"Гърдан войвода с другите долуподписани предводители, кнезове и войводи на провинция Херцеговина и част от Сърбия, Босна, Македония, България и Албания до светейшия папа Павел V, върховен викарий на Иисуса Христа и приемник на славния апостол Св. Петър. С дължимата почит и смиреност коленичили целуваме светейшите Ви нозе и със същата почит с настоящето ни писмо уведомяваме Ваше Светейшество, че през изминалите няколко години търсихме и умолявахме свещенопаметния папа Климент VIII, щото, използвайки своя апостолически авторитет, да се застъпи пред християнските владетели и да издейства някаква помощ, с която бихме могли да започнем борба и се освободим от игото на измъчващия ни тиранин - нещо, което при настоящите обстоятелства бихме могли лесно да направим с всякаква (дори) ограничена помощ.


После отново писахме до Ваше Светейшество относно същото дело посредством нашите пратеници. С благосклонността на Ваше Светейшество те бяха приети и облагодетелствани с апостолически послания, отправени до Негово Католическо Величество краля на Испания. Той също се показа твърде склонен (да удовлетвори) нашето желание и със същото намерение поднови начинанието и натовари с него вицекраля на Неапол, който впоследствие водеше с нас многобройни преговори, обнадеждавайки ни постоянно с щедри обещания. Всички тях обикновено виждахме да завършват без никакъв резултат."


Царство България можеше да е сред първите в Европа


За документ №14 в сборника, озаглавен "Анонимна сводна релация за Царство България", се посочва, че е писан след март 1656 г. и преди април 1659 г. В него са дадени конкретни данни за големите градове по българските земи по това време - разположение, брой население, водоизточници, поминък. За всеки град анонимният автор на доклада дава сведение дали има запазени крепостни стени, което вероятно е било важно с оглед бъдещи военни действия.


"Царство България е това, което в стародавни времена се е наричало част от Горна Мизия и цяла Долна Мизия, откъм север се разделя посредством Дунав от Молдовия и Влахия, откъм запад граничи със Сърбия (т.е. Горна Мизия се дели (от Сърбия) посредством река Морава), откъм юг - с Македония и Гърция, откъм изток една част (от България) граничи с Евксинския понт, а друга - с реката Тулча (Тунджа), която извира от планината Хемус и близо до град Адрианопол се влива в река Марица, наричана на български Рила (!) и води началото си от Родопските планини.


Това царство е много голямо, населено е с турци, българи схизматици, гърци, арменци и евреи, сред които доколкото бе възможно да се види от извършеното посещение, живеят твърде голям брой католици. Обхваща твърде просторни и плодородни равнини, много високи планини, зелени дъбрави и гъсти гори, оросява се от многобройни реки, изобилни с риба, богата е на жито, на отлично вино и други храни, на прекрасни плодове и благоуханни пасища, изобилства с овце и овни, крави, волове, биволи и великолепни коне. Тук също се намират многобройни мини за злато, сребро, стомана, мед, желязо и олово. Най-сетне, ако това царство беше управлявано от своя някогашен цар католик, то щеше да бъде сред първите в Европа.


Светската власт бе завзета от Великия господар (султана), от когото съобразно турския обичай днес са назначавани всички чиновници, въпреки че свободно се позволява всеки да живее според своя закон.


В София живеят 25 хиляди българи


Град София е без крепостни стени и има ранг на архиепископско седалище, разположен е в прекрасна и обширна равнина, до хълмове между две планини. Градът е доста търговски, тъй като се намира на пътя, който води за Константинопол. Там се стичат различни стоки от Италия, Полша, Молдавия, Влахия, от Изтока и от Запада. Тук е седалището на различните султански чиновници, а именно на главния кадия, наречен молла, на един архиепископ (схизматик) и на друг, наречен мюфтия, т.е. тълкувател на закона.


Тъй като има 50 души за причестяване и около 25 хиляди българи схизматици, архиепископът на този народ е винаги грък. Този прелат има под своя грижа 1500 църкви с техните енорийски свещеници освен манастирите и църквите без енорийски свещеници. Катедралата, носела името на Св. София и била много красива, сега е джамия. Тук в града живеят и арменци, разделени едни от други. Къщите им ще да са 200, имат две църкви и едната част от арменците счита другата за еретици. Къщите на турците ще да са 8000, а джамиите им са 15 и са грижливо съградени и поддържани.


Целият град се радва на добра вода, докарвана от съседните планини, и особено на прекрасна за баните топла вода. Площадите са много красиви и изобилстват от всичко необходимо за прехрана и най-вече на стоки и на чудесни и различни на вид конски сбруи.


В Пловдив е имало общо 6000 къщи


В същия документ пише: Филипопол (Пловдив) е град без крепостни стени, разположен е на хълм до река Марица, която води началото си също от изворите на Орфей. Тук ще да има 6000 къщи на турци, българи схизматици и гърци, а на католици - две без църква. За да слушат литургия са принудени да отиват в една църква на павликяни, които, макар и бедни, (имат такава) в съседното село.


Рухчич (Русе) е град без крепостни стени, разположен на хълмове до брега на Дунав, има опасано със стени укрепление и, макар и малко, е снабдено с артилерия. Тук наблизо има пет стражеви кули. Те са пазени денем и нощем от сигурна стража, понеже се намират на границата с Влахия. Градът е населен с 300 къщи на турци, които имат 10 много красиво построени джамии, защото сред тях има много почитани личности, с 200 къщи на българи схизматици и две техни църкви, 200 къщи на арменци, направени в земята. Всички те са търговци и нямат синагога.


Царският град Триново (Търново) е ограден със стени, има ранг на архиепископско седалище и е разположен между две планински възвишения до планината Хемус. Бил последната резиденция на (царя) на България, след като град Охрид бил сринат от турчина.
В града има малко турци като те обитават брега на реката Янтра, хълмовете и долините примесени с други народности. Ще да има 10 хиляди души българи схизматици, които знаят и гръцки език. Гърците там притежават манастир, наричан от самите тях митрополия, т.е. резиденция на архиепископа, назоваван тетрарх. Останалите църкви са превърнати в джамии.


Град Охрид в Царство България...


За Охрид се споменава в друг документ - от 1661 г. Негов автор се предполага, че е Франческо Соимирович, роден в Чипровци през 1614 г. и починал там през 1674 г.). Той е учил в Рим и е бил Охридски католически архиепископ от 1656 г.


"В град Охрид, иначе Лихнида, Първа Юстиниана, в Царство България под властта на турците, се намира древната църква, посветена на св. София, която е митрополитска и първенстваща за много провинции. От много векове, след завладяването на това царство от страна на неверниците, в този диоцез няма пастир от латински обред. Напротив, живеещите там българи и гърци, схизматици от източен обред, винаги са имали свой пастир от гръцки обред, който носи патриаршески титул и е независим от Константинопол поради права, дадени на споменатия диоцез в древни времена от папа Вергилий и от император Юстиниан, който е роден на негова територия."


Дипломатическа дейност във Виена преди Чипровското въстание


За подготовката на Чипровското въстание свидетелства документ №42 в сборника, озаглавен "Информация от Виена за възложена на Никополския епископ (Антон Стефанов) мисия, засягаща мобилизирането на военни сили за война срещу Османската империя". Писан е на 7 март 1688 г., дни преди избухването на въстанието. С това донесение се изяснява целта на тази дипломатическа мисия във Виена, започнала през декември 1687 г.


"...бе изпратен монсеньор епископът на Никопол с отговор на предложенията, направени от княза на Влахия. Тези предложения се състоят в следното: тъй като той желае с всички свои сили, обединени с тези на господаря на Молдавия, дори и излагайки се на голям риск, да воюва за каузата на Свещената лига и да отхвърли османското иго (като) за тази цел, а и за да дадат по-сигурни гаранции на това правителство, и двамата князе предложиха да съберат хора и да увеличат до 20 000 бойци своите войски, с единственото искане Негово Величество (хабсбургският император Леополд I) да направи така, че към техните граници да се насочи един военен корпус от Трансилвания, който да бъде видян от тези народи и да ги окуражи решително да подкрепят начинанието."


След разгрома на въстанието българите бягат към Влашко и Трансилвания


Трагичните събития за българите след неуспеха на Чипровското въстание са документирани в няколко доклада на католически мисионери. В писмо Агостино Павлович разказва за разорението на Чипровци и за бягството си в Трансилвания през декември 1688 г.


"След разорението на тези краища, не можех повече да понасям тиранията. Изпратен в околностите на Никопол, служих шест години на тези клети новопокръстени християни, наречени павликяни, но след разорението на тези краища от турците избягах с (една) душа (само). Намирам се в Трансилвания, в Хараг, близо до Сибинио (Сибиу). Всичко е унищожено и разорено, избити и отвлечени в робство са клетите християни.


В друг документ, включен в сборника на Държавна агенция "Архиви", апостолическият нунций във Виена кардинал Франческо Буонвизи пише на 10 април 1689 г. за Софийския архиепископ (Стефан Кнежевич), който се оттеглил във Влашко с някои мисионери и с 3000 католици "от неговия народ" след Чипровското въстание.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK