"Жажда" от Естер Херитсен (откъс)

Издателство ICU

Издателство ICU



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Жажда" с автор Естер Херитсен, предоставен от издателство ICU


Свикнали сме да поставяме хората в категории и често лепим етикети за свое улеснение. Тази майка е "сърдечна" или "любяща", или пък "жестока"... А нима не може да бъде всичко това - и още много - едновременно? Романът "Жажда" от писателката, определяна като един от обещаващите литературни таланти на Нидерландия - Естер Херитсен - описва една необичайна връзка между майка и дъщеря и разкрива пласт след пласт дълбоко заровени травми и страхове от миналото. Книгата е петият роман в колекцията "По пътя" на издателство ICU, която чертае картата на новия литературен свят.


Eстер Херитсен (1972) е нидерландска писателка, определяна като един от обещаващите литературни таланти на Нидерландия още от дебюта ѝ през 2000 г., когато излиза сборникът с разкази Bevoorrecht bewustzijn ("Привилегировано съзнание").




Читателите на "Дневник" могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


Откъс от "Жажда" на Естер Херитсен


За първи път в живота си Елизабет среща дъщеря си, без да са се уговаряли. Идва от аптеката на Овъртом и тъкмо се кани да пресече платното, което я дели от трамвайната спирка, когато забелязва дъщеря си на колело от другата страна на улицата. Дъщеря ѝ също я вижда. Елизабет се заковава на място. Дъщеря ѝ вдига стъпала от педалите, но не забавя скоростта. Дели ги цял Овъртом: две велосипедни алеи, две автомобилни платна и двойни трамвайни релси. В този миг Елизабет осъзнава: трябва да съобщи на дъщеря си, че умира. Разсмива се като човек, който се готви да разкаже виц.


Често се случва да не знае за какво да си говори с дъщеря си. Този път обаче има тема. В следващия момент ѝ хрумва, че не е редно да поднася подобна новина твърде ентусиазирано; може би не му е сега времето. Докато пресича Овъртом, Елизабет се сеща за личния си лекар, който всеки път я пита: Смяташ ли да кажеш на близките си? Хубаво би било при някое от следващите посещения да има готов отговор.


Тя се провира между два автомобила. Дъщеря ѝ натиска спирачка и слиза от велосипеда. Елизабет държи найлонова торбичка с морфинови лепенки и сироп за кашлица. Торбичката е доказателството за болестта ѝ, сякаш думите не биха били достатъчни. Тя е и нейното извинение. Понеже Елизабет не би искала да го съобщи така, на улицата, но торбичката и бездруго я е издала. Нали? Или пък не? Елизабет пресича Овъртом безразсъдно, току пред един трамвай, понеже не бива детето ѝ да е отсреща, а тя - тук. Не е редно да виждаш детето си, без да сте се уговаряли.


Едно време дъщерята си беше непрекъснато вкъщи, а когато напусна дома им, Елизабет лично я откара до новото жилище. Още по-късно си съставиха негласен график на посещенията. През последните години не се срещаха често, но поне им останаха рождените дни. Отношенията им бяха кристално ясни и Елизабет беше свикнала да не мисли за дъщерята, когато дъщерята я няма.


Дъщерята съществуваше само по уговорка. Но ето я сега на колелото, въпреки че не са се уговаряли. Нещо не е както трябва, нещо трябва да се разреши, промени, събере; на Елизабет ѝ остава да прекоси още една трамвайна линия и да се шмугне след таксито, което надува клаксона и развява шлифера ѝ. Дъщерята избутва велосипеда на тротоара. Последното платно е празно.


Елизабет тутакси забелязва, че дъщеря ѝ пак е надебеляла, затова бърза да попита:
- Пак ли си се подстригвала?
Умира от страх дъщеря ѝ да не предположи мислите ѝ. Елизабет обича да говори за коси. Двете с дъщеря ѝ ходят при един и същ фризьор.
- Не - отвръща дъщеря ѝ.
- Тогава си си сменила цвета. - Не.


- Още ли си при онзи фризьор? - Да.
- И аз - казва Елизабет.
Дъщеря ѝ кимва.
Започва да ръми.
Накъде си тръгнала? - звучи твърде дразнещо, затова


Елизабет пита:
- Ти нали живееше в Изток?
- Ще се изнасям.
- О! - възкликва Елизабет. - Не знаех.
- Че откъде да знаеш!
- Ами... не знам.
- Дори аз не знам.


- Права си, нямаше откъде да знам.
Дъждът се усилва.
- Ще се намокрим - подхвърля Елизабет.
Дъщеря ѝ понечва да яхне велосипеда. Обещава:
- Ще се чуем, става ли?


- Малкото ми чудовище... - въздъхва Елизабет. Мъжът ѝ наричаше дъщеря им така. И все още го прави. От неговата уста звучи закачливо. Дъщеря ѝ я зяпва учудена. После устните ѝ се раздвижват. Тръгвай, казват те без звук. Дъщерята не е имала намерение майка ѝ да я чуе и Елизабет мълчаливо ѝ благодари.


Стомахът я боли, но иначе не е чула нищо. Късата коса на дъщеря ѝ се е слегнала от дъжда. Елизабет си представя хавлиена кърпа, иска ѝ се да подсуши дъщеря си, но дъщеря ѝ отвръща очи от нея и поставя крак върху педала.


Време е Елизабет да каже: Имам новина. Успява. Дъщеря ѝ я поглежда пак.


- Каква?
- Извинявай. Не я поднасям както трябва. Не е добра. - Каква е?
- Но не искам да се тревожиш прекалено... - Тя бавно повдига найлоновата торбичка от аптеката. Изпъва я с две ръце пред гърдите си, за да се види логото. - Сигурно се чудиш защо не съм на работа, нали?


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK