"Изкуството да воюваш" от историята Андрю Робъртс

Фрагмент от корицата

Фрагмент от корицата



Британския професор по история Андрю Робъртс изследва какво формира лидерите и диктаторите в "Изкуството да воюваш".


Личностите, които той детайлно разглежда, са Наполеон Бонапарт, Хорацио Нелсън, Уинстън Чърчил, Адолф Хитлер, Йосиф Сталин, Джордж Маршал, Шарл де Гол, Дуайт Айзенхауер и Маргарет Тачър. Всички те са обединени не само от войните, които водят, но и от това, че са пряко начело в по-нататъшното развитие на целия си народ, на фона на тежки изпитания.


"Ние сме склонни да мислим за лидерство като нещо хубаво по своята същност, но както сочат примерите с Адолф Хитлер и Йосиф Сталин, то всъщност е неутрално в морално отношение. Способно е да поведе човечеството както към мрачни пропасти, така и към слънчеви морави. То е могъща, многолика сила и може би един ден ще съжаляваме, че някога е имало начин дори сто души да бъдат водени от един човек", пише Робъртс.


Изданието е на "Сиела", преводът е на Деян Кючуков, цената е 15,90 лв.

Читателите на "Дневник" могат да купят книгата със специална отстъпка от 10% в Ozone.bg. Използвайте код Dnevnik10 и поръчайте книгата тук.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 960 Неутрално

    Звучи, като нещо, което си струва да се прочете!!!

  2. 2 Профил на Deaddark
    Deaddark
    Рейтинг: 2746 Неутрално

    Дано е неутрални, но се съмнявам - Чърчил и Тачър антиподи на Сталин и Хитлер, КО НЬЕ!

  3. 3 Профил на tamada
    tamada
    Рейтинг: 2007 Неутрално

    Звучи, като нещо, което си струва да се прочете!!!
    —цитат от коментар 1 на selqnin


    Всъщност не си струва.
    Това не е първата книга на Робъртс, но в нея също пише големи глупости и то имайки предвид, че е професор по военна история.

    Още в първата глава - за Наполеон го възвеличава за блестящи лидерски качества като точно планиране, познаване на терена, избор на подходящ момент и дълбоко разбиране на историята, познаване на войнишката психология и т.н... и това при положение, че през цялата му кариера виждаме примери за точно обраното.
    Например го хвали за въвеждането на корпусната система, чрез която е можел перфектно да придвижва части от по 20 000 души с изключителна ефективност по време на цяла кампания. Каква ефективност при положение, че в руската кампания през 1812 войниците му са принудени да грабят продоволствие от немците в Източна Прусия, защото още преди да влезе в Русия обозът изостава с няколко дни от предните части?
    Хвали Наполеон затова, че обичал обикновените войници и имал склонност да контактува директно с тях като го противопоставя на уж високомерния Уелингтън, който бил наричал армията си "изметта на земята" (scum of the earth). Което е грешно и извадено от контекста - всъщност Уелингтън употребява този израз не за всички войници, а за мародерите при една конкретна случка с грабежи след победата при Витория през 1813. И го е ползвал дори за благородници както е при корупционния скандал в армията през 1809. А в същото време Робъртс цитира как Наполеон прави същото - през същата 1813 се оплаква на Себастиани, че командва сган, а не войници. Тоест въобще не се усеща, че си противоречи.

    * * *
    Подобни измишльотини пише и в главата за Сталин. Бил калил характера си заточен за 4 години в мразовития, самотен Сибир и рискувал живота си в битки с тайната полиция, докато Ленин и другите болшевики седяли на сигурно в швейцарските кафенета. Което са пълни глупости.
    Не са 4 години, а е бил заточен 4 пъти. Между 1909 и 1917 прекарва 3/4 от времето или в затвора, или в заточение, или интерниран. В останалото време никакви битки не е водил - ходил е нелегално насам-натам, включително в чужбина.

    И всъщност руските революционери живеят доста приличен живот в Сибир. Едно от заточенията на Сталин е в Туруханск заедно с Яков Свердлов и Александър Улановский, където всъщност държавата им плаща издръжката на ръка да я харчат за каквото си искат. Улановский например казва, че по време на заточението за пръв път в живота си е имал излишни пари и можел да изпраща от тях на една девойка, с която се запознал някъде по пътя. И за пръв път си купува и опитва какво е това какао. При тях там еленовото месо и чигата били смешно евтини, а една солидна хубава къща струвала 12 рубли (колкото месечната издръжка!). Юлий Мартов също е заточен в Туруханск само че през 1896 и той пък пише, че за 5 рубли на месец получавал квартира и храна, а останалите пари харчел за книги и спестявал за бягството си.
    Пантелеймон Лепешинский пише, че Ленин е получавал 12 рубли на месец, а самият Лепешински — 16 рубли, защото бил не просто заточеник, а заточен чиновник. Отделно получават по 22 рубли на година за облекло. Ленин живее с жена си и тъща си, и с държавните пари не само се храни толкова добре, че надебелява, ами даже плаща на прислужница. Парите, които получава от майка си харчи само за чужди книги и списания.

    Сталин през 1917, видиш ли бил живеел опасно и активно подкрепял революцията. Но всъщност тогава Ленин е в по-голяма опасност, защото е обвинен в сътрудничество с Германия и заедно със Зиновиев минават в нелегалност, докато Сталин свободно ходи по конгреси и публикува вестникарски статии.

    И нататък още измишльотини - наивно вярвал, че Хитлер няма да нападне, обаче още преди нападението започнал да мобилизира армията си?! Ама никой не мобилизира просто ей-така. Или е очаквал Хитлер да нападне, или я е мобилизирал за нещо друго, а значи хич не е бил наивен.
    Като не пропуска да повтори и мита за огромния военен талант на Жуков, когото Сталин бил унижил, щото бил застрашен от славата му... абе, глупости.

    * * *
    А най-големият смях е цитатът от увода, че "може би един ден ще съжаляваме, че някога е имало начин дори сто души да бъдат водени от един човек", която показва, че Робъртс, също както Наполеон не е научил нищо от историята.

    Книгата няма голям смисъл. Просто са нахвърляни случки и са цитирани предимно други историци, а не източници. И то както се вижда - има доста грешки, но няма особени размисли за лидерството, нито разбиране на самите събития. Ако ти е интересно може да хвърлиш един поглед в книжарницата, но я чети с едно наум!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK