"Последната картина на Ван Гог" от Алисън Ричман (откъс)

Издателство "Хермес"

Издателство "Хермес"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Последната картина на Ван Гог" с автор Алисън Ричман, предоставен от издателство "Хермес"


Вълнуваща история за последната муза на Ван Гог. Алисън Ричман се завръща с увлекателен нов роман за последните години от живота на Винсент ван Гог


3 любопитни факта за "Последната картина на Ван Гог"




1. Маргьорит Гаше е реално съществувала личност.
През 1890 г. Ван Гог прекарва 3 месеца в дома на лекаря и ценител на изкуството д-р Пол Гаше в Овер сюр Оаз, където се запознава и сприятелява с децата му Маргьорит и Пол. Този период се оказва изключително благодатен за художника, а сред многобройните творби, които създава тогава, са портретите на Маргьорит и д-р Гаше.


2. Даниъл Силва споменава Маргьорит Гаше в един от романите си.
Почитателите на шпионските трилъри знаят, че Габриел Алон - популярният герой от книгите на Силва, е не само шпионин, но и изкусен реставратор. В романа си "Пратеникът" писателят разказва за последните дни на Ван Гог в Овер сюр Оаз и картината "Маргьорит Гаше пред тоалетката си". Оказва се обаче, че такава картина не съществува, но това не прави сюжета по-малко любопитен за читателите.


3. Писмо, което Винсент ван Гог пише в последната седмица преди смъртта си, вдъхновява уникален за света на киното филм.
"Да обичаш Винсент" е първият в историята на киното пълнометражен филм, осъществен чрез анимиране на картини. В него над 62 000 маслени рисунки оживяват на екрана, за да разкажат историята за живота и смъртта на Винсент ван Гог. Филмът е озвучен от известни актьори, избрани според приликата си с персонажите от картините на Ван Гог, като в ролята на Маргьорит Гаше влиза Сърша Ронън.


Читателите на "Дневник" могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


Откъс от "Последната картина на Ван Гог"


Този следобед бях облечена с нова рокля. Бледосиня, с малки бели цветя, бродирани покрай подгъва и около деколтето. Помня, че в последния момент, точно преди да тръгна надолу по стълбите, се върнах да взема една бяла панделка за косата си. Не връзвах обичайно косата си с панделка, тъй като не си правех сложни прически вкъщи и я покривах с кърпа.


Но днес съвсем целенасочено взех тънката ивица коприна и си я вързах. Наместих единия край така, че да пада върху ключицата ми, а другия - на рамото. Копнеех да бъда забелязана сред колекцията от картини на баща ми и тънещите в сенки черни мебели.


Докато запарих чая и подредих малките жълти кексчета, които бях изпекла по-рано, папа́ и Винсент бяха излезли в градината. Винсент седеше до папа́ на голямата червена градинска маса. Надвисналите клони на двата ни лимона бяха като рамка за лицата им. Папа́ изглеждаше някак облекчен, докато говореше за изкуство, за радостта, която му носеше печатната машина, и за собствените му опити с маслени бои и пастели.


А Винсент сякаш също се чувстваше непринудено в компанията на папа́. Как ми се искаше в онзи ден да ме поканят да се включа в разговора им! Но те се бяха изолирали сред цветята и сенките на дърветата, а аз продължих да снова между градинската порта и кухнята.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK